Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.

The post Праисторическите влечуги appeared first on Зелен Свят.

Чрез лазери, използвани върху един от най-малките фосили, откривани някога, изследователите разкрили, че древната птица била родена в готовност за бягане и може би дори летене. Това откритие предлага нови прозрения за гнезденето на праисторическите птици. Тази стратегия може да се е оказала удобна преди 127 милиона години в ранния креда период, когато понякога е било необходимо да се направи бърз изход, за да се избегне изобилие от малки месоядни динозаври, готови да ги изядат за закуска.

Птицата, чиято дължина е едва 3 сантиметра, е вид от праисторически произход, наречена енантиорнитини. Тя има зъби в човката си и малки нокти на крилата, но въпреки това изглеждала много подобна на съвременните птици. Те са най-често срещаният вид птица по време на периода креда. Този екземпляр е открит преди повече от десетилетие в Северна Испания и е бил разкрит пред света през 2018 година. По това време проучването на вкаменелостите не открива никакви доказателства за пера, и този екип стигна до заключението, че малкото пиле е имало слабо развити кости и е малко вероятно да е можело да лети след излюпването.

Днес до две трети от птиците, като гълъби, соколи и папагали, имат така наречената стратегия на гнездене, в която люпимите се появяват неподвижно със затворени очи и остават в гнездото под грижите на родителите си. Въпреки че предишните анализи на вкаменелостите намерени в Испания не успели да открият белези на пера, новият метод открива кичури около шията на пилето и крилата, които предполагат пухкави пера. Това означава, че може би пилето е имало „летящите пера“ по време на раждането

Вкаменените разкриват, че младите енантионитини са били „суперспециални“, излюпващи се в много напреднал стадий на развитие. Откритието също подчертава факта, че само защото перата не са запазени, не означава, че не са съществували.

Автор: Мартина С. Попова

The post Праисторическите птици били родени готови за летене appeared first on Зелен Свят.

Този факт е източник на много шеги свързани с този изчезнал вид динозавър. Обикновеният тиранозавърът тежал около 10 хиляди килограма, с височина от 4.5 до 6 метра. Малките му двупръстови крайници били по-малко от 1/8 от задните му крайници – малко по-големи от човешката ръка. Историята за това, как тиранозавъра е загубил ръцете си е доста простичка. Но тази защо е останал в къси ръце и за какво са ги използвали е малко по-сложна.

Причината за отличителните ръце на тиранозавъра е генетичен. Ранните предшественици на вида са имали четири напълно нормални крайника. С времето все повече от тези ранни динозаври станали двукраки. След като използвали само задните си крайници, предните били освободени да бъдат използвани. Много от ранните видове имали остри нокти на ръцете си, което ги направило по-полезни за ловуване. Но групата, която в крайна сметка се превърнали в тиранозаври, започнали да използват челюстите си за лов вместо нокти. Рапторекс, прешественик на страховитият звяр има горе-долу добри пропорции. С височина около метър главата му била с 1/3 по-голяма от предшественикът му, а ръцете му били 1/3 дължината на краката. Те изглеждали изключително много на малка версия тиранозавър, но този вид се появява около 70 милиона години преди тях.

Това означава, че характеристиките, който ние свързваме с тиранозавъра, главно огромната глава и малките ръце, са всъщност част от 90 милионна еволюция към тази посока. Със убийствената захапка на челюстта, тиранозавърът реално е нямал нужда от предните си крайници. За някои от тях дори били пречка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малките ръце на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Гигантските каменни структури, поставени вертикално се наричат трилитони. Най-високия е около 9 метра. По-малките камъни наредени около тях са донесени от почти 300 километра разстояние до това място. Спорно е дали са били пренесени от хора или ледници. Дори тези малки камъни тежат около 3-4 тона, така че би било изключително трудно да се преместят на такова разстояние без употребата на колелото. Това е бил праисторически проект, което означава, че неолитните хора, които са го построили не са оставили никакви данни за това как и защо са направили това. Оставили са някои малки улики, като еленовите рога които са използвали да копаят дупки.

Най-крайният кръг е направен от камъни, които да намерени по-локално. Все пак е трябвало да бъдат преместени поне 20 километра и археолозите си нямат никаква идея как това е било възможно. Вида камък е по-твърд от стомана, но по някакъв начин са оформени в огромни колони като са използвали каменни инструменти. След като са ги изработили са ги избутали в ями и са ги издърпали, така че да ги изправят. По някакъв начин са успели да изчислят височината на всичките камъни така, че отделните кръгове да са изравнени. Това е изумяващо, защото височината им е изключително голяма за хора, които са нямали оборудването да погледнат цялата структура от високо.

Стоунхендж е наистина чудо на инженерството. Не знаем защо точно са построили нещо с такива огромни размери. Вероятно е било начин да определят времето, по точно сезоните. Може би е било място за специални ритуали. Каквато и да е причината можем само да гледаме и да се възхищаваме на това уникално сътворение.

Автор: Мартина С. Попова

The post Паметникът Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.