Покрай водопадът преминава еко-пътека, която се вие така, че да даде възможност цялата система да бъде разгледана от различни ъгли. Пътеката е трасирана и по нея са изградени 15 живописни мостчета и стълбици, които ни отвеждат до две наблюдателни площадки – едната под, а другата над „Пръскалото”.

Мястото е най-очарователно през късната пролет и през летните месеци в периода от май до август, когато всичко е потънало в пищна зеленина и пеят птички, а сянката на дърветата носи блажено чувсто за прохлада. Магията на местността е открита още през късното средновековие, когато през 13-14 век тук се заселили монаси – исихасти, които издълбали скални жилища в самите скали край водопадите. Крушунските водопади се намират на северния край на Деветашкото плато, южно от село Крушуна.

Те се намират на 34 км. източно от Ловеч, на 8 км. югозападно от град Летница. В непосредствена близост има много пещери, една от които е Бонинската, където се намира най-дългото подземно езеро у нас. Крушунските водопади са обявени за природна забележителност през 1995 г., с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност.

Районът е с богата история. През V век пр. Хр. е населяван от тракийското племе усдикензи. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища от това време – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост южно от селото.

В местността са изградени много екопътеки, които ви водят до забележителностите, докато се разхождате сред прохладата на гората. Озовавате се в приказен свят от рекички, езерца и водоскоци, оставящи приятен спомен. Тук тюркоазените води и околната зеленина се сливат в едно и създават едно магическо, приказно усещане.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Крушунските водопади appeared first on Зелен Свят.

Откриването на пещерната система, известна като Баламку или „Бог Ягуар“, било обявено от Националния институт по антропология и история на Мексико. След първоначалното откритие от фермери през 1966 г., Баламку била посетена от археолог Виктор Сеговия Пинто, който написал доклад, в който се отбелязва наличието на голямо количество археологически материал. Но вместо да разкопае мястото, Сеговия наредил на фермерите да запечатат входа заедно с всички записи за откриването на пещерата.

Баламку останала запечатана за повече от 50 години, докато не била отворена отново през 2018 г. от изследователя Гуилермо де Анда и неговия екип. Проучването на системата било частично финансирано от безвъзмездни средства от Националното географско дружество. Де Анда си спомня, че се промъкнал по корем през тесните тунели на Баламку в продължение на часове преди да се натъкне на каскада от дарове, оставени от древните жители на Чичен Ица. Те били толкова перфектно запазени и непокътнати, че сталагмитите се били образували около вазите, украсените плочи и други предмети в пещерата.

За да имат достъп само до първата от седемте ритуални зали, открити досега в Баламку, археолозите трябва да пълзят по корем през стотици метри извиващи се тесни проходи. В първоначалния доклад за пещерата Сеговия идентифицира 155 артефакта, някои с лица на богове, а други с маркировка на свещеното цеиба дърво. За сравнение, близката пещера Баланканче, ритуално място, разкопано през 1959 г., съдържа само 70 от тези обекти.

Защо Сеговия решил да запечата такова феноменално откритие, все още остава въпрос. Но по този начин той по невнимание предостави на изследователите безпрецедентен „втори шанс“ да отговорят на някои от най-сложните въпроси, които продължават да предизвикват противоречия за маите днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Недокосната майска пещера Чичен Ица appeared first on Зелен Свят.

Според учените, образуването на кристали от селенит в комплекса на мина “Найка” е започнало преди много години поради разрушаването на земната кора. Магма започнала да се влива в пещерата , затопляйки подземните води, наситени с минерали. В резултат на това, кухината на пещерата се напълнила с течност, твърде богата на гипс. В това състояние тя прекарва повече от 500 000 години. През това време температурата на водата не пада под 50 градуса, което е причина за образуването на огромните кристали.

Първата зала на пещерата от кристали е открита през 1910 г. от миньорите “Найк” по време на минното дело в местна мина. Тя е наречена

“Пещерата на мечовете” и се намира на дълбочина около 120 м. Кристалите тук обикновено са прозрачни и не превишават един метър височина. Смята се, че в “Пещерата на мечовете” температурата е спаднала много по-рано, отколкото в другите две.

През 2000 г. двама братя –  Хуан и Педро Санчес отворили втора зала, наречена “Пещерата на кристалите”. Двама миньори случайно се натъкнали на стая с кристали, след което накарали инженер от Industrias Penoles да промени маршрута за изграждане на тунела.

Трябва да се отбележи, че тази част на пещерата има формата на подкова, а стените и сводовете ѝ са изцяло покрити със слоеве от масивни кристали, пресичащи пространството в различни посоки. Тук са концентрирани и значителни находища на сребро, олово и цинк. Водата се изпомпва постоянно от пещерата, така че инсталираното оборудване да не е наводнено.

След 9 години изследователите открили третата зала, “Ледения дворец”. Тук кристалите са малко по-тънки и по-малки, отколкото в “Пещерата на кристалите” и “Пещерата на мечовете”. Образуванията имат формата на нишковидни растения. Тази зала се намира на дълбочина 150 м., а водата тук не тече.

За съжаление на туристите, пещерата на кристалите е забранена за посещения. Тук могат да влизат само специално обучени хора, които имат официален сертификат и необходимото оборудване. Факт е, че в пещерата температурата не пада под 58 градуса по Целзий, а влажността на въздуха варира между 90-99 %. Такива условия са смъртоносни за хората. Твърди се, че дори със специалното оборудване и костюми, специалистите могат да стоят максимално 20 минути.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Пещерата на Кристалите appeared first on Зелен Свят.

Цивилизациите се издигат и падат по много причини, а причините за смъртта на Акадската империя остават спорни. Съвпадението на времето с далечни събития накара някои историци да предложат климатична кауза. Характерът и дори съществуването на това събитие са неясни, но те се появяват в средата на Холоцена – ера на много стабилни температури, без известен възход на вулканична активност или промяна в слънчевата радиация.

Въпреки това, когато екип, ръководен от д-р Стейси Каролин от университета в Оксфорд, изучава сталагмит от пещерата Го-е-Зард в планините Алборс в Иран, образувани между 5,200 и 3,700 години, те откриват нещо, което определено се е случило около съответното време. Екипът записва в протоколите на Националната академия на науките, че е имало резки скокове в количеството на магнезия спрямо калция преди 4510 и 4260 години, което съвпада с по-бавния растеж и промените в кислородните изотопи на камъка. Тези промени продължили съответно 110 и 290 години, съответно, преди съставът на сталагмита да се върне на предишните нива.

Индустрията и рудодобива на древните цивилизации понякога са оставяли своя отпечатък на планетата, но ние не познаваме механизма, чрез който акадцийте биха могли да повлияят на такива отдалечени пещери. Следователно, по-вероятно е онова, което е причинило химическата промяна, да е допринесло за падането на Акадия, отколкото падането й да е причинило химическите промени в далечните пещери.

Промяната в състава на сталагмита изглежда се дължи на увеличаването на праха в планините, което от своя страна е следствие от по-сухите условия на запад. Днес сухите години в пустините на Сирия и Ирак са свързани с увеличаване на отлагането на прах в Техеран, който е само на 50 километра (30 мили) от Гол-е-Зард. Бавният растеж на сталагмита може да бъде знак и за по-сухи условия на местно ниво.

Седиментите от Червено море и Оманския залив, наред с други палеоклиматични заместители, преди това са били използвани като предположения, че Западна Азия е преживяла поне един голям сух период по това време, но датировката за тях е твърде неточна, за да ги свърже със сигурност с аркадския колапс. От друга страна, датирането чрез сталагмитите дава грешка от само 31 години.

Съществува спор между историците за това, колко климатични промени са допринесли за цивилизационния колапс, който, колкото повече започва да ни касае, толкова по-разгорещен става.. Не знаем причината за пресушаването на Месопотамия през този период, но изглежда точно тази причина е унищожила една цивилизация и сериозно е засегнала две други.

Автор – Нина Жишева

The post Защо е паднала Месопотамия? Питайте сталагмита appeared first on Зелен Свят.

През 1986г. група учени в Румъния са търсели добро място за да построят геотермална централа, когато случайно открили една от най-странните пещери. Това, което намерили е било „капсула на времето“. В пещерата, наречена Мовила, живеят организми изолирани от всичко в продължение на милиони години. Намира се на повече от 20 метра под земята. Пещерата е абсолютно тъмна, топла и пълна с токсични газове. На дъното има езеро, за което казват че вони на изгорена гума и развалени яйца.

Освен шахтата, която учените са пробили до нея, пещерата е затворена от всички страни. Смятат, че е била изолирана за поне 5 и половина милиона години до наши дни. Благодарение на дебелите слоеве глина нищо не може да проникне в пещерата, дори светлина и вода. Там са се формирали някой изключителни интересни бактерии. Повърхността на езерото е покрито с хартиеноподобен слой от бактерии, които са създали уникална еко система. Те могат да превръщат въглеродният диоксид заедно с някаква част от енергията си в храна. Въздухът там има около 100 пъти повече въглероден диоксид от този. който ние дишаме. Организмите буквално използват токсичните реакции, които се случват в пещерата за да се хранят. По-големите организми, като паяци и стоножки се хранят с тях.

Малките бактерии са създали единствена по рода си еко система, но в същото време са оформили и пещерата. Токсичните реакции, които се случват ерозират варовика, което прави пространството по-голямо и произвежда повече въглероден диоксид, за да може целия процес да се повтаря.

Пещерата Мовила е Румъния е единственото такова място, за което знаем. Това обаче се отнася за земята. В дълбините на океаните съществуват организми и еко системи, които вероятно са също толкова чудновати и различни, но все още нямаме възможност да достигнем до тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пещерата изолирана за 5 милиона години appeared first on Зелен Свят.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие  пропадането на  земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 км. северно  от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се  намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река падаща под земята от 42 м, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината ѝ е 110 метра, ширината-40 м.,а височината ѝ достига до 35м. Това е най-голямата зала  в Българските пещери  след входната зала на Деветашката пещера, в която може да се побере катедралата ,,Св.Александър Невски“. От входа е направена изкуствена галерия с  дължина 150м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. Точно по време на това изкачване може да наблюдавате най-добре огромния подземен водопад с неговите 42-метрови спускащи се водни маси. На около 400м. от входа на ,,Дяволското гърло“ , водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера. В тази пещера зимува най-голямата  в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Според една от тях, именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да го помоли да върне към живота загиналата след ухапване от змия неговата любима Евридика.

След като видял колко страда Орфей за любимата си и през какви препятствия е минал, за да слезе при него, Хадес му казал, че ще я върне към живота. Орфей не трябвало да се обръща назад, докато не излязат на повърхността. Но съмнението погубило Орфей. Съмнявайки се дали Евридика го следва, нечувайки стъпките ѝ, митичният певец се обърнал назад. И Евридика изчезнала. Всеки сам да си извади поуката.

Това е едно от най-мистичните, респектиращи места в България. Задължителна дестинация и повод за гордост и преклонение пред чудесата на страната ни.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Дяволското гърло appeared first on Зелен Свят.