Кокосовата мечка е най-дребната (от 25 до 60 килограма). Различава се по гладката черна козина с оранжево петно на гърдите. Изключителен катерач, тя спи по дърветата на площадка от клони и се храни главно с плодове. Населява топлите южни области на Азия.

Бърнестата мечка живее в същите области като предишната. По-тежка, тя е с черно-бяла, рошава и гъста козина. Любител на термитите, тя троши термитниците с дългите си нокти и всмуква насекомите, като удължава бърните си във форма на тръбичка.

Полярната бяла мечка е животно, което може би произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина й позволява да се слее със снежната среда. Дебелият й подкожен слой мазнина (от 5 го 10 см.) я пази като от околния студ, така и от ледените води, в които лови риба. Мощната й мускулатура я прави страшен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата. Главно месоядна, нуждите й от храна са огромни, особено с приближаването на арктическата зима. Тя обитава Северния полюс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

The post Тропически и полярни мечки appeared first on Зелен Свят.

Въпреки че императорските пингвини умеят да се ориентират в безплодния антарктически пейзаж и да се затоплят, когато температурите се колебаят, те се нуждаят от постоянство, дори в такава екстремна среда.

Наличието на точното количество морски лед в местообитанието им е от решаващо значение. Проучване от 2014 г. от Океанографската институция „Уудс Хоул“ разкрива, че твърде много морски лед означава, че пингвините трябва да пътуват по-далеч, за да изхранят себе си и децата си, заплашвайки вероятността на бебетата да оцелеят. Твърде малкото морски лед означава, че има по-малко храна за ядене и по-малко защита от хищници.

Загубата на морски лед представлява най-голямата заплаха за императорските пингвини. Тъй като водата се затопля и ледът се топи поради климатичните промени, императорските пингвини са изправени пред перспективата за рязко намаляване на населението. Проучването заключава, че до 2100 г. много колонии ще бъдат наполовина по-големи от сега.

От 80-те години на миналия век Арктика е загубила повече от милион квадратни мили морски лед, площ с размерите на Аляска, Тексас и Калифорния. В резултат на това полярните мечки, като пингвините, се борят да намерят храна. Моржовете, които раждат на ръба на морския лед, бяха принудени да се съберат на брега, докато ледът изчезне, излагайки телетата на риск да бъдат потъпкани.

Докато планетата се затопля, полярните видове се борят да се задържат на студа. Докато климатичните промени засягат животните във всяко местообитание на Земята, това е на полюсите, където може да се прояви най-драматично, тъй като цели ледени местообитания изчезват в океана.

The post Как живеят полярните животни appeared first on Зелен Свят.