Венера носи белези на интензивна вулканична дейност – потоци лава на стотици километри, вулкани с широки кратери, както и издигания на почвата от натиска на магмата под кората на повърхността. Интересните кръгли и плоски формирования, вероятно образувани от изригване на лепкава лава, се наричат pancakes (палачинки). Диаметърът им е десетки километри, а височината – приблизително 1км.

На Венера има големи кратери, остатък от удари на мереорити.

Също като Земята, Венера се върти около Слънцето. Нужни са й 225 дни за пълна обиколка, докато при Земята това са 365 дни. Също като Земята, Венера се върти и около себе си. Но гокато Земята се завърта за 24 часа, Венера се върти много по-бавно: нужни са й 243 дни за пълно завъртане около оста, или 8 месеца.

Продължителността на “венериния ден” отговаря на 116 земни дни. Освен това Венера се върти в обратна посока. През 1961г. един астроном-аматьор забелязва върху облачния слой на Венера по-тъмни и подвижни петна. Чрез тях той доказва, че на височина 90км атмосферата на Венера се завърта за 4 дни.

Тъй като Земята и Венера се въртят около Слънцето с различна скорост разстоянието помежду им е различно варира между 40 и 260 милиона километра. Въпреки големите колебания в разстоянието, Венера, гледана от Земята, има постоянно сияние. Това се обяснява с факта, че когато е най-далеч и изглежда по-малка, тогава получава повече слънчева светлина. Когато се доближи до Земята, тя показва само малък полумесец светлина. Тези два аспекта се наблюдава лесно с малък телескоп.

The post Какво има на Венера? appeared first on Зелен Свят.

Орбитата на Венера е разположена между Земята и Слънцето. Гледана от Земята, тя следва Слънцето при залез и го изпреварва при изгрев. Нея наричат Зорница. Въпреки това, дори с телескоп не могат да се видят подробности от повърхността й, защото е обгърната от плътни облаци, отразяващи слънчевата светлина.

През 1975 и 1982г. две съретски сонди кацнаха на Венера. Макар че оцеляха само няколко десетки минути (най-дългата връзка продължи 127 минути), те предадоха на Земята снимки, показващи плоска и напукана почва, покрита с плочи от пръст, малки скални отломъци и прах. Видът на тези скали е близък до базалтовите потоци лава на Земята. Значи на Венера е имало вулканична дейност, която днес е спряла.

Венера може да се сондира от Земята чрез радар. Точността на радарите позволява да се изясни релефът на планетата. Благодарение на съветските и американските сонди познаваме структурата и състава на атмосферата на Венера. Тя се състои от 95% въглероден двуокис, 3.5% азот и се откриват следи от други газове, например аргон. Венера е обградена от облаци на 90км височина, докато на Земята тяхната височина е 10-12км. Слоят между 90 и 70км е мъгла, съставена от капчици сярна киселина, но от по-едри капки. Между 50 и 30км атмосферата е изградена от мъгли. Накрая на 30 км височина атмосферата се изяснява, а ветровете са слаби. Тъй като слънчевата светлина не може да пресече облачния слой, на повърхността й винаги е тъмно като при бурна вече на Земята. Температурата на повърхността е 460 градува, което обяснява краткия живот на изследователската апаратура. Атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

The post Венера appeared first on Зелен Свят.

Учените смятат, че звездният гостоприемник, известен като звездата на Тегардън, е на поне осем милиарда години, или почти два пъти по-слънчева. Това означава, че всички планети, обикалящи около нея, са вероятно древни, така че животът, какъвто го познаваме, има повече от достатъчно време, за да се развива. А засега звездата е забележително тиха, с малко индикации за бурните звездни земетресения и пламъците, които са склонни да изригват от такива обекти. Тези фактори, както и относителната близост на системата, я правят интригуваща цел за астрономите, които искат да сканират за признаци на живот извън Земята.

„И двете планети на Тегардън са потенциално обитаеми“, казва Игнаси Рибас от Института за космически изследвания на Каталония, член на екипа, който докладва за планетите в списанието Astronomy & Astrophysics. “В крайна сметка ще видим дали те са обитаеми.”

Двете светове обикалят около една толкова слаба звезда, че дори не били забелязани до 2003 г., когато астрофизикът на НАСА Бонърд Теегардн търсел мрачни, близки звезди джуджета, които досега избягвали откриване. Рибас и колегите му в момента търсят планети, обикалящи около 342 малки звезди, така че те насочиха инструмента КАРМЕНИС, разположен в испанската обсерватория Калар Алто, в мини-звездата.

КАРМЕНС наблюдавал звездата на Тегардън в продължение на три години, като отчитал вълните и влекачите, произведени от орбиталните планети. В крайна сметка повече от 200 измервания предполагат, че две малки светове се блъскат в звездата, всяка от които тежи около 1,1 пъти земната маса. Екипът изчислява, че една от планетите завършва орбита само за 4,9 земни дни; другият свят има орбита само 11,4 дни.

The post Две потенциално благоприятни за живот планети appeared first on Зелен Свят.

Накратко, атмосферата ни е тук, поради гравитацията. Когато Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, разтопената планета едва ли е имала атмосфера. Но докато Земята се е охлаждала, се е формирала атмосферата й, главно от газове, изхвърлени от вулкани, според Smithsonian Environmental Research Center (SERC). Тази древна атмосфера е била много различна от днешната; от SERC смятат, че в нея е ​​имало сероводород, метан и от 10 до 200 пъти повече въглероден диоксид, отколкото в съвременната атмосфера.  

„Вярваме, че Земята е започнала с атмосфера, подобна на тази на Венера, с азот, въглероден диоксид, може би метан“, казва Джереми Фрей, професор по физична химия в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. – Тогава животът е започнал някак си, почти със сигурност на дъното на някой океан.“

„След около 3 милиарда години фотосинтетичната система еволюира, което означава, че едноклетъчните организми използват слънчевата енергия, за да превърнат молекулите на въглеродния диоксид и водата в захар и кислороден газ. Това драстично повишаване на нивата на кислород“, казва Фрей. „И това е най-голямото замърсяване, което може да се каже, че животът някога е правил, защото бавно е преобразил планетата“, добавя той.

Днес атмосферата на Земята се състои от около 80% азот и 20% кислород, казва Фрей. Тази атмосфера е дом на аргон, въглероден диоксид, водни пари и много други газове, според National Center for Atmospheric Research (NCAR).

Хубаво е, че тези газове са там. Атмосферата ни предпазва Земята от суровите лъчи на слънцето и намалява температурните крайности, действайки като пухена обвивка около планетата. Междувременно, парниковият ефект означава, че енергията от слънцето, която достига до Земята, преминава в атмосферата, абсорбира се и се освобождава от парникови газове, според NCAR. Има няколко различни вида парникови газове; най-важните от тях са въглероден диоксид, водна пара, метан и азотен оксид. Без парниковия ефект температурата на Земята ще бъде под нулата.

Днес обаче парниковите газове са извън контрол. Тъй като хората отделят повече въглероден диоксид в атмосферата, парниковият ефект на Земята става по-силен. От своя страна климатът на планетата става по-топъл.

Интересно е, че никоя друга планета във Вселената няма атмосфера като Земята. Марс и Венера имат атмосфери, но не могат да поддържат живота (или поне не земния живот), защото нямат достатъчно кислород. Всъщност атмосферата на Венера е предимно въглероден диоксид с облаци от сярна киселина, „въздухът“ е толкова дебел и горещ, че никой човек не може да диша там. Според НАСА, наситената с въглероден диоксид атмосфера на Венера я прави най-горещата планета в нашата Слънчева система. Повърхностните температури са достатъчно горещи, за да се разтопи оловото.

„Фактът, че Земята има атмосфера е изключително необичаен по отношение на планетите в Слънчевата система, тъй като земната атмосфера е много различна от която и да е от другите планети, казва Фрей. Например, налягането на Венера е около 90 атмосфери, което е равностойно на гмуркане на дълбочина от 914 метра в океана на Земята. Оригиналните руски космически кораби, които отидоха до Венера, направиха запис от само няколко секунди и след това бяха смачкани, разказа Фрей. – Никой така и не разбра колко е горещо там.“

Така че атмосферата на Земята е живот – и без нея животът, какъвто го познаваме, няма да съществува. „Земята се нуждаеше от подходящата атмосфера, за да се зароди животът, обяснява Фрей. Тя създаде тази атмосфера и създаде условия, за да живее в тази атмосфера. Атмосферата е напълно неразделна част от биологичната ни система.“

Превод – Нина Жишева

The post Атмосферата и Земята – прекрасната симбиоза на живота appeared first on Зелен Свят.

В страстната седмица се замислих за всички очаквания, които влагаме, когато започваме ново начинание – независимо дали става дума за образование, нова работа, ново място за живеене или пък…дори нова връзка/брак/ .

Може би ако хората са наясно с очакванията си и имат ясна преценка колко от тях са рационални и колко пълна илюзия, животът ни ще е по-лесен. Препятствията по-лесни за преодоляване, горчивите хапки по-лесно смилаеми, сълзите по-малко горчиви. Защото ние всички знаем от опит, колко е трудно да спрем да мислим за миналото или да чертаем бъдещето. Не опира ли всичко до изпускане на контрол над събитията?!? Събитията в миналото, които си спомняме с болка, не са ли необичайни обстоятелства извън нашият контрол и доколко зависи от нас това, което ще се случи в т.нар. “Бъдеще”?!? Реални ли са тези понятия, ако единственото време, в което съществуваме е тук и сега?

И не сме ли крайно ограничени от параметрите на настоящият миг?!? Колко кратък е този миг и колко много неща може да се случат сега, и да променят траектории на събития в бъдеще… Не зависи ли от нас самите да сме по-осъзнати?

Не ме разбирайте погрешно. Знам, че човек не е робот, който може да бъде перфектно програмиран и действащ изящно по предварително начертани схеми, и планове. Не ни ли се дава безценен урок всъщност, хм, как да кажа… свише, когато всеки път си начертаем грандиозен план в детайли и после рухне по “необясними причини за нас”… Сякаш нещо, някой, скрита сила иска да ни покаже да не се взимаме много на сериозно. Сякаш някой иска да ни припомни колко сме преходни. Взимаме ли си уроци от това? Умеем ли да си прощаваме за грешките?

Напоследък все по-често чувам или прочитам, че “заслужаваме съдбата си”. Усещам нашето презрение към нас самите…

Кой успя да смири един герой с героично минало и славни подвизи? Кой има интерес да смачка националното самосъзнание, да претопи духовни, естетически, ценности, да прогони младите, умните, силните, образованите, та да робуват в чужди страни. Кой успява да притъпи рефлексите ни за тревожност и да ни приспи…

И изобщо това наш национален проблем ли е или световен?

Само няколко дни след трагичният инцидент в Шри Ланка, виждам клип как хора нападат женска слоница и малкото ѝ… Кога станахме толкова жестоки ние? Толкова разгневени и обидени?!?

Или може би пак много ми станаха въпросите?

В разгара на страстната седмица, не напомням, а призовавам за мир, смирение и обич от една страна. От друга – за непримиримост към несправедливостите…

Планетата гори…буквално и в преносен смисъл…

Вярвайте в каквото искате. Вярвайте в Бог (или както и да го наричате), в себе си, в родителите си, в половинката, в децата, в шефа си, в караконджоли и дама Пика. Само вярвайте, хора! Не предавайте и не бъдете предавани от никого!

Светли празници.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Важно е да вярваме! appeared first on Зелен Свят.

Очаква се производството на пластмаса да се удвои през следващите 20 години, според доклад на Световния икономически форум. Междувременно процентите на рециклиране на пластмаси са около 30% в Европа, само 9% в САЩ и 0% в голяма част от развиващия се свят. Усъвършенстваните инсинератори, които изгарят пластмаса и други битови отпадъци, могат да произведат достатъчно топлина и пара, за да произведат електричество за местната мрежа. Европейският съюз, който ограничава депонирането на органични отпадъци, вече изгаря почти 42% от отпадъците си; САЩ изгарят 12,5%. Според Световния енергиен съвет, секторът на отпадъците за енергия вероятно ще наблюдава стабилен растеж през следващите години, особено в Азиатско-тихоокеанския регион. В Китай вече работят около 300 инсталации за отпадъци за енергия, а още няколко стотици са в процес на подготовка.

Но това добра идея ли е?

Изгарянето на пластмасови боклуци за създаването на енергия е разумно: пластмасата в крайна сметка е направена от въглеводороди, също като маслото, и е по-енергоемка от въглищата. Но няколко препятствия се очертават за голямо разширяване на изгарянето на отпадъци.

От една страна, направата на инсталации за отпадъци за енергия е трудно: никой не иска да живее близо до завод, който може да бъде домакин на стотици камиони пълни с боклук. Заводите за отпадъци също са скъпи за изграждане и тъй като те работят най-ефективно с постоянни потоци отпадъци, техните собственици често трябва да внасят материали от далеч. Големите инсталации генерират достатъчно електроенергия, за да доставят електричество до хиляди домове. Но проучванията показват, че рециклирането на пластмасови отпадъци спестява повече енергия – като намалява необходимостта от извличане на изкопаеми горива за преработването им в нова пластмаса – отколкото изгарянето.

До колко тази идея ще е сполучлива бъдещето ще покаже, но със сигурност е по-добре да използваме пласмасата за добро, отколкото да я оставим на унищожава нашата прекрасна планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Добра идея ли е да горим пластмасови отпадъци? appeared first on Зелен Свят.

Но именно тези черти правят тревите привлекателни и ги излагат на риск. Плоски и често много плодородни, те са склонни да бъдат иззети за селско стопанство, ранчо и развитие. Те също са изложени, което им прави по-лесни пейзажи за бракониерите да намерят животни. Цялото това посегателство на хората в тревни площи възпрепятства тези богати местообитания, които животните, от гепарди до карибу до прерийни пилета, наричат ​​вкъщи.

Умерените пасища – тези, които през зимата стават по-студени – са особено силно засегнати. Намира се на всеки континент, освен Антарктида, умерените тревни площи представляват осем процента от земята на планетата. Те са признати за една от най-застрашените екосистеми на Земята, според специализираната група на Тревните зони на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), световната власт за състоянието на опазване на дивите животни и дивите места.

Известен като прерии или равнини в Северна Америка, жилетки в Южна Африка и пампаси в Южна Америка, умерените тревни площи имат почва, богата на витамини. Толкова е привлекателен като земеделските земи, че 40 процента тревни площи вече са разработени за селско стопанство. Други почти 14 процента са използвани за изграждане на градска или индустриална инфраструктура. Само половината от умерените пасища на Земята остават непокътнати в естественото си състояние, сочат данните на IUCN.

А земите до голяма степен са незащитени. Според IUCN по-малко от пет процента от умерените тревни територии са определени природни резервати или национални паркове, което не е почти достатъчно, за да гарантира оцеляването на видовете, които виреят върху тях.

Например черните крака порове и прерийните кучета, които съставляват по-голямата част от диетата си, бяха силно засегнати от развитието на земята. През 18-ти и 19-ти век, когато обширни пластове от северноамериканските прерии са превърнати в земеделски земи, популациите от прерийни кучета се сринаха. Те бяха убити масово, защото техните бразди затрудняваха отглеждането на култури. В резултат на това черноногите порове почти изчезнаха. Докато черноногите порове успешно се въвеждат в дивата природа на няколко етапа между 1994 и 2009 г., техните популации все още се борят да растат. Прерийните кучета, широко разпространени като селскостопански вредители, продължават да бъдат обект на противоречиви кампании за ликвидиране.

The post Земните тревни площи изчезват. appeared first on Зелен Свят.

След като вече привлякох вниманието ви, може да поговорим по същество за един заплашително назряващ проблем в световен мащаб!

Световното производство на пластмаса се е увеличило около 20 пъти за последните 60 години и се очаква да се удвои през следващите 20 години.

Всяко пластмасово творение, произведено някога, все още съществува под една или друга форма и отнема невинни жертви (Да, буквално!).

Пластмасата е един от най–големите проблеми на планетата ни. Междувременно Европейският съюз не знае какво да прави с огромното количество пластмасови боклуци, което продължава да расте тихо и сигурно.

Проблемът излезе на фокус след публикувани данни на ООН, които гласят, че ако не се вземат мерки срещу замърсяването, около 2050г. пластмасата в океаните ще се окаже повече от рибите!!!

Знам, че нито един от нас не може да реши проблема с магическа пръчка, но всеки един, може да допринесе за подобряване на ситуацията с личен пример и действия.

Ето няколко елементарни неща, с които всеки може да започне, а скоро ще ви изненадам с интервю с едно момиче, което може да ви разкаже  доста конкретни неща по темата. И така:  

– Торбичката за многократна употреба е за предпочитане пред найлоновата. Предлагат се в огромно разнообразие на цветове, материали и размери. Спестява пари, изглежда оригинално и помага за опазването на природата.

– Количеството пластмасови шишенца за еднократна употреба е още по–заплашително. За направата на една бутилка се изисква много материал и енергия. Техния дял в замърсяването с пластмаса е по–голям от тези на торбичките. Много проучвания показват, че пластмасата за еднократна употреба наистина трябва да се използва само веднъж, защото може да навреди на здравето. Същото важи и за кофичките с кисело мляко.

– Използване на стъклена бутилка за вода. Тя е много по-лесна за почистване и напълно безопасна. Може да се замени и с метална бутилка – помага на природата, Консумиране на филтрирана вода – ще се отрази благоприятно и на бюджета, освен всичко друго.

– Един много лесен начин за намаляване на употребата на пластмаса е отказът от пластмасовата чаша за кафе и замяната и с друга. Ваша си чаша. Освен, че ритуалът на пиене на кафе ще се превърне в удоволствие и приятен ритуал, също ще допринесе за намаляване на пластмасата в ежедневието. Нещо дребно, но значимо.

Огромно количество от сламките, за които не се замисляме и използваме, се озовават в морето… цели и то за дълго време.

Последиците за околната среда от употребата на пластмаса са не просто видими, а драматични. Малките стъпки носят големи промени. Замислете се, хора, моля ви!!!

Океаните, животните, водата, въздухът, земята са си наши. Ако нас не ни е грижа, кой тогава?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Тихата заплаха appeared first on Зелен Свят.

Но какво ще стане ако изведнъж тръгнем да се въртим на обратно?

Ако това се случи много рязко, повечето от нас вероятно ще умрем тъй като ще бъдем изстреляни към най-близката стена с огромна сила. Но ако вземем под предвид хипотетично, че планетата винаги се е въртяла от изток към запад, отговорът става доста по интересен.

Да, учените наистина са проучили тази възможност.

Знаем, че сезоните няма да се променят. Те са базирани на наклона на земята. Но се оказва, че климата ще е много по-различен. Казват, че би било такава драстична разлика, че историята на човечеството би се променила коренно. Изгревът и залезът ще сменят посоките си. Движението на океаните и ветровете ще се променят също. Голяма част от климатичните промени са свързани точно с тези движения. Ако всичко се обърне, Западна Европа става драстично по-студена. Казват, че Обединеното Кралство и Скандинавия биха станали с около 10°C по-студени. Средиземно море ще се превърне в сладководно море защото ще се увеличат валежите в Северна Африка.

Учените дори са представили компютърна симулация на земята, ако те се върти на обратно за 7,000 години. Огромната пустиня Сахара била покрита с трева и гори. Всъщност повечето пустини на планетата се превърнали в джунгли и гори. С по-малко пустини, глобалните температури паднали с около 0.2°С. Не звучи като голяма разлика, но дори и най-малките промени в климата сравнително повлияват на цялостната глобална температура.

Докладват, че помените в движението на водите довело до спад на кислорода в дълбините на океаните. Това създало множество бактерии из откритите океани, специфично в Индийският океан. Трудно е да се предскажат всички възможни промени, които ще настъпят като планетата се завърти на обратно. Но подобни проучвания показват каква огромна част от историята ни е подтикната от простият фактор на климата, и каква голяма роля играе той в човешкото общество.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако планетата се завърти на обратно? appeared first on Зелен Свят.

СТОП. Това е научна статия. Със сценарият да се занимава Стефан. Колегата Спилбърг, имам предвид (който съвсем случайно, вчера май беше рожденик…) Подходящо е и като тема за размисъл на Джеймс Камерън…Та…нека поговорим малко за това космическо гробище. Зарежете битовите си проблеми за малко и елате да се гмурнем  из непознати дебри, ноооо, преди това ще се изстреляме в Космоса. Готови, 3, 2, 1… Старт.

Повече от 15,5 хиляди изкуствени спътника  се въртят около Земята. Това са  военни устройства, метеорологични станции и комуникационни и телекомуникационни спътници. Всичко това за скрап, рано или късно попада на Земята, на определено място на нашата планета.  Когато сателит или орбитална космическа станция генерира собствен ресурс, има само два начина да се премахнат от орбитата. Ако сателитът има много висока орбита, тогава инженерите ги “тласкат” по-нататък в космоса, в така наречената орбита на “гробището”. Намира се на няколкостотин километра над орбитата на най-експлоатираните сателити. Следователно вероятността от сблъсък на необходимите устройства с ненужните се намалява до почти нула. За спътниците, които се въртят надолу по повърхността на планетата, е по-добре и по-икономично да се забави скоростта им и да им се позволи да паднат обратно на Земята. Ако сателитът е малък, той ще гори и напълно ще се разпадне в атмосферата, също като стотиците метеори, падащи на планетата всеки ден. Но ако сателитът е голям, се  изпраща в океана далеч от всички острови и континенти, където устройството,  няма да навреди на никого.  Такова място в океана съществува и географите го наричат ​​”океански полюс на недостъпност”. Станцията се намира в най-отдалечената точка на Антарктида.  

Къде е космическото гробище – на 4800 км. от източното крайбрежие на Нова Зеландия и на 3,600 км. от западното крайбрежие на Чили, в южната част на Тихия океан, се намира Nemo Point. Най-близките острови са на разстояние от 2688 км.  Ако изведнъж се окажете тук (което е малко вероятно, предполагам), тогава няма да видите абсолютно нищо, освен  безкрайните води  на Тихия океан. За да видите гробището на космическия кораб, трябва да слезете до дъното на океана. Тук всички световни космически агенции изпращат ненужните вече сателити.  Това място започва да се нарича “Точката на Немо”,  в чест на известния капитан Немо и едноименният му герой. Името означава и “никой” на латински и е много подходящо за такова отдалечено и почти недостъпно място на планетата. 

От 1971 до 2016 г. в Point Nemo са погребани 263 космически станции и кораби. На 23 март 2001 г. след 15 години експлоатация космическа станция Мир, с тегло 143 тона, е потопена на това място. При спускането си,  станция Мир се разпада в атмосферата, фрагментите ѝ се разпръскват над 1500 км. и 100 км. ширина.

Точката на Немо е толкова далече от сушата, че най-близките хора са … астронавти. Най-близките населени места на Земята, са на хиляди километри. Вярно или не, през 1997 г. океанографите записват мистериозен шум на 2000 км. източно от Point Nemo. Смята се, че това е звукът на сблъсъците и разрушаването на айсбергите. В тази област се наблюдават натрупвания на боклук, главно пластмасови отпадъци.

Специалистите твърдят, че практиката, приета от международната общност за оползотворяване на космически отломки с помощта на товарни кораби, не причинява никаква осезаема вреда на екологията на планетата. 

Искрено се надявам да е така.

източник снимки: Google 

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Космическо гробище – WTF?!? appeared first on Зелен Свят.