Отговорът най-накрая излезе на бял свят, когато изследователи в Англия решават да изследват счупени фрагменти от стъклото под микроскоп и откриват, че римският майстор, който е изработил чашата, е пионер в нанотехнологията. Малки частички сребро и злато били добавени към стъклото – частици били само 50 нанометра в диаметър. Това означава, че тези елементи са били по-малко от една хилядна от размера на зърна за готварска сол.

Работата била прецизна и няма как да е станало случайно. Сместа от златни и сребърни частици, използвана при създаването на чашата, показва, че древните римляни са усвоили някакъв контрол върху наночастиците. Светлината кара металните петна в стъклото да вибрират по начини, които променят цвета на чашата в зависимост от вида на артефакта. Археологът Йън Фристоун от университетския колеж в Лондон аплодира постиженията на римляните като „невероятно постижение“.

Въпреки че римляните са използвали технологията като декорация, нанотехнологията се прилага и в други области на живота днес. Например, той се използва за диагностициране на болести и откриване на биологични опасности. Тези дни учените и инженерите отбелязаха, че нанотехнологията има неизползван потенциал. Инженерът от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн на име Ганг Логан Лиу работи с колеги, за да проучат реакцията на наночастиците от злато и сребро с различни решения.

Те напълнили пластмасова чиния с наночастици от двата метала в комбинация, подобна на тази, която е била вложена в Купата на Ликург. След това изследователите смесили частиците с вода, масло, захар или сол. Техните резултати показват различни цветови промени в зависимост от това с кое от веществата е смесена. Още по-вълнуващо е, че създаденият прототип е 100 пъти по-чувствителен към нивата на сол, отколкото търговските сензори. Опциите са безкрайни. Кой знае? Може би един ден този прототип ще бъде използван в преносимо устройство за откриване на патогени в проби от слюнка или урина. Той може също така да има приложения за подпомагане на служителите по сигурността да откриват опасните течности на летищата.

Както виждате, римляните са били далеч по-напреднали в някои области, отколкото повечето хора биха предположили. А използването на нанотехнологията не е единственото нещо, с което те са успели да ни впечатлят. Например, учените са открили 2000-годишен римски бетон под вълните на Средиземно море, който е по-добър от наличния в днешно време. Римският бетон надминава съвременния аналог по дълготрайност и е по-екологично чист. Изглежда, че изследването на древните технологии може да е ключът към следващото голямо откритие!

Превод – Нина Жишева

The post Римляните владеели нанотехнологиите и ги използвали за красота appeared first on Зелен Свят.