Около Антарктида живеят китове, морски леопарди и тюлени на Уедъл. Зимата те прекарват във водата, като пробиват лега с бивните си, за да дишат. На континента животът се свежда до многобройни колонии птици, след които са и кралските пингвини – единствените, които се размножават през зимата и могат да изминат го 100 км. по лега до своята колония. Те се клатушкат в колони, натежали от мазнините, които се стопяват през зимата.

Повечето от полярните птици мигрират. Арктичните птици вият гнезда в северните зони, а след това изминават хиляди километри до по-топли области, богати на храна. Някои обаче остават, като големия гарван, полярната сова или снежната яребица. Елените и карибуто се приютяват в тайгата – иглолистна гора на юг от тундрата. В океаните популациите също се местят в зависимост от сезоните. Така китове и нарвали напускат замръзващите през зимата вътрешни морета, където не могат да излизат на повърхността, за да дишат, и отиват в открития океан.

Уседналите видове трябва да се приспособят, за да устоят на студа и да запазят вътрешната си топлина. За това спомага дебело окосмяване. Козината на бозайници и оперението на птиците се сгъстяват с приближаване на зимата. Дебел слой мазнини презпазват телата на птиците и бозайниците. По време на съня си повечето животни оставят да ги затрупа снегът като истински изолиращо покривали. Някои, като лемингите, прокопават в него галерии, където е по-топло, и се хранят с лишеи и растения. Кралските пингвини възприемат особено поведение: те се притискат с хиляди едни от други. Членовете на групата сменят местата си, за да се възползват от топлината в средата.

The post Антарктида: негостоприемен континент appeared first on Зелен Свят.

Тази промяна изисква аварийна актуализация на Световния магнитен модел. Тази система управлява сателитната навигация, системите за геопозициониране и тракерите на телефоните. Системата е била настроена да направи промяната през 2020 г., но бързата промяна в магнитния полюс предупредила експертите, че моделът спешно трябва да бъде фиксиран. Оказва се, че полюсът се „скита“ по непредсказуеми начини, които очаровали изследователите и учените. Джеймс Кларк Рос го измерва за пръв път през 1831 г. в канадската Арктика. В средата на 90-те години той набира скорост, от около 15 до около 55 километра годишно. До 2001 г. той влязъл в Северния ледовит океан където през 2007 г. екип е качил самолет на морския лед в опит да намери полюса. Всяка година учените извършват проверки, за да видят как се държи. Въпреки това, след последните проверки те осъзнават, че данните им са толкова неточни, че надхвърлят допустимия лимит за навигационни грешки.

Какво причинява промяната?

Текущо няма ясен отговор на това, което точно се случва, но някой от теориите включват геомагнитни импулси, които могат да бъдат проследени обратно до хидромагнитни вълни, възникващи дълбоко в ядрото. Друго предложение е отслабването на магнитното поле под Канада. Фил Ливърмор, геомагнитист от Университета в Лийдс, Великобритания, казва, че местоположението на северния магнитен полюс изглежда се управлява от две големи мащабни магнитни полета – едно под Канада и едно под Сибир. До колко това е в следствие на нашето въздействие върху природата и до каква степен това ще промени животът на земята е все още неясно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Магнитните полета се променят appeared first on Зелен Свят.