Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Техните пътища са канализационни тръби. Съществуват изключително много видове плъхове и мишки, които са се адаптирали към градският живот. Те са били там дори през Средновековието, когато се смята, че точно те са разпространили чумата. В големите градове в САЩ като Сиатъл и Ню Йорк популацията на градските плъхове е нарастнало с 15 до 20% през последното десетилетие според експертите. Слоновете, полярните мечки и лъвовете може да са на изчезване, но в нашите градове все още ни е трудно да контролираме популацията на плъхове.

От всички животни, които процъфтяват в нашия индустриален свят – гълъби, мишки, врабчета, паяци – намираме за най-неприятни плъховете. Те се славят като мръсни и подли. Те са признак на упадък в града, като носят със себе си болести и епидемии. Повече от всяко друго градско създание те вдъхновяват страх и отвращение. Хората просто ги мразят.

Наистина ли тези малки зверове заслужават такава репутация?

Някои от нещата, които най-много мразим за плъховете – замърсяването, плодовитостта, способността за оцеляване – са качества, с които бихме могли да опишем самите себе си. Тяхната мръсотия е наистина наша: в повечето места плъховете процъфтяват из нашия боклук и нашите небрежно захвърлени остатъци. Ние им помагаме когато не пазим околността ни чиста.

Нюйоркчани обичат да се натрапват с истории за плъхове, големи като кучета. Животинките са ежедневие за тях. Доминиращият плъх в Ню Йорк е норвежкият плъх, известен също като кафяв плъх. Te живеят в семейства. Много градове се опитват да контролират плъховете с отрова, но за съжаление бързодействащите отрови не работят достатъчно добре. Плъховете спират да ядат от нея, ако не се почувстват добре след първите хапки. Така че се използват антикоагуланти или разредители на кръвта, които не ги засягат веднага и не ги убиват в продължение на няколко дни. Плъховете умират бавно от вътрешно кървене.

Намерили сме начин да се отървем от тях, макар и малко жесток. Но защо изобщо трябва да се стига до това? Проблемът не са те, а ние. Плъховете просто се възползват от нашето небрежие. Те ни показват черти в самите нас, които ние толкова умело се опитваме да скрием.

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъх в града appeared first on Зелен Свят.

Принципно, те живеят доста простичък живот. През деня правят хралупи в пясъкa, а вечерта търси семена, които да складира там. По време на тази своя мисия най-важното е да оживее. Избягването на смъртоносни хищници не е лесно за малките създания. Те често стават плячка за койоти, лисици, ястреби, сови и змии. Специфично змиите се оказват най-голямата пречка. Трудно е да се избегнат тъй като те чакат жертвата си в засада на местата където има най-много семена. Те имат термично зрение, остри зъби, силна отрова, а захапката им е с бързина 0.1 секунди. Природата е просто на тяхна страна.

Пустинният кенгуров плъх са развили специални мерки за противодействие. Ако вземем предвид термичното зрение на змията – плъхът има способността да понижи цялостната си телесна температура, особено около ходилата и ушите, за да може да премине незабелязан. Често те на пук известяват змията, че засадата им е развалена чрез тропане с крака.

Най-доброто оръжие с което разполагат са огромните им задни крака, дължина 10 см., които могат да ги изтласкат за скок около 3 метра. Кенгуровите плъхове имат непропорционално големи мускули, сухожилия и кости, от които се нуждаят, за да могат да направят този грамаден скок. Използвайки мускулите за отскок, на плъха му отнема само 8 милисекунди да отреагира. Това ги прави сравнително по-бързи от змиите.

Те не използват големите си крака само за скачане. Както вече споменахме, те не се страхуват да изритат змията в лицето преди да направят своето бягство. Силен удар може да зашемети хищника, което им дава повече време. Учените, които наблюдават тези битки в природата казват, че змиите печелят само 1 от всеки 23 битки. Може да са малки, но пустинните кенгурови плъхове са наистина изобретателни и смели.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малкия побойник на змии appeared first on Зелен Свят.