Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден.

Според някои изследователи е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българският народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари.

Легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заколва петела в полунощ на прага на къщата и опръсква с кръвта му навред. Когато на сутринта турците идват повторно, остават  стъписани пред постъпката на майката. След това повече не събирали момчета за еничари от село Голица.

Оттогава до днес, този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Подготовката за Петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, за разплод и втори за Петльовден. За тези два петела се полагат особени грижи и те са на специален усилен хранителен режим. Празникът се предхожда от основно почистване, измитане на къщата и двора. Жените се изкъпват и пременяват. В подготовката влиза направата на баница, сваряване на целия петел, направата на свещи и специална къделя, която се подарява на бабата-акушерка. Всяка млада жена, особено която се е сдобила с първа мъжка рожба, става много рано на този ден, заколва определения петел и го сварява цял, точи кори, прави зелник.

След това булката, заедно с мъжа си, отива да дари на бабата, да ѝ целуне ръка, да се поклони пред самия акт на раждане на продължител на рода и да се повеселят заедно. Хора и танци се играят както в дома, така и пред къщата на бабата до късно през нощта.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Петльовден appeared first on Зелен Свят.