Подобно на жителите на други католически страни, италианците прекарват Деня на нощта на 2 ноември, като поставят цветя на гробищата и разговарят с починалите си роднини, почитайки деня на мъртвите, или giorno dei morti. В Неапол, както и в други части на Южна Италия, това наблюдение се простира до около седмица и половина от различни ритуали и обичаи, които смесват християнските практики с местните традиции, комбинация, датираща от развитието на ранната църква по време на Римската империя.

Когато човек умре, те имат традиционно католическо погребение. Но след погребението тялото е поставено във временно дървено ковчеже и погребано в земята. Пет години по-късно семейството се връща на гробището, за да идентифицира роднините си. След като е направена идентификация, погребалните почистват тялото и го увиват в бяла тъкан в един вид процес на мумификация. След това тялото се отвежда в семейна гробница, където живите роднини посещават всеки 2 ноември. Членовете на семейството са поставени заедно в една и съща гробница.

Тъй като хората влизат в семейните си гробници за церемониите, носовете им незабавно биват удрени от силната миризма на разлагащи се тела или кадаверия. Някои хора почитат тези, които нямат семейство. В квартал Санита гробището на Fontanelle е мястото на един от шестте култа на смъртта в града. Членовете на общността приемат вековни непотърсени тела и им дават подаръци като пари или бижута в опит да облекчат болката им.

Алдо Колучиело, социален антрополог и научен координатор в междукултурна асоциация отбелязва, че макар и гробищата на Poggioreale и Fontanelle да са отворени и свободни за обществеността, посетителите трябва да помнят чувствителната природа на тези места и да преминават със смирение. Гробището Fontanelle е станало по-скоро туристическа дестинация през последните години, привличайки посетители от цял ​​свят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Историческият Ден на мъртвите в Неапол, Италия appeared first on Зелен Свят.

Чудната природа несъмнено е една от водещите. Но мястото, за което ще ви разкажа днес е просто задължително. Всеки очевидец може да потвърди, че атмосферата е уникална, историята – респектираща, а усещането – като смътен спомен на подсъзнанието на посетителя. Въображението започва да рисува ритуални танци, мистични пророчества, огньове… Ето какво имам предвид изложено в конкретни факти.

Перперикон, първоначално наречен ,,Хиперперакион“, е най-големият мегалитен комплекс на Балканите. Намира се на гол, висок 470м. хълм, разположен на 15 км. североизточно от Кърджали. Това е исторически значимо свещено място, разположено край река Перперешка. Най-голям интерес за археолозите е тракийската епоха. За траките, Перперикон е бил храмът на Дионисий,  тракийскияти гръцки Бог на гроздовата реколта, виното, плодородието и религиозния екстаз. Плодородната земя на този район винаги е била добра за отглеждането на грозде. В скалите, в които са изпълнявани  ритуалите на огъня и виното е издълбан голям кръг олтар и там се е помещавал поне един оракул. Александър Велики твърдял, че е посетил мястото и му било казано точно там от оракула, че ще завладее света. Съществува и по-интересно твърдение за пророчество. Било е  предречено, че Августин ще стане първият император на Рим, след като баща му се консултира  с оракула.

В епохата на християнството, светилището е изоставено за кратко време, но християните също откриват свещената скала  и строят църкви в него. През 1362г, когато армиите на Османската империя нахлуват, дните на Перперикон са преброени и той се срива в неизвестност. Разкопките в района започват от 2000г. насам, но и до днес продължават да се правят нови открития. Местността е лесно проходима  и достъпна за посетители.

С изкачването нагоре по възвишението ще се убедите в невероятните технологични постижения на хората в далечното минало. Още в самото начало на разходката се различава модерната отводнителна система, която древните хора са използвали, за да насочват дъждовната вода в желаната от тях посока, да я складират и използват при нужда. След като посетителят се запознае с технологии за производство на вино, следва дворцовата част. На входа все още личат вдлъбнатините от тежките  порти, които въвеждат в тронната зала. На около метър и половина отстъп от земята е вдлъбнатият в скалата трон, на който е седял владетелят на храма. Може би най-съществената част от светилището е олтарът в храма на Дионис, който се намира непосредствено до голямата  гробница. Той представлява голяма овална зала без покрив, с диаметър 25м.

В северната й част, на 3 м. от пода, в скалата е образуван голям кръгъл жертвеник с диаметър 2 м, който е обгорял от честите ритуали с вино и огън, извършвани върху него. Тук са се случвали свещените дейности и оттук са произхождали големите пророчества.

Мястото е особено, с магическа енергия и чудна гледка. За всички любители на историята, за всеки влюбен в България, за всеки любопитен и буден ум, това място е запомнящо се. За мен е целувка между древни технологии и свещени пророчества.

Това е като споделена тайна на всеки посетил Перперикон.

Шшшшшт…тихо…Да не събудим Оракула.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Перперикон – обещание към боговете appeared first on Зелен Свят.