Грешка! Тази пластмасова бутилка с вода всъщност би могла да причини на тялото повече вреда, отколкото полза, смятат експертите. Защо? Можете да благодарите на химикала Бисфенол А (обикновено известен като BPA), използван за производството на пластмаси, за водните ви неволи. Този вреден химикал може да изтече във водата и бързо да натрупа опасни бактерии в пукнатините на бутилката – това е и една от причините да стоите далеч и от сламките – и последствията за здравето са доста сериозни.

Разговаряхме с Кент Атертън, изпълнителен директор на PuriBloc technology, за рисковете от повторна употреба на пластмаси. „За съжаление много хора, които купуват пластмасови бутилки за вода, правят това, защото вярват, че правят здравословен избор, когато обратното е по-вероятно да бъде вярно“, каза Атертън. “Дори безплатни продукти с BPA не са безопасни, тъй като сега производителите заместват други естрогенни химикали, не толкова широко известни, които могат да представляват същата опасност за човешкото здраве.”

Тези естрогенни химикали могат да имат отрицателен ефект върху хормоналния баланс на хората, но потенциалните опасности от пластмасовите бутилки с вода не спират дотук. В проучване на 259 пластмасови бутилки с вода в State University of New York във Фредония, учените установяват, че 93% от изследваните бутилки имат някаква форма на микропластично замърсяване. Освен това пластмасовите бутилки за еднократна употреба са предимно от полиетилен терефталат или PET, който е безопасен за употреба, но не се използва повторно; тези пластмаси могат да изпуснат химикали във водата ви, ако се нагреят или надраскат.

Трябва да се вземе предвид и бактериалният фактор. „Нещото в бутилките с вода е, че подобно на всички контейнери за напитки те влизат в контакт с устата и ръцете ни – които са дом на много микроби“, казва професор Стефани Либераторе за академичното списание The Science Teacher. „Отворите им са малки, което затруднява почистването им. Това, в комбинация с влажната им среда, може да превърне бутилките с вода в място за размножаване на бактерии.“

За да се хидратират безопасно, умните хора трябва да избягват повторното използване на бутилки за еднократна употреба. Вместо това трябва да ги рециклирате след като веднъж сте изпили съдържанието им или, още по-добре, инвестирайте в пластмасова бутилка без BPA или такава, направена от стъкло или неръждаема стомана. Това не само ще бъде от полза за вашето здраве, но и можете да помогнете на околната среда. Ако се нуждаете от друга причина да предадете пластмасата за рециклиране, обърнете внимание на страшната причина, поради която бутилките с вода имат срок на годност.

Превод – Нина Жишева

The post Не пълнете повторно пластмасовите бутилки appeared first on Зелен Свят.

Новият закон, който ще влезе в сила през юли 2020 г., забранява на търговците на дребно и ресторантите да предоставят на клиентите си торбички за еднократна употреба, пластмасови бъркалки или чаши или други хранителни контейнери, направени от експандиран полистирол. Хората, които се нуждаят от сламки поради медицински състояния, са освободени от закона. Забраната на торбите се прилага само за торбичките, които ви дават в магазина, а не торби, продавани като домакински пособия за боклук или торби, използвани в магазините за хранителни стоки, за да съдържат насипни продукти.

Върмонт Гьов Фил Скот подписа законопроекта без коментар. По-рано той изрази съмнения относно новите 10-те стотинки на торбичка, които търговците на дребно и ресторантите са длъжни да събират за хартиени торби. Малките хартиени торби са освободени от таксата от десет цента.

„По време на сесията той каза, че като се има предвид огромната двупартийна подкрепа в законодателната власт и след като не е чул опозицията на търговците на дребно, които ще бъдат засегнати, той очаква да го подпише”, казва Ребека Кели, директор на комуникациите на Скот.

Много държави са забранили една или повече от тези пластмаси. Но Върмонт е първият град, който забранява всичките четири продукта в един закон.

“Върмонт вече е създал национален прецедент за справяне с три от най-лошите примери за пластмасови опаковки в един обширен държавен закон”, казва Джудит Енк, бивш регионален администратор на EPA, който ръководи инициатива за замърсяване на пластмаси в колежа Бенингтън.

Хавай, Калифорния, Мейн и Ню Йорк са забранили пластмасовите торби за еднократна употреба. Поддръжниците на законопроекта от Върмонт казват, че законодателите са предприели допълнителни стъпки за насърчаване на повторното използване. В резултат на това Върмонт забрани пластмасови пазарни чанти, които не са зашити на ръка. Джен Дугган, директор на Фондация „Закон за защита на Вермонт“, казва, че градовете и окръзите, които са приели забраните за тези чанти, често определят забранени торби по тяхната дебелина или прилагани измервания, изискващи да носи определено разстояние на определено тегло.

Най-известният бизнес на Върмонт, Бен и Джери, обяви планове за елиминиране на използването на пластмасови сламки и други пластмаси за еднократна употреба в своите 600 магазина за сладолед в световен мащаб в началото на 2019г. Действията на Върмонт се основават на нарастващото движение по света за забрана на пластмасите за еднократна употреба. Пластмасовите торбички са били обложени с данък или забранени в 127 страни, според ООН.

The post Без пластмаса във Вермонт! appeared first on Зелен Свят.

Пластмасата се натрупва в екосистемите по целия свят, а не само в океаните и езерата. Нейното вредно въздействие върху дивата природа е широко документирано, но няколко животни – като беседковите птици и раците отшелници – правят всичко възможно, за да я рециклират. Според проучване от 2014 г., дивите пчели в Канада са се приспособили към условията, като са използвали части от пластмасови отпадъци, за да изградят своите гнезда.

Тези малки насекоми не могат да рециклират достатъчно пластмаса, за да постигнат забележими резултати. И все пак, тяхната изобретателна употреба на полиуретан и полиетилен илюстрира колко широко се разпространява пластмасовото замърсяване и как някои диви животни се адаптират към него.

“Пластмасовите отпадъци проникват в глобалния пейзаж”, пишат авторите на изследването в списание Ecosphere. “Въпреки че са документирани неблагоприятни въздействия върху видовете и екосистемите, има малко наблюдения за поведенческа гъвкавост и адаптация при видовете, особено при насекомите, към все по-богатите на пластмаси среди.”

Изследователите са открили два вида leafcutter пчели, които влагат в гнездата си пластмаса, като всяка от тях носи в гнездо видове пластмаса, имитиращи естествените материали, които традиционно използват. Пчелите leafcutter не строят големи колонии или не произвеждат мед като медоносните пчели, а предпочитат малки гнезда в подземни дупки, кухини или пукнатини в сгради.

Една от изследваните от тях пчели, пчелата leafcutter, обикновено отхапва парчета листа и цветя, за да направи гнездата си. Но изследователите са открили, че три от осем клетки от племето съдържат фрагменти от полиетиленови пластмасови торби, които заменят средно 23% от нарязаните листа във всяка клетка. “Всички парчета са с един и същ бял лъскав цвят и” консистенция от пластмасова торба”, съобщават изследователите, „и вероятно са от същия източник.”

Макар че не правят мед, пчелите leafcutter все още носят пари на американските и канадските фермери чрез опрашване на култури, включително люцерна, моркови, рапица и пъпеши. Евразийските насекоми бяха въведени в Северна Америка през 30-те години на миналия век за тази цел и оттогава са станали диви, като се присъединяват към много видове, местни на континента.

В отделно проучване, проведено в Аржентина между 2017 и 2018 г., изследователи, изучаващи опрашители на цикория, открили гнездо, изработено изцяло от пластмаса. Това е първият известен пример за такова строителство в световен мащаб. Те вярват, че пчелите, които са направили гнездата, са пчелите leafcutter от алфафа.

Превод – Нина Жишева

The post Дивите пчели рециклират пластмасата appeared first on Зелен Свят.

Публикувайки своите открития в Nature Communications, изследователският екип е първият, който определи драстичното увеличение на океанската пластмаса от 90-те години на миналия век.

Изчисляването на количеството пластмаса в океана е трудно. Много изследователи и публикации се позовават на проучване от 2015 г. в списание Science, според което всяка година в океана влизат от 4,8 до 12,7 трилиона парчета пластмаса. Широкият диапазон е резултат от смесени методи за изчисляване на отпадъците, като навици на отпадъци, потребление и капацитет за рециклиране.

Изследователите също така знаят, че пластмасата се намира из целия океан, благодарение на визуалните доказателства като пластмасова торба, която се вижда в Марианската траншея, и пластмасова опаковка с цигари, забелязана от медузи.

В северната част на Атлантическия океан учените се обърнали към една стара и надеждна уредба, наречена Continuous Plankton Recorder . Торпедообразната измишльотина взема проби от северния Атлантик за планктон от 30-те години на миналия век. Тя е прикрепена към гърба на лодката чрез метална жица и е изтеглена по повърхността на водата.

“Те са много здрави”, казва авторът на изследването Клеър Остле, морски биохимик в Морската биологична асоциация. “Те са проектирани през 20-те години на миналия век, а дизайнът остава същият. Затова разполагаме с този набор от данни.”

В историята малките метални устройства са изминали повече от 7,4 милиона мили в северната част на Атлантическия океан, често са се движили зад бързо движещите се корабни контейнери и фериботи. От 16,725 пътувания, извършени от CPR, 669 били уловени от пластмаса. Въпреки, че CPR никога не е бил умишлено използван за преброяване на пластмасови отпадъци, тези дневници на дефектни пътувания предоставиха набори от десетилетия.

Какво могат да направят изследователите с тази информация?

След 2000 г. най-често срещаният вид пластмасови са риболовни съоръжения. Тъй като Северният Атлантически океан е място за риболов, Остле иска да проучи връзката между видовете риболовни съоръжения и практики и количеството пластмаса в морето. Знанието, че пластмасата има тенденция да се концентрира, ще бъде важно за опазването, казва ток.

The post Пластмасата в Северния Атлантик се е утроила appeared first on Зелен Свят.

Очаква се производството на пластмаса да се удвои през следващите 20 години, според доклад на Световния икономически форум. Междувременно процентите на рециклиране на пластмаси са около 30% в Европа, само 9% в САЩ и 0% в голяма част от развиващия се свят. Усъвършенстваните инсинератори, които изгарят пластмаса и други битови отпадъци, могат да произведат достатъчно топлина и пара, за да произведат електричество за местната мрежа. Европейският съюз, който ограничава депонирането на органични отпадъци, вече изгаря почти 42% от отпадъците си; САЩ изгарят 12,5%. Според Световния енергиен съвет, секторът на отпадъците за енергия вероятно ще наблюдава стабилен растеж през следващите години, особено в Азиатско-тихоокеанския регион. В Китай вече работят около 300 инсталации за отпадъци за енергия, а още няколко стотици са в процес на подготовка.

Но това добра идея ли е?

Изгарянето на пластмасови боклуци за създаването на енергия е разумно: пластмасата в крайна сметка е направена от въглеводороди, също като маслото, и е по-енергоемка от въглищата. Но няколко препятствия се очертават за голямо разширяване на изгарянето на отпадъци.

От една страна, направата на инсталации за отпадъци за енергия е трудно: никой не иска да живее близо до завод, който може да бъде домакин на стотици камиони пълни с боклук. Заводите за отпадъци също са скъпи за изграждане и тъй като те работят най-ефективно с постоянни потоци отпадъци, техните собственици често трябва да внасят материали от далеч. Големите инсталации генерират достатъчно електроенергия, за да доставят електричество до хиляди домове. Но проучванията показват, че рециклирането на пластмасови отпадъци спестява повече енергия – като намалява необходимостта от извличане на изкопаеми горива за преработването им в нова пластмаса – отколкото изгарянето.

До колко тази идея ще е сполучлива бъдещето ще покаже, но със сигурност е по-добре да използваме пласмасата за добро, отколкото да я оставим на унищожава нашата прекрасна планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Добра идея ли е да горим пластмасови отпадъци? appeared first on Зелен Свят.

През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Разположен в мексиканското щат Мичоакан, където се отглежда авокадо, компания работи върху използването на изхвърлени семена, с който да замести пластмасата. Наричат го биопластмаса и се разлага естествено. Могат да се направят прибори за хранене, торби, сламки и т.н. Всички използвани материали са възобновяеми и устойчиви. Обикновено пластмасите са съставени от полимери, които разчитат на изкопаемите горива. Те не са нито възобновяеми, нито устойчиви и причиняват голямо замърсяване. Този мексикански проект първоначално стартирал преди повече от 7 години. Теглото на проблема с пластмасовите отпадъци скоро ще стане наистина непоносим. Пластмасите за еднократна употреба трябва изчезнат от производството и всички предприятия трябва да се насочат към устойчиви и възобновяеми източници на енергия и материали.

Органите в мексиканската област се надяват, че био компанията ще улесни премахването на пластмасови отпадъци. Сламката за еднократна употреба може да отнеме няколко стотин години, за да се разгради. Ето защо много градове по света текущо обмислят пълна забрана на еднократно използваемата пластика. В Мексико много популярни вериги за бързо хранене са започнали да използват приборите от авокадо. Но компанията е изправена пред един голям проблем – цената. Мнозина все още не са склонни да плащат допълнително за екологични продукти. Светът в момента е в опасно положение и трябва да се предприемат мерки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Биоразградима пластмаса от авокадо appeared first on Зелен Свят.

След като вече привлякох вниманието ви, може да поговорим по същество за един заплашително назряващ проблем в световен мащаб!

Световното производство на пластмаса се е увеличило около 20 пъти за последните 60 години и се очаква да се удвои през следващите 20 години.

Всяко пластмасово творение, произведено някога, все още съществува под една или друга форма и отнема невинни жертви (Да, буквално!).

Пластмасата е един от най–големите проблеми на планетата ни. Междувременно Европейският съюз не знае какво да прави с огромното количество пластмасови боклуци, което продължава да расте тихо и сигурно.

Проблемът излезе на фокус след публикувани данни на ООН, които гласят, че ако не се вземат мерки срещу замърсяването, около 2050г. пластмасата в океаните ще се окаже повече от рибите!!!

Знам, че нито един от нас не може да реши проблема с магическа пръчка, но всеки един, може да допринесе за подобряване на ситуацията с личен пример и действия.

Ето няколко елементарни неща, с които всеки може да започне, а скоро ще ви изненадам с интервю с едно момиче, което може да ви разкаже  доста конкретни неща по темата. И така:  

– Торбичката за многократна употреба е за предпочитане пред найлоновата. Предлагат се в огромно разнообразие на цветове, материали и размери. Спестява пари, изглежда оригинално и помага за опазването на природата.

– Количеството пластмасови шишенца за еднократна употреба е още по–заплашително. За направата на една бутилка се изисква много материал и енергия. Техния дял в замърсяването с пластмаса е по–голям от тези на торбичките. Много проучвания показват, че пластмасата за еднократна употреба наистина трябва да се използва само веднъж, защото може да навреди на здравето. Същото важи и за кофичките с кисело мляко.

– Използване на стъклена бутилка за вода. Тя е много по-лесна за почистване и напълно безопасна. Може да се замени и с метална бутилка – помага на природата, Консумиране на филтрирана вода – ще се отрази благоприятно и на бюджета, освен всичко друго.

– Един много лесен начин за намаляване на употребата на пластмаса е отказът от пластмасовата чаша за кафе и замяната и с друга. Ваша си чаша. Освен, че ритуалът на пиене на кафе ще се превърне в удоволствие и приятен ритуал, също ще допринесе за намаляване на пластмасата в ежедневието. Нещо дребно, но значимо.

Огромно количество от сламките, за които не се замисляме и използваме, се озовават в морето… цели и то за дълго време.

Последиците за околната среда от употребата на пластмаса са не просто видими, а драматични. Малките стъпки носят големи промени. Замислете се, хора, моля ви!!!

Океаните, животните, водата, въздухът, земята са си наши. Ако нас не ни е грижа, кой тогава?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Тихата заплаха appeared first on Зелен Свят.

Този глобален пластичен проблем в последните десетилетия се е превърнал в сериозна екологическа заплаха. През 1950 г. населението на света, което тогава е било около от 2,5 милиарда, произвело 1,5 милиона тона пластмаса. През 2016 г., със световно население от повече от 7 милиарда души, сме произвели над 320 милиона тона пластмаса. Казват, че тези числа ще се удвоят до 2034 г. Може би се замисляте къде отиват всичките тези отпадъци. Всеки ден приблизително 8 милиона парчета пластмасово замърсяване навлизат в нашите океани. Има толкова много пластика, че големите струпвания отпадъци вече се наричат „острови“, макар и изкуствени. Има около 5,25 трилиона макро и микропластични парчета, плаващи в открития океан. Всичко това тежи до 269 000 тона.

Отнема от десетилетие до 1000 години за да се разгради пластмасата правилно. Много хора не осъзнават колко е сериозен този проблем преди да се сбъскат с него, дали от новините или по интернет. Трябва да осъзнаем, че това е проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание, преди да е станало твърде късно. „Cue Aspergillus tubingensis“, гъбата, намерена в Пакистан е доказала в скорошно проучване, че разгражда химическите връзки в пластмаса. В лабораторните експерименти изследователите открили, че тази уникална гъбичка има способността да се храни с пластмаса.

Проучването в Пакистан показа, че гъбите могат да бъдат разработени като инструмент, необходим в борбата ни с нарастващия екологичен проблем на пластмасовите отпадъци. Те също имат способността да се хранят със замърсители като петрол, токсични химикали и дори радиоактивни отпадъци. Звучат като перфектният отговор. Но дали наистина ще свършат работата, все още не знаем.

Автор: Мартина С. Попова

The post Новооткрита гъба яде пластмаса appeared first on Зелен Свят.