Разбира се, има много причини, поради които бебето може да плаче. Чувство на дискомфорт, изтощение, глад, самота, скука, гняв, болка и общо безпокойство се изразяват от вопли и сълзи, до неистов рев. Въпреки това, съществува общо съгласие, че увеличеното налягане, причинено от полета, измъчва бебета и малки деца. Съществува фундаментална анатомична разлика между ушите на бебето и възрастните, каза д-р Саймън Байер, консултант по хирургия на ушите, носа и гърлото в Обединеното кралство.

“Определено една от основните причини, поради която бебетата плачат в самолета, е, че при тях изравняването на налягането в средното ухо не е добро, тъй като бебешката евстахиева тръба обикновено не функционира толкова добре, колкото при възрастните”, каза Байер.

Евстахиевата тръба е канал, свързващ средното ухо с назофаринкса – горната част на гърлото и задната част на носната кухина. По принцип, тази тръба контролира налягането в средното ухо, като го изравнява с налягането на въздуха извън тялото. Евстахиевата тръба остава затворена през повечето време, като се отваря само за дейности като прозяване, преглъщане и дъвчене, което позволява на въздуха да преминава през средното ухо и назофаринкса. Когато атмосферното налягане се промени бързо, причинявайки внезапно усещане заглъхване на ушите, например по време на пътуване със самолет, повечето възрастни отварят устата си или преглъщат, за да отворят тръбата и да изравнят налягането в средното ухо.

Байер добавя, че налягането е особено проблематично по време на спускането, тъй като изравняването от ниско атмосферно налягане до относително по-високо е по-трудно, което се случва, когато самолетът снижава за приземяване.

“Докато проблемът може да възникне при излитане, начинът, по който тръбата работи, означава, че се приспособява по-лесно от по-високо към по-ниско атмосферно налягане, което се случва, когато се издигаме,” казва той. “Въпреки че съвременните самолети до известна степен са херметизирани, все още има значителни промени в налягането в самолета при полет на 9 000 метра.”

Все пак има начини да помогнете на ушите на бебето. “Три начина, по които може да помогнем, са да се уверим, че бебето е будно на при излитане и снижаване, да му дадем да пие от бутилка с биберон по време на излитане и кацане и да отложим полета, ако бебето страда от инфекция на горните дихателни пътища”, съветва Байер.

Гордън Харисън, главен аудиолог в оптичната и слухова търговска верига Specsavers на Великобритания, споделя за Live Science, че простият начин да се облекчи ефекта от напрежението в ухото е да преглъщаме или да се прозяваме. Въпреки това той признава, че това не винаги е лесно, когато става въпрос за едногодишно бебе, изпаднало в истерия.

“Много по-лесно е да се смекчат ефектите на напрежението в ушите при възрастните, отколкото при бебетата”, казва Харисън. “Въпреки това, докато трикове като смучене бонбон, дъвчене на дъвка, прозяване или пиене през сламка по време на излитане и кацане помагат, това очевидно не са неща, които едно бебе може да направи.”

Харисън също предлага да дадете на бебето бутилка или биберон, за да смуче по време на излитане и кацане, може и да го кърмите по това време.

„Въпреки това, бъдете сигурни, че болката обикновено е само временна – казва той. – Това няма да причини никакви трайни проблеми и най-вероятно ще отмине след няколко минути, когато Евстахиевата тръба се отвори, за да позволи налягането на въздуха да се изравни от двете страни на тъпанчетата.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебето плаче в самолета? Помогнете му appeared first on Зелен Свят.

Първо най-важното. Има три различни вида сълзи. Първите, базалните, сълзи се произвеждат от сълзотворните канали на почти постоянна основа, но с толкова бавно темпо, че дори няма да забележите. Те съществуват, за да смазват, подхранват, почистват и защитават роговицата. Можете да ги приемете като щит, който създава бариера между вашите очи и мръсотията и частиците на външния свят. Вторите са рефлексни сълзи, които инстинктивно се появяват, когато окото ви е раздразнено, независимо дали това дразнене е причинено от частици дим, мигла  окото или нещо друго. Тези сълзи не само помагат да се измие онова, което причинява дразненето, но те също така съдържат допълнителни антитела, за да убият всякакви бактерии, които могат да замърсят окото.

Крайният и третият тип са най-интересни. Емоционалните (или психическите) сълзи. Те се предизвикват от изключително силни чувства, както положителни (радост и вълнение), така и отрицателни (тъга, гняв, страх и т.н.). Експертите не са съвсем сигурни защо хората са се развили така, че да изразяват емоциите си чрез солена очна вода. И все пак има няколко потенциални обяснения.

Една популярна теория е, че емоционалните сълзи са форма на невербална комуникация. Бебето например може да не е в състояние да говори, за да изрази своя глад или самота, но може да предизвика силна и незабавна реакция от страна на майката (или бащата), като се разплаче. В зряла възраст това може да бъде начин да се прояви открито чувството на уязвимост или радост за изграждане на връзки с приятели, семейство и познати. Или пък да предизвикате състрадателен отговор от хората около вас (при условие, че не са психопати), когато сте емоционално или физически в беда. Всъщност сълзите са толкова силен социален сигнал, че дори и нашите домашни любимци знаят как да реагират веднага щом започнем да плачем.

Друга причина може да бъде, че плачът предлага някакъв вид освобождаване за физическа и емоционална болка. Всички сълзи представляват смес от вода, сол, петрол и ензими, които убиват микробите, но тези, които се стичат по лицата ни, когато сме емоционални или в болка, съдържат по-високи нива на различни хормони на стреса и химикали, които ни карат да се чувстваме добре, включително така наречения левцин енкефалин , който е ендорфин и естествено обезболяващо средство. Тази приятна комбинация от окситоцин и ендорфини може да обясни концепцията за “поплачи си, че да ти олекне”.

Но докато причината за емоционалните сълзи може да е нещо като главоблъсканица, техният механизъм е много по-добре разбран. Всички сълзи се образуват от сълзните жлези, които са над всяко око. При базални сълзи мигането причинява разпръскване на течността по повърхността на окото. Остатъците от сълзите се оттичат през пъпките (дупки в ъглите на горните и долните клепачи), през каналикула и надолу по сълзотвора, където те се изпразват през ноздрите ви. Тъй като произвеждаме само една пета от базалните сълзи на ден, системата работи доста ефективно.

Обаче, когато сме разстроени или емоционални по друга причина, можем да произведем половин чаша (или повече) сълзи само за няколко минути. Това по същество претоварва системата, така че вместо да се оттича през пунктума, сълзите се търкалят по бузите ни. Затова и плачът може да накара носа ни да тече.

Що се отнася до това защо някои хора плачат на реклами, а други не могат да пуснат и една сълза на погребението на баба си, това е друга тайна. Въпреки че полът, културата и личността са възможни фактори.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо плачем appeared first on Зелен Свят.

Според психолозите, плачът е вид невербална социална комуникация, чрез която човек казва на другите, че не може да общува или да се изразява различно.

Плачът изпълнява важна функция: дава възможност на човек за по-добра комуникация с членовете на общността и разбиране на емоциите на други хора. Сълзите събуждат емпатия в околните. Например, благодарение на плача на детето, майката по-добре разбира неговото състояние и нужди.

Сълзоносната течност непрекъснато се формира и допринася за защита, навлажняването и подхранването на очните тъкани, тъй като самата роговица няма кръвоносни съдове, способни да осигуряват нейното хранене. Увеличеното разкъсване е защитна реакция на организма към външни дразнители, под действието на които се отделя слъзната течност, което от своя страна, осигурява допълнителна защита за окото. В сълзите, както и в слюнката, се съдържа ензимът лизозим, който има антимикробно действие.

Затова хората казват, че една малка сълза лекува голяма скръб. Укрепването на тонуса на парасимпатиковата система, освобождава организма от стрес и насърчава съня. Механизмът на разделяне на сълзите на радостта е същият като с тъга: той е снабден със същите възбуждания на емоционалните структури на мозъка.

Освен това, когато човек плаче със сълзи, съдържанието на хормона на антиноцицептивната (анти-болка) система, нивото на хормона енкефалин, се увеличава, което значително намалява чувството за болка и в последствие е индуктор на положителни емоционални състояния, еуфория, и щастие. В допълнение, към повишаване на секрецията на сълзите, при плач, някои мускули на лицето се съкращават, което води до потрепване на устните, носа, риданията, движенията на дъвчащите мускули.

Разбира се, има малки и големи, които използват сълзите като средство за манипулация. Особено децата и жените. Но колкото и да е прозрачно намерението зад тези сълзи, кой може да устои на невинна детска физиономия, опитваща се да постигне своето.

Смятам, че когато е с мярка и не е системно, не означава непременно фундаментална опасност… От друга страна, като жена ви споделям, че сълзите действат страшно освобождаващо, когато има натрупано напрежение и стрес. Жените плачат и от умиление…

Като за финал, пожелавам на всички сълзите, да са причинени от затрогващи ситуации и щастие…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сълзите – инструмент за освобождаване или манипулация?!? appeared first on Зелен Свят.