Възходът на Александрия

Александрия, един от най-големите градове на древния свят, е основан от Александър Велики след завладяването на Египет през 332 г. пр. Хр. След смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., Египет остава под управлението на един от неговите лейтенанти, Птолемей. Именно при Птолемей новосъздадената Александрия идва да замени древния град Мемфис като столица на Египет. Това бележи началото на възхода на Александрия.

И все пак, никоя династия не може да оцелее дълго без подкрепата на своите поданици и Птолемеите били наясно с това. По този начин ранните царе на Птолемеите се стремят да легитимират своето управление чрез различни начини, включително поемайки ролята на фараони, основавайки гръко-римския култ на Серапис и ставайки покровители на науката и ученето, добър начин да се покаже богатството на човека. Именно този патронаж довежда до създаването на великата Александрийска библиотека от Птолемей.

През вековете Александрийската библиотека е една от най-големите и значими библиотеки в древния свят. Великите мислители на епохата, учени, математици, поети от всички цивилизации идват да изучават и обменят идеи. Почти 700 000 свитъка изпълняли рафтовете. Въпреки това, в една от най-големите трагедии на академичния свят, библиотеката бива изгубена за историята и учените все още не са в състояние да се споразумеят за това как е била унищожена.

Теория 1: Юлий Цезар

Може би един от най-интересните разкази за нейното унищожение идва от разказите на римските писатели. Според някои автори Александрийската библиотека е била случайно унищожена от Юлий Цезар по време на обсадата на Александрия през 48 г. пр. Хр. Плутарх, например, представя нещата така:

Когато врагът се опитал да откъсне флота на Юлий Цезар, той бил принуден да отблъсне опасността, като използвал, а той се разпространил от корабостроителниците и разрушил голямата библиотека.

Този въпрос обаче е съмнителен, тъй като Музейонът в Александрия, който е бил точно до библиотеката, е останал невредим, както е било споменато от географа Страбон около 30 години след обсадата на Александрия от Цезар. Въпреки това Страбон не споменава самата Александрийска Библиотека, като по този начин подкрепя твърдението, че Цезар е отговорен за изгарянето му.

Обаче, тъй като библиотеката е прикрепена към Музейона, а Страбон споменава последната, е възможно библиотеката да е съществувала още по времето на Страбон. Пропускането на библиотеката може би може да се дължи или на факта, че на Страбон може би не му се е налагало да споменава библиотеката, тъй като той вече е споменал Музейона, или че библиотеката вече не е център на науката, която някога е била, идеята за „бюджетните съкращения“ изглеждат все по-вероятни. Освен това се предполага, че не библиотеката, а складовете в близост до пристанището са съхранявали ръкописи, унищожени от огъня на Цезар.

Теория 2: Християните

Вторият възможен виновник биха могли да са християните от 4-ти век след Христа. През 391 г., император Теодосий издава указ, който официално забранява езическите практики. По този начин Серапеумът или Храмът на Серапис в Александрия е разрушен и превърнат в християнска църква. Смята се, че много документи са били унищожени по време на процеса. Това обаче не е била Александрийската библиотека, нито пък библиотека от какъвто и да е вид, въпреки че се смята, че храмът е съдържал около десет процента от документите на Александрийската библиотека.

Никакви древни източници не споменават за унищожаването на която и да е библиотека през този конкретен период от време. Следователно, няма доказателства, че християните от 4-ти век разрушили Александрийската библиотека.

Теория 3: Мюсюлмани

За последен възможен извършител на това престъпление може да се приеме мюсюлманският халиф Омар. Според тази история някакъв „Джон Граматик” (490–570) пита Амар, победоносния мюсюлмански генерал, за „книгите в кралската библиотека”.

Отговорът бил – „Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; и ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги!“

Има поне два проблема с тази история. Първо, не се споменава никаква библиотека, само книги. Второ, това е написано от сирийски християнски писател и може да е измислено, за да опетни образа на Омар.

Мистични останки

За съжаление, археологията не е успяла да допринесе много за разкриването на тази мистерия. В началото папирусите рядко се срещат в Александрия, вероятно поради климатичните условия, които са неблагоприятни за запазването на органичния материал. Второ, останките от самата Александрийска библиотека не са открити. Това се дължи на факта, че днес Александрия все още е обитавана от хора и археолозите могат да извършват само спасителни разкопки.

Макар да е удобно да се обвинява един човек или група хора за унищожаването на това, което мнозина смятат за най-голямата библиотека в древния свят, възможно е нещата да не са били толкова прости.

Възможно е библиотеката изобщо да не е изгоряла, а може би е била постепенно изоставена с течение на времето. Ако Библиотеката беше създадена за показване на богатството на Птолемей, тогава и неговият спад би могъл да бъде свързан с икономически спад. Тъй като Птолемеевият Египет постепенно запада през вековете, това може да е оказало влияние и върху състоянието на Александрийската библиотека. Ако Библиотеката е оцелял през първите няколко века след Христа, нейните златни дни биха били в миналото, тъй като Рим станал новият център на света.

Превод – Нина Жишева

The post Кой е унищожил Великата Александрийска библиотека? appeared first on Зелен Свят.

През нощта на 18 юли 64 г., избухва пожар в търговския район на града. Силните летни ветрове разпалват огъня, пламъците бързо се разпространяват по старите сухи дървени сгради на града. Според историка Тацит, огънят бушува в продължение на пет дни, преди да бъде окончателно потушен. От четиринадесетте района на Рим четири били недокоснати, три били унищожени, а седем бяха силно повредени. Тацит е единственият римски писател, жив през този период, с изключение на Плиний Стари, който пише за пожара. Има, обаче, послание, за което се предполага, че е от Сенека Младши до Св. Павел, което изрично посочва щетите, причинени от огъня – според него само четири блока инсули (тип жилищна сграда) и 132 частни къщи са били повредени или унищожени. Все пак човек би могъл да постави под съмнение мотива на Сенека Младши, тъй като тези цифри са дадени в контекста за екзекуцията на християните, които били обвинени, че са подпалили пожара. По този начин се подчертавало несправедливото наказание, наложено срещу християните.

След пожара бързо се разпространяват слухове за причината. Както се споменава, Нерон е планирал изграждането на своя велик дворец, Domus Aurea, но е трябвало да изчисти голяма площ, за да настани дворцовия комплекс. Така той уредил огън да избухне, за да изчисти аристократичните жилища по склоновете на хълма Палатин и радостно да свири, докато наблюдава огъня, обхващащ Рим. Той, разбира се, се нуждае от изкупителна жертва за действията си, затова обвинява християните, заради тяхното апокалиптично убеждение, че Рим и светът ще свършат с огън. Това довело до активна кампания срещу тях. И огънят, и преследването на християните се превръщат в определящ образ на неговото управление. Но каква част от тази история всъщност е вярна?

Според Тацит Нерон е бил в Антиума (около 60 км южно от Рим), когато пожарът избухнал в Рим. Това означава, че не е било възможно Нерон да седи и да гледа града докато е изгарял. Въпреки това Тацит признава, че Нерон се е появил на частна сцена и изпял „Мехура на Илион“ като сравнение между сегашното нещастие в Рим и бедствието, което сполетяло древна Троя. Тацит обаче отхвърля историята като просто слух, разпространен сред масите. Този слух може би е правдоподобен, тъй като Нерон е бил известен в края на краищата като човек, който се интересува от сценичните изкуства.

Забележете, че Тацит не споменава никакви музикални инструменти. Дори, ако Нерон наистина е изнасял представление по време на пожара, най-вероятно то не е знаел за него и нямаше да свири на цигулка. Най-малкото, защото цигулката е била изобретена доста по-късно, може би в 11 век. Ако Нерон все пак наистина е свирил на нещо, то инструментът най-вероятно е бил ситра, древногръцки струнен музикален инструмент, вид лира.

Предполаганата липса на загриженост на Нерон за Рим, докато градът горял, е останала в съзнанието ни, откакто за пръв път слухът тръгва. Но Тацит дава съвсем различен отчет за действията на Нерон, когато научил за Великия пожар. Според Тацит Нерон отворил кампуса Мартис и обществените градини за хората, които загубили домовете си. Освен това той издигнал временни структури и дори отворил своите градини, за да подслони поданиците си. За да ги нахрани, той внесъл храна от Остия и от съседните градове, а цената на царевицата била намалена. Независимо от това Нерон пак остава в историята като безмилостен и жесток император.

Този преднамерен опит за очерняне образа на Нерон може да се дължи на факта, че хората, които са писали историята на Рим, не са били много доволни от него. Въпреки че Светоний и Касий Дий твърдят, че жителите на Рим празнуват смъртта на Нерон, Тацит рисува по-сложна картина. Според него, висшата класа, благородството и сенаторите се радвали на смъртта на Нерон. За разлика от тях, по-ниската класа и робите оплаквали смъртта му, защото чувствали, че той носел техните интереси присърце. Освен това, двама бъдещи императори, Ото и Вителий, ще използват паметта на Нерон, за да получат подкрепата на римския народ. Така може да се каже, че негативният образ, който имаме днес за Нерон, може да не се дължи изцяло на злото на самия император, а отчасти на историците, които са писали неблагоприятно за него.

Това ни води и до въпроса колко от това, което знаем за Нерон, наистина е вярно. Например, според популярните сведения, Нерон с удоволствие хвърлял християни на кръвожадни зверове, докато той и неговите гости наблюдават как християните горят на колове в градината му. „Сибилският оракул“, книги 5 и 8, написани през 2 век, твърдят, че Нерон е антихрист и дори се предполага, че числото 666 в книгата Откровение е кодът за Нерон.

Бруталността на Рим и неговите императори са добре познати и подробно записани. Дали обаче тези ужасни деяния, като преследването и избиването на християните, са били приписвани на Нерон въз основа на факти, или историята е била манипулирана от онези, които са искали да я използват, за да спечелят и упражняват властта? Днес историците продължават да търсят отговори на тези въпроси и докато разкопките на двореца му продължават, все повече се появява информация за Нерон и света, който той управлявал.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Наистина ли Нерон е свирил, докато Рим е горял appeared first on Зелен Свят.