Но какво ще стане ако изведнъж тръгнем да се въртим на обратно?

Ако това се случи много рязко, повечето от нас вероятно ще умрем тъй като ще бъдем изстреляни към най-близката стена с огромна сила. Но ако вземем под предвид хипотетично, че планетата винаги се е въртяла от изток към запад, отговорът става доста по интересен.

Да, учените наистина са проучили тази възможност.

Знаем, че сезоните няма да се променят. Те са базирани на наклона на земята. Но се оказва, че климата ще е много по-различен. Казват, че би било такава драстична разлика, че историята на човечеството би се променила коренно. Изгревът и залезът ще сменят посоките си. Движението на океаните и ветровете ще се променят също. Голяма част от климатичните промени са свързани точно с тези движения. Ако всичко се обърне, Западна Европа става драстично по-студена. Казват, че Обединеното Кралство и Скандинавия биха станали с около 10°C по-студени. Средиземно море ще се превърне в сладководно море защото ще се увеличат валежите в Северна Африка.

Учените дори са представили компютърна симулация на земята, ако те се върти на обратно за 7,000 години. Огромната пустиня Сахара била покрита с трева и гори. Всъщност повечето пустини на планетата се превърнали в джунгли и гори. С по-малко пустини, глобалните температури паднали с около 0.2°С. Не звучи като голяма разлика, но дори и най-малките промени в климата сравнително повлияват на цялостната глобална температура.

Докладват, че помените в движението на водите довело до спад на кислорода в дълбините на океаните. Това създало множество бактерии из откритите океани, специфично в Индийският океан. Трудно е да се предскажат всички възможни промени, които ще настъпят като планетата се завърти на обратно. Но подобни проучвания показват каква огромна част от историята ни е подтикната от простият фактор на климата, и каква голяма роля играе той в човешкото общество.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако планетата се завърти на обратно? appeared first on Зелен Свят.

Снежнобелите вълнообразни хълмове, пясъчни дюни и хребети, всъщност се състоят от най-малките гипсови кристали, наречени селенити. Обикновено тези кристали се разтварят във вода, но тъй като вода не тече в пустинята, гипсът, който се измива от дъжда от планините около пустинята, се утаява по повърхността на долината под формата на зърна от бял пясък. За разлика от обикновения пясък, селенитът не абсорбира, а отразява лъчите на слънцето, което прави възможно ходенето боси на белезникавите дюнидори и в най-горещите летни дни.

Пустинята с Бели пясъци дължи своя произход на морето, което се е намирало на тази територия преди около 100 милиона години. Слънчевите лъчи постепенно го изсушили, образувайки малка лагуна. Скоро се оформили солените езера на тяхно място. Горещото мексиканско слънце, упорито изпарило последните остатъци от течности от резервоарите, в резултат на което селенитът започнал  да пада в утайката, заемайки мястото на водната повърхност. По този начин обширната територия се е покрила с бяло разнообразие от гипс. След около 40 милиона години, активните тектонични процеси довели до формирането на планините Сакраменто и Сан Андреас, които не позволили на вятъра да пренася фини кристали в световния океан.

            Пясъците на тази пустиня обаче са напълно нестабилни и са в постоянно движение, движещи се в посока северозапад. Пясъчните планини образуват невероятни дюни с размерите на двуетажна къща.

Във вътрешността на пустинята може да се видят само топола и юка. В покрайнините на пустинния пейзаж, където попадат повече валежи и слънцето не е толкова изгарящо, светът на флората е малко по-богат – ехинокактус, аброния, пустинен пъпеш.

 В централната част могат да бъдат намерени само малки гущери с необичаен светлосив цвят и плъхове с бял цвят, които им позволява да се укриват по-добре. Такива представители на света на фауната като скункс, ливаден вълк, се намират в подножието на планините и на ръба на пустинята. Кълвачи, земни и кактусови сови, колибри и други представляват фауната в пустинята.

Много легенди и митове се разказват за уникалната пустиня на Белите пясъци. Един от тях казва, че НЛО често се приземява в тази област, а през последните 50 години, очевидци често са виждали летящи предмети с неизвестен произход тук. Индианците от северното и югозападното Мексико,  редовно идвали тук, за да разговарят с боговете. Всички тези слухове не плашат ни най-малко пътниците, а напротив, те привличат все повече и повече от тях в района на Ню Мексико. За туристите има павирани пътища и пешеходни пътеки, които преминават през движещи се дюни и през район, обитаван от албиноси и странна растителност.

 Днес порцелановият пустинник, загърнат в загадки, е в по-голямата си част място за семейни пикници и фон за фотосесии. Посетителите се возят със специални шейни и сноубордове, предназначени за специфичният пясък, а понякога на територията на националния парк се провежда фестивал на балона.

Красиво е, мистично е, приключение си е… какви други причини му трябват на един турист за да потегли в дадена посока?!?

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Порцелановата пустиня appeared first on Зелен Свят.