Въпреки мащаба на промените, Коста Рика възнамерява да въведе забрана до 2021 г. Коста Рика може да е първата държава, която прибягва до такава забрана в цялата държава.

Всеки ден в Коста Рика се произвеждат 4000 тона твърди отпадъци, 20% от които не отиват на сметища или рециклиране, а остават в реки, плажове и гори. С въвеждането на забраната за пластмаса за еднократна употреба държавата продължава своята политика за борба с разпространението на пластмасови отпадъци.

За да се откаже от пластмасата за еднократна употреба, страната използва както публичния, така и частния сектор. Правителството ще предложи набор от стимули и бонуси на производителите, ще преразгледа изискванията към доставчиците и ще инвестира в научни изследвания.

Коста Рика ще въведе иновативни материали, базирани на целулозен ацетат, биоразградима биопластика, в производството на пластмасови изделия.

Коста Рика представлява 7% от световното биоразнообразие, така че не е изненадващо, че тази страна в Южна Америка е особено загрижена за екологичните проблеми. Счита се, че до 2050 г. в океаните ще има повече пластмасови отпадъци, отколкото риба.

От средата на 20 век са произведени 8 милиарда тона пластмаса, три четвърти от които са се превърнали в боклук. 85% от пластмасата не се рециклира. Всяка година 10% от произвежданата 300 милиона тона пластмаса отива в океаните, където животните страдат и умират заради това. Разграждайки се, пластмасата се разпространява и в атмосферата и почвата.

Превод – Нина Жишева

The post Първата държава в света без пластмаса appeared first on Зелен Свят.

Изследователи от Кунминския институт по ботаника на Китайската академия на науките откриха плесен, която потенциално би могла да ни помогне да се справим с проблема с неразградимите биологични пластмаси. Плесента е в състояние да разгради отпадните пластмаси за няколко седмици, които иначе биха се запазили в околната среда с години.

Aspergillus tubingensis обикновено се намира в почвата, но проучването установи, че тя може да процъфтява и на повърхността на пластмасата. Тя отделя ензими, които разграждат връзките между отделните молекули и след това използва мицела си, за да ги разрушат.

Смята се, че има всякакви видове плесени с полезни свойства, за които все още не знаем много, но тъй като обезлесяването и друга човешка дейност продължават да унищожават местообитанията, ние никога няма да получим достъп до такива видове.

Изследователите всъщност откриха Aspergillus tubingensis на сметище в Исламабад, Пакистан.

Проучването отбелязва, че има няколко фактора, които влияят върху способността на плесените да разграждат пластмасата. Температурният и рН балансът на тяхната околна среда, както и типът културна среда на мястото, оказват влияние върху ефективността им.

Следващата стъпка за тези изследователи е да разберат какви условия биха били идеални, за да се улесни практическото им прилагане.

Плесените могат да се използват за справяне с проблема с пластмасовите частици, които плуват в нашето водоснабдяване, като бъдат пуснати на работа в пречиствателна станция или в замърсена с материала почва.

Ползите от микоремедиацията – практиката да се използват плесени за разграждане на нежелани вещества – стават все по-очевидни, тъй като откриваме видове, които могат да разградят повече разновидни материали.

Превод – Нина Жишева

The post Кой да предположи, че плесените могат да бъдат толкова полезни appeared first on Зелен Свят.