Планетите, видими с просто около, са познати от античността. Древните са познавали Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран е първата планета, открита с телескоп от английски астроном Уилям Хершел на 13 март 1781г. Днес знаем повече за Уран от прелитането на сондата “Войаджър 2” през 1986г.

Съществуването и разположението на Нептун са истановени само през изчисленията на двама астрономи, англичанинът Джон Адамс и французинът Юрбен Льо Верие, в средата на XIX век. Те наблюдават леки смущения в движението на Уран и заключват, че му влияе непозната планета. Те изследват тези смущения и изчисляват позицията на влияещата планета. Един германски астроном, Йохан Готфрид Гале, наистина наблюдава Нептун на 23 септември 1846г. в предсказаната позиция. Плутон, най-отдалечената планета, е открита едва на 18 февруари 1930г. от американски астроном Клайд Томбоу. Съществуването й обаче съще изчислено още в 1915г. от друг астроном. Днес тя не се счита за част от слънчевата система, заради малката маса, която притежава (по-малък диаметър от Луната).

Известно време се е смятало, че трябва да съществува още една планета между Меркурий и Слънцето, защото са установени смущения в движението на Меркурий. Тази хипотеза днес е изоставена, тъй като напредъкът на науката обясни наблюдаваните смущения.

Тихо Брахе, датски астроном, наблюдава доста точно разположението на Марс. Изследванията позволяват на неговия ученик и помощник, германецът Йоханес Кеплер, да извлече между три закона, известни под името “закони на Кеплер”: орбитите са елипси; планетите описват орбитите според закон за движението и скоростта; размерът на орбитата е свързан с периода на въртене около Слънцето на всяка планета. Законите на Кеплер позволяват на английския физик Исак Нютон да открие около 1660г. всеобщата гравитация. Накрая теорията за общата относителност на Алберт Айнщайн позволява да се учотнят изчисленията на Нютон и да се обяснят някои отклонения между тях и направените наблюдения.

В наши дни планетите от Слънчевата система могат да се наблюдават с телескопи от наземните обсерватории. Телескопи могат да се монтират и на борда на изкуствени спътници в орбита около Земята, правейки всички изчисления и наблюдения все по-лесни и полезни.

The post В проучване на Слънчевата система appeared first on Зелен Свят.

Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.

The post Какво е астрономията? appeared first on Зелен Свят.

Една от планетите изглежда мистериозна „липсваща връзка“ за разлика от всичко в нашата Слънчева система.

Новите светове бяха забелязани от транзитния сателит за изследване на екзопланети на НАСА (TESS), който беше изпратен в космоса през 2018 г. с цел да намери нови светове около съседни звезди, които биха могли да поддържат живота.

Една от триото е скалиста супер-Земя (като нашата планета, но малко по-голяма), както и две газови планети като Нептун, но по-малки (и все пак около два пъти по-големи от Земята).

За съжаление учените се съмняват дали биха могли да подкрепят живота – но смятат, че в същата система може да има и други планети.

Въпреки че се смята, че температурният диапазон в самия връх на най-отдалечената планета може да поддържа някои форми на живот, самата атмосфера се смята за твърде гъста и плътна, създавайки интензивен парников ефект.

Откритието, публикувано в Nature Astronomy, също има своите изследователи, любопитни за типа планета „липсваща връзка“, каквато нямаме в собствената си слънчева система.

Тук имаме малки скалисти планети като Земята, Меркурий, Венера и Марс или много по-големи планети, доминирани от газ като Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун, но по средата няма нищо.

„TOI-270 скоро ще ни позволи да изучим тази „липсваща връзка“ между скалистите планети, подобни на Земята, и мини-нептуните с доминиращи газове, защото тук всички тези типове са формирани в една и съща система“, казва водещият изследовател Максимилиан Гюнтер от Масачузетския Технологичен институт.

Най-близката от трите планети – TOI-270 b – отнема малко повече от три дни за орбита на нейната звезда, като TOI-270 c отнема 5,7 дни, а TOI-270 d за 11,4 дни.

TESS стартира на 18 април миналата година и е предназначен да наблюдава почти цялото небе.

Сателитът търси удобно време, което може да издаде присъствието на планета, преминаваща пред своята звезда-домакин.

Превод – Нина Жишева

The post Откриха три нови планети съвсем наблизо appeared first on Зелен Свят.

Учените смятат, че звездният гостоприемник, известен като звездата на Тегардън, е на поне осем милиарда години, или почти два пъти по-слънчева. Това означава, че всички планети, обикалящи около нея, са вероятно древни, така че животът, какъвто го познаваме, има повече от достатъчно време, за да се развива. А засега звездата е забележително тиха, с малко индикации за бурните звездни земетресения и пламъците, които са склонни да изригват от такива обекти. Тези фактори, както и относителната близост на системата, я правят интригуваща цел за астрономите, които искат да сканират за признаци на живот извън Земята.

„И двете планети на Тегардън са потенциално обитаеми“, казва Игнаси Рибас от Института за космически изследвания на Каталония, член на екипа, който докладва за планетите в списанието Astronomy & Astrophysics. “В крайна сметка ще видим дали те са обитаеми.”

Двете светове обикалят около една толкова слаба звезда, че дори не били забелязани до 2003 г., когато астрофизикът на НАСА Бонърд Теегардн търсел мрачни, близки звезди джуджета, които досега избягвали откриване. Рибас и колегите му в момента търсят планети, обикалящи около 342 малки звезди, така че те насочиха инструмента КАРМЕНИС, разположен в испанската обсерватория Калар Алто, в мини-звездата.

КАРМЕНС наблюдавал звездата на Тегардън в продължение на три години, като отчитал вълните и влекачите, произведени от орбиталните планети. В крайна сметка повече от 200 измервания предполагат, че две малки светове се блъскат в звездата, всяка от които тежи около 1,1 пъти земната маса. Екипът изчислява, че една от планетите завършва орбита само за 4,9 земни дни; другият свят има орбита само 11,4 дни.

The post Две потенциално благоприятни за живот планети appeared first on Зелен Свят.

„Развълнувана съм, но не съм изненадана“, казва Джеси Кристенсен от Caltech за резултатите, докладвани в две публикации в областта на астрономията и астрофизиката. “Беше неизбежно, че подобрените търсения на данните ще разкрият преди това неоткрити малки планети.”

От 2009 до 2013 г. Кеплър се взираше в единствения участък от звездно небе, като наблюдаваше стъпките на планетите. За Кеплер тези планетни транзити приличаха на кратко затъмняване на светлината на звездите, а от тези блясъци в яркостта учените могат да изчислят размера и орбитата на планетата. При заключението на мисията екипът на Кеплер обяви официалното си изтегляне. За основната мисия на Кеплер това бяха около 2300 потвърдени планети и 2400 повече кандидати. Това е вторият набор от данни, който привлече вниманието на Рене Хелър от немския Институт за изследвания на Макс Планк за слънчеви системи и неговите колеги.

Хелър отново анализира данните, използвайки програма, която би била по-чувствителна към намирането на планети с размер на Земята. По-общо казано, звездите изглеждат по-тъмни около ръбовете си и по-ярки при средните им части. Така че, когато една малка планета започне да се промъква през сиянието на звездата, първите ѝ стъпки може и да не предизвикат рязък, забележим пробив в слабата светлина на ръба.

Имайки това предвид, Хелър и колегите му повторно сканирали данните, търсейки потенциални планетарни транзити. Те се фокусирали върху звезди, които вече имали поне една известна планета. В края на краищата екипът разкрива 18 допълнителни планети. Всички те са малки, като най-голямото е малко по-широка от две Земи. Един от световете е сред най-малките – само 70% от ширината на Земята. Друга орбита в обитаемата зона на звезда от червено джудже, където температурата може да позволи на течната вода да остане на повърхността. Джеси Кристиансен отбелязва, че методите за откриване на планетите са солидни.

„Сигурен съм, че ще има и още такива, които ще бъдат намерени“, казва Кристиансен. „Това е силата на добре архивираните и добре документирани публични данни от НАСА. Хората ще продължат да откриват планети, дори в оригиналните данни на Кеплер! ”

The post 18 нови планети с размер на Земята appeared first on Зелен Свят.

Планета 9, според нова публикация, публикувана на 10 февруари в списанието Physics Reports, вероятно е пет до десет пъти по-голяма от Земята. И вероятно пътува по удължена орбита, която достига 400 пъти разстоянието на Земята от слънцето. Тази орбита също е вероятно от 15 до 25 градуса от главната орбитална равнина на нашата слънчева система, където повечето планети обикалят около него.

Съществуването на Планета 9, както е докладвано за Live Science, е идея, която е станала популярна сред астрономите още откакто е била първоначално сериозно предложена през 2014 г. Изследователите подозират съществуването на планетата поради моделите на обектите в пояса на Кайпер, пръстен от отломки във външната Слънчева система. Тези обекти са склонни да се съчетават заедно по начини, които предполагат, че масата на нещо голямо там ги притегля.

А доказателствата са станали по-силни. В отделен доклад, публикуван на 22 януари в “Астрономическия вестник”, някои от същите автори на физичния доклад изчислиха вероятността за съществуването на Планета девет само на 1 на 500.

Силно подозирайки, че тъмната планета съществува, не е същото като да знаеш, че това съществуване е реално. Добрата новина е, че това ново изследване подсказва, че Планетата девет е значително по-близо, отколкото се смяташе преди. Но астрономите все още имат много място, в което да го търсят.

Авторите на доклада по физика обаче обявиха съмнение, че такава планета изобщо има. Те добавиха, че колкото и силни да са настоящите доказателства, вероятността трябва да бъде „сериозно проучена“.

Най-вероятното алтернативно обяснение е, че това, което човечеството може да си представи за пояса на Кайпер, е непълно и че обектите се появяват, само за да се съберат поради някакви пристрастия в усилията им да ги открият. Също така авторите предполагат, че групирането е резултат от “само-гравитацията” на пояса на Кайпер, действащ върху собствените си обекти и не възниква от притеглянето на някаква скрита планета.

Все пак астрономите започнаха все повече да се интересуват от доказателствата за Планета девет през последните години. И сега те правят значителен напредък към определянето й в космоса.

Превод – Нина Жишева

The post Тайнствената Планета 9 вероятно е от 5 до 10 пъти по-голяма от Земята appeared first on Зелен Свят.

Нашето слънце е безжизнена, огнена топка газ, захранвана от ядрен ад. Междувременно Земята е скалиста планета, покрита с вода и изпълнена с живот. Въпреки това, елементният състав на тези две небесни тела е изненадващо подобен.

Нов научен анализ разкрива, че елементите в Слънцето и Земята са почти същите, въпреки че Земята има по-малко от по-летливите елементи на Слънцето, които се изпаряват при високи температури.

Това подсказва, че Земята, образувана от материал в слънчевата мъглявина – облакът от прах и газ, който оформил слънцето – но летливи елементи като хелий, водород, кислород и азот, са били отстранени по време на формирането на нашата планета. Инструментите, използвани в цитираното изследване, също могат да помогнат да бъде разкрит състава на екзопланети, обикалящи около далечни звезди, съобщават авторите на изследването.

Въпреки че най-разпространените елементи на слънцето са водород и хелий, изследователите са открили, че общо 60 елемента са изобилствали както в метеоритите, така и във фотосферата; тези елементи вероятно също са били изобилни в протозоларната мъглявина преди раждането на слънцето, според изследването.

Учените сравнили резултатите си с елементарния състав на ядрото на Земята и примитивната мантия, която може да бъде събрана чрез комбинация от математически модели, сеизмични данни и образци от скали. Те открили, че докато Земята споделя повечето от същите елементи като хондритите и слънцето, Земята е загубила летливите елементи с течение на времето – и че това е “присъщ процес”, когато вътрешната Слънчева система се оформя, пишат изследователите.

“Сравнението дава богата информация за начина, по който се е формирала Земята”, съобщи авторът на изследването Тревор Айлънд, професор по геохимия и космохимията, заедно с изследователската школа по науки за Земята в Австралийския национален университет (ANU) в Канбера.

Подобни оценки могат да се правят за планетите, които обикалят около звезди, различни от нашето слънце.

“Скалните екзопланети са почти сигурно опустошени части от звездните мъглявини, от които се образуват те и техните звезди”, пишат учените в изследването.

Определянето на елементарния състав на далечните екзопланети ще изиграе важна роля в определянето дали те могат да поддържат човешкия живот, заяви водещият автор Хаянг Уанг, докторант в изследователската школа по астрономия и астрофизика на ANU.

“Съставът на една скалиста планета е една от най-важните липсващи части в усилията ни да разберем дали дадена планета е обитаема или не”, обясни Уанг.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Земята е малко Слънце, само по-малко летлива от него appeared first on Зелен Свят.