Изследователи от Кунминския институт по ботаника на Китайската академия на науките откриха плесен, която потенциално би могла да ни помогне да се справим с проблема с неразградимите биологични пластмаси. Плесента е в състояние да разгради отпадните пластмаси за няколко седмици, които иначе биха се запазили в околната среда с години.

Aspergillus tubingensis обикновено се намира в почвата, но проучването установи, че тя може да процъфтява и на повърхността на пластмасата. Тя отделя ензими, които разграждат връзките между отделните молекули и след това използва мицела си, за да ги разрушат.

Смята се, че има всякакви видове плесени с полезни свойства, за които все още не знаем много, но тъй като обезлесяването и друга човешка дейност продължават да унищожават местообитанията, ние никога няма да получим достъп до такива видове.

Изследователите всъщност откриха Aspergillus tubingensis на сметище в Исламабад, Пакистан.

Проучването отбелязва, че има няколко фактора, които влияят върху способността на плесените да разграждат пластмасата. Температурният и рН балансът на тяхната околна среда, както и типът културна среда на мястото, оказват влияние върху ефективността им.

Следващата стъпка за тези изследователи е да разберат какви условия биха били идеални, за да се улесни практическото им прилагане.

Плесените могат да се използват за справяне с проблема с пластмасовите частици, които плуват в нашето водоснабдяване, като бъдат пуснати на работа в пречиствателна станция или в замърсена с материала почва.

Ползите от микоремедиацията – практиката да се използват плесени за разграждане на нежелани вещества – стават все по-очевидни, тъй като откриваме видове, които могат да разградят повече разновидни материали.

Превод – Нина Жишева

The post Кой да предположи, че плесените могат да бъдат толкова полезни appeared first on Зелен Свят.

Може би чувате гласа на майка си или баща си в главата си – “Не бъди бебе! Просто изяж около плесенясалото!” Или чувстваш вината на хранителните отпадъци.

Но науката изглежда отхвърля вината и родителския натиск, поне в този случай.

“Ние не препоръчваме да се премахва мухъла от хляб, защото това е мека храна”, казва Мериан Грейвели, старши специалист по техническа информация за американското министерство на земеделието. “При мека храна е много лесно корените на плесента, или пипалата, или която и да е друга зловеща дума, която искате да използвате, да проникнат” по-дълбоко в храната.

Да, по-добре хвърлете този хляб.

Плесени и гъби

Плесените са вид гъбички и идват от едно и също семейство – гъби. В действителност, ако погледнете плесени под микроскоп, те изглеждат като много тънки гъби, според USDA. Те имат дръжка със спори на върха, които оформят цветните синьо-зелени петна, които виждате по храната.

Това, което не виждате, са коренните нишки под тях, които нахлуват в храните, в които живеят. Тази мрежа от корени е микроскопична и е невъзможно да се види. Така че онова, което изглежда като “чист” хляб, може всъщност да е пълно с тази мрежа от преплетени нишки. В допълнение, плесенясалите храни също могат да имат невидими бактерии, които растат заедно с плесени, казва USDA.

Но какво, ако хлябът ви е нарязан, предлагайки всяко парче, леко отделено от следващото? Можеш ли да вземеш парче малко по-надолу по хляба или целият самун е заразен?

Има вероятност мухълът да не се разпространи от парче до парче. Но Gravely посочва, че мухълът може да направи скока. Всъщност, легионите от спори на мухъл могат да танцуват около хляба в торбата ви – като семената на глухарче, раздухана над вашата морава.

Ами мухлясало сирене и други храни?

Може да решите да хвърлите половин плесенясал хляб, но може ли да направите същото, когато забележите плесен върху блокче сирене или дори на някои плодове и зеленчуци? Ето какво казва USDA  в такива случаи – „Отпадъците от храна са съвсем друг въпрос.“

Ако нещо е плесенясало, не го подушвайте. Това може да доведе до проблеми с дишането.

Когато изхвърляте плесенясалата храна, сложете я в малка хартиена торбичка или я увийте в пластмаса. Изхвърлете я в покрит кош за боклук, където децата и животните не могат да го достигнат.

Почистете хладилника или килера на мястото, където е стояла плесенясалата храна. Проверете предметите, съхранени близо до нея. Мухълът се разпространява бързо, особено в плодовете и зеленчуците.

Повечето храни, включително месото за обяд, меките или нарязани сирена и меките плодове трябва да се изхвърлят, ако се появи мухъл. Но има няколко храни, които могат да бъдат спасени, според USDA.

Някои сирена като Горгонзола и Рокфор са създадени с плесен, който е безопасен за ядене. Но ако в хладилника имате друго сирене, което внезапно получи необичаен синьо-зелен оттенък, все още можете да го запазите. Ако откриете мухъл в твърдото сирене, го отрежете поне на един инч около и под мястото на мухъла и след това отново покрийте сиренето. Можете да направите същото за твърди плодове и зеленчуци като моркови и зеле. Но винаги изхвърляйте мухлясало фъстъчено масло, желета, кисело мляко, гювечи и паста.

Може ли мухълът да ви разболее?

Ако не сте устояли на сандвича или не сте забелязали амухъла, преди да отхапете, сигурно нищо няма да ви стане. Много видове плесени са безвредни за хората. Но някои плесени могат да предизвикат алергични реакции и дихателни проблеми. Но има и плесени, произвеждащи микотоксини, отрови, които могат да сериозно да разболеят хора и животни.

Тъй като не знаете коя от тези форми се е зародила на вашето парче хляб, може би е по-добра идея да забравите сандвича и просто да направите омлет.

Това видео на Science Insider разглежда по-задълбочено целия плесенясал хляб.

Превод – Нина Жишева

The post Бива ли да ядем “чистата” част от плесенясалия хляб? appeared first on Зелен Свят.