Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.

The post Животът в сладките води appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.