Извън цялата тази какафония обаче има нещо много важно. Колко от жените всъщност мислят, че 8-и март не е поклон към женската красота и грация, а е почитане на подвига на едни други жени, живели преди нас и извоювали това, което днес ние имаме като даденост.

За какво говоря ли кифълс?!?

Ето и фактологията:

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8- ми март.  Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 –и век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. 

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически  синдикат.

Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

Така… стига толкова история.

Сега малко по същество. В навечерието на „празникът на мама”, както е набит в съзнанието ми от едно време, с носталгия си припомних как, когато бях ученичка, спестявах от закуските за да мога да купя дребен подарък или цвете за майка ми. Въпреки протестите ѝ („Ох, защо си харчиш парите”…), тя се усмихваше и ако искате да знаете, до скоро мярках от ярко кичозните, изкуствени  рози в къщата на родителите ми… От онези, купени с пари за закуски. Малко излиза, че това са били цветя от „Мама за мама”. От няколко години пък прилагам друга техника. Моля някой близък приятел/приятелка, който купува цветя вместо мен и ѝ ги поднася. Тя продължава да се бунтува (просто няма как един Овен да не ви обясни колко е над нещата), но аз искам да си знае, че ни е ценна…!

Защото всеки, който е дал живот, положил е усилия, влага енергията си ежедневно за да осигури уют, топлина и комфорт на околните заслужава да получава внимание и благодарност. Всеки един ден, но и защо не по поводи. А утрешният ден е хубав повод да се замислим за подвига на едни силни и смели жени!

И утре, докато търча по ежедневните си задачи, на фона на пълните с надежда и топла влага очи на продавачите на цветя, накацали буквално навсякъде, ще чакам заветното ѝ обаждане на майка ми как не трябвало да си харча парите…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Осмомартенски вълнения appeared first on Зелен Свят.