Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Техните пътища са канализационни тръби. Съществуват изключително много видове плъхове и мишки, които са се адаптирали към градският живот. Те са били там дори през Средновековието, когато се смята, че точно те са разпространили чумата. В големите градове в САЩ като Сиатъл и Ню Йорк популацията на градските плъхове е нарастнало с 15 до 20% през последното десетилетие според експертите. Слоновете, полярните мечки и лъвовете може да са на изчезване, но в нашите градове все още ни е трудно да контролираме популацията на плъхове.

От всички животни, които процъфтяват в нашия индустриален свят – гълъби, мишки, врабчета, паяци – намираме за най-неприятни плъховете. Те се славят като мръсни и подли. Те са признак на упадък в града, като носят със себе си болести и епидемии. Повече от всяко друго градско създание те вдъхновяват страх и отвращение. Хората просто ги мразят.

Наистина ли тези малки зверове заслужават такава репутация?

Някои от нещата, които най-много мразим за плъховете – замърсяването, плодовитостта, способността за оцеляване – са качества, с които бихме могли да опишем самите себе си. Тяхната мръсотия е наистина наша: в повечето места плъховете процъфтяват из нашия боклук и нашите небрежно захвърлени остатъци. Ние им помагаме когато не пазим околността ни чиста.

Нюйоркчани обичат да се натрапват с истории за плъхове, големи като кучета. Животинките са ежедневие за тях. Доминиращият плъх в Ню Йорк е норвежкият плъх, известен също като кафяв плъх. Te живеят в семейства. Много градове се опитват да контролират плъховете с отрова, но за съжаление бързодействащите отрови не работят достатъчно добре. Плъховете спират да ядат от нея, ако не се почувстват добре след първите хапки. Така че се използват антикоагуланти или разредители на кръвта, които не ги засягат веднага и не ги убиват в продължение на няколко дни. Плъховете умират бавно от вътрешно кървене.

Намерили сме начин да се отървем от тях, макар и малко жесток. Но защо изобщо трябва да се стига до това? Проблемът не са те, а ние. Плъховете просто се възползват от нашето небрежие. Те ни показват черти в самите нас, които ние толкова умело се опитваме да скрием.

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъх в града appeared first on Зелен Свят.

Обикновено плъховете могат да се проврат и през най-малките пространства, защото телата им са дълги, гъвкави и цилиндрични, което им дава възможност да се издължат и да достигнат до 0,6 сантиметра на дебелина, според Wildlife Animal Control, компания за контрол на диви животни. Освен това плъховете могат да използват своите мустаци, за да преценят дали ще се поберат в дупките, обясняват от Wildlife Animal Control. Но в този случай косматият гризач явно е преценил погрешно.

Спасителите получили обаждането в неделя следобед, 24 февруари, когато плъхът се заглавил в капака на шахтата в Бенсхайм, град в централна Германия.

“Той беше натрупал доста зимни тлъстинки и се бе заглавил нанивото на бедрата си – невъзможно му беше да мръдне ни напред, ни назад”, каза за местните медии спасителят на животни Майкъл Шер, съобщава Би Би Си.

Спасителите, включително и местна пожарна бригада, използвали прът с въже в края, за да хванат цвъркащата животинка, докато вдигат капака на шахтата. След това я пуснали невредима обратно в канализацията, според страницата на спасителната група във Фейсбук.

Някои хора попитаха защо е необходима такава голяма операция, за да се спаси един плъх, съобщи Би Би Си. Но Шер се позова на златното правило. “Дори животни, които са мразени от мнозина, заслужават уважение”, каза той.

Въпреки изключителната гъвкавост на мишките, не е необичайно плъх да се заглави в дупки. Повечето плъхове с наднормено тегло имат мазнини по телата си и този допълнителен слой може да им попречи да се промъкнат през малки пространства, според Wildlife Animal Control. Това често се случва, когато плъховете подценят размера на тялото си. “В повечето случаи, плъховете се заглавят от главата до рамото и им е трудно да се отпуснат, но тези, които заседнат в областта на корема, все още могат да намерят начин да избягат”, обясняват от Wildlife Animal Control.

Превод от английски – Нина Жишева

The post “Дори животни, които са мразени от мнозина, заслужават уважение” appeared first on Зелен Свят.