През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Този глобален пластичен проблем в последните десетилетия се е превърнал в сериозна екологическа заплаха. През 1950 г. населението на света, което тогава е било около от 2,5 милиарда, произвело 1,5 милиона тона пластмаса. През 2016 г., със световно население от повече от 7 милиарда души, сме произвели над 320 милиона тона пластмаса. Казват, че тези числа ще се удвоят до 2034 г. Може би се замисляте къде отиват всичките тези отпадъци. Всеки ден приблизително 8 милиона парчета пластмасово замърсяване навлизат в нашите океани. Има толкова много пластика, че големите струпвания отпадъци вече се наричат „острови“, макар и изкуствени. Има около 5,25 трилиона макро и микропластични парчета, плаващи в открития океан. Всичко това тежи до 269 000 тона.

Отнема от десетилетие до 1000 години за да се разгради пластмасата правилно. Много хора не осъзнават колко е сериозен този проблем преди да се сбъскат с него, дали от новините или по интернет. Трябва да осъзнаем, че това е проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание, преди да е станало твърде късно. „Cue Aspergillus tubingensis“, гъбата, намерена в Пакистан е доказала в скорошно проучване, че разгражда химическите връзки в пластмаса. В лабораторните експерименти изследователите открили, че тази уникална гъбичка има способността да се храни с пластмаса.

Проучването в Пакистан показа, че гъбите могат да бъдат разработени като инструмент, необходим в борбата ни с нарастващия екологичен проблем на пластмасовите отпадъци. Те също имат способността да се хранят със замърсители като петрол, токсични химикали и дори радиоактивни отпадъци. Звучат като перфектният отговор. Но дали наистина ще свършат работата, все още не знаем.

Автор: Мартина С. Попова

The post Новооткрита гъба яде пластмаса appeared first on Зелен Свят.

Европейският съюз текущо е признал забрана на пластиката, която ще влезе в сила през 2021г. До тогава държавите трябва да се съобразят с изискванията и да спрат производството на описаните пластични предмети. Но една държава взима инициативата в собствените си ръце.

Това лято власти от Австралия инсталирали нова система за филтриране. Тази система е невероятно проста и полезна. Както правителството, така и гражданите вече са видели ползите от използването й. Състои се от мрежа, поставена на изхода на дренажна тръба, която помага за улавяне на големи отпадъци и за защита на околната среда от замърсяване. Тези тръби изпускат вода от жилищни райони в естествени райони, а отпадъците от тези места могат да бъдат в огромни количества, което сравнително вреди на околната среда. Освен това, този боклук обикновено се измива от силни дъждове, които го издърпват до дренажните системи.

Австралийските власти започнали с инсталирането на 2 мрежи и били изумени от резултатите – тяхната нова система за филтриране успяла да хване повече от 360 килограма боклук в продължение на няколко седмици. Така че, било решено да се инсталират тези “капани” и да се минимализира замърсяването на природата и конкретно водата. Въпреки че инсталирането и поддръжката струват пари, общата система е доста рентабилна, тъй като властите спестяват значителни разходи. Например, сега те спестяват от разходите за ръчен труд, които преди това е трябвало да плащат на хора, които да събират всички отпадъци.

Когато мрежите се напълнят, те се повдигат и боклукът се изхвърля в специални камиони за събиране на боклук. Мрежите се връщат на дренажните отвори и продължават работата си. Тази нова система за филтриране доказва още веднъж, че малките неща имат значение и че съсредоточаването върху тях може да има голямо и положително въздействие върху околната среда и човечеството като цяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Австралия срещу пластичното замърсяване appeared first on Зелен Свят.

Пластиката е евтина и издръжлива, но нейната химическата структура я прави устойчива на много естествени процеси на разграждане. Голямо количество от боклука ни не се събира разделно и рециклира, а се изсипва или в огромни ями където евентуално ще бъде разграден, или, за жалост, в океаните и реките където пластиката няма шанс за разграждане. Това води до огромни проблеми за морските животинки, тъй като те не правят разликата между всекидневната си плячка и парче от пластмасова бутилка. Все повече морски обитатели биват намерени със забити отпадъци по телата им, погълнали капачки или мъртви, задушени от пластични торбички.

Картинката не е по-зелена на местата където се смята, че пластиката може да се разгради по естествен начин. Химикалите, който биват използвани в направата им след време попиват в почвата, което води до разруха на природната структура. Ами животните, който поглъщат тази химия и за жалост умират…?

Пластиката е отбелязана като глобален проблем. Добрата новина е, че Европейският Съюз го приема доста на сериозно и взима инициативата в свои ръце. Текущо ЕС се присъединява към дългогодишен проект за премахването специфично на пластики като сламки, прибори за хранене, бъркалки и всички подобни. Забраната на производството на тези продукти влиза в сила от 2021 година. Това дава време на държавите да планират и обмислят следващите си стъпки. Повечето продукти обозначени в забраната вече имат по-екологични алтернативи. Нужно е само те да бъдат масово имплементирани във всекидневието.

Надеждите са тази забраната на пластика да подобри драстично околната среда, защото както много представители на ЕС казаха: „Ако ние не направим нещо, то друг няма да го стори вместо нас.“

Автор: Мартина С. Попова

The post Една по-екологична Европа appeared first on Зелен Свят.