Град Бхангарх, който се намира в община Раджгарх в щата Раджастан, е създаден за първи път през 1573 г. по време на управлението на Бхагвант Дас като резиденция на втория му син. Крепостта, която всъщност е малък град, съставен от храмове, дворци и множество порти, обхваща голяма площ в подножието на планината. Но въпреки красотата си и живописната природа, крепостта е напълно изоставена от 1783 г., като местните жители преместват селото си другаде.

Според легендата град Бхангарх бил прокълнат от свят човек на име Баба Балнат, който е дал разрешение за строежа на града, стига височината на сградите да не хвърли сянка върху святата обител на града. Балнат предупредил, че ако това се случи, той ще унищожи целия град. Когато потомъкът принц издигнал двореца на височина, хвърлил сянка върху обителта на Бхангарх, светият мъж проклел целия град. Мнозина смятат, че самият Балнат е погребан там и до днес.

Втора легенда е свързана с магьосник на име Сингхия, който бил влюбен в Ратнавати, принцесата на Бхангарх. Според тази приказка Сингхия направил заклинание върху аромат, закупен от прислужницата на принцесата, така че при докосването му принцесата да се влюби в него. Но Ратнавати видяла какво прави магьосникът и провалила плана му. Чувствайки се огорчен, магьосникът проклел града и мнозина смятат, че призракът му преследва злощастния град. Някои местни жители смятат, че принцеса Ратнавати се превъплътила в ново тяло и че Форт Бхангарх чака нейното завръщане, за да сложи край на проклятието.

Превод – Нина Жишева

The post Какво броди из Бхангарх appeared first on Зелен Свят.

Тези приказни пръстени всъщност са естествено явление. Гъбите създават пръстен или дъга в почвата, изместват тревата в района и израстват през зеленината, образувайки кръг от гъби. Тези пръстени – прекрасна изненада и късмет на някои, или тъмни знамения за други, могат да се разпространяват от няколко сантиметра до 50 метра или повече. Смята се, че пръстенът, открит в Белфор, Франция, е най-големият пръстен, който някога е бил открит. Диаметърът му е приблизително 600 метра и е на 700 години.

Понякога в даден район може да има повече от един пръстен и те ще се припокриват, създавайки странни мотиви в тревата. Често тревата вътре в пръстена е мъртва и изсъхнала и има ясно различен цвят от тревата отвън.

Свръхестествени същества с тайнствени сили

Самодивските пръстени имат историческа, митична репутация, разкрита от фолклора и предупрежденията около тях особено в Западна Европа.

Различни места имат свои собствени суеверия около приказните пръстени, но в по-голямата си част митовете включват феи или свръхестествени същества, които или танцуват около пръстена, или пък пръстенът служи като портал между приказния и нашия свят. Смята се също така, че кръговете са били оформени от падащи звезди, светкавици, или са били дело на вещици. Тези убеждения продължават и през 19-ти век, както и предупрежденията да не се влиза в приказния кръг, за да не бъдете транспортирани до приказния свят и съответно до гибел.

Пръстените са известни в цяла Европа. По традиция във Франция те са били наричани “пръстени на магьосниците”, а в Германия – “пръстени на вещици”, където се предполага, че са най-активни в Валпургиева нощ, в навечерието на 30 април, когато се вярва, че вещици се срещат и провеждат големи тържества, съвпадащи с пристигането на пролетта.

В английските, скандинавските и келтските и много други традиционни европейски вярвания пръстените са причинени от феи или танци на елфи. Такива събития били свързвани особено с лунните нощи, а внезапната поява на пръстените сутрин се е считало за свидетелство за танц предишната вечер.

В Шотландия са вярвали, че феите седят на гъбите и ги използват като маси за своите плодове, докато в Уелс историята е, че гъбите са били подбрани от приказния народ и са използвани като чадъри. Дори и сега в Уелс се казва, че културите, отглеждани около тях, и животните, които се хранят наблизо, ще процъфтяват.

За разлика от тях, холандските легенди смятали, че безплодният център на пръстена е бил причинен от дявола, който е оставил там млякото си.

Австрийската традиция казва, че летящите дракони са причинявали пръстените, разрушавайки района, така че само семената могат да растат там.

Френският фолклор вярва, че странните кръгове са пазени от гигантски жаби, които ще прокълнат всеки, който е прекрачил в пръстена.

НЕ стъпвайте в пръстена!

Обикновено се смята, че приказни кръгове трябва да се избягват като опасни места, тъй като те се свързват с недоброжелателни същества.

Много митове предупреждават, че, ако се осмелите да влезете в самодивски пръстен, ще умрете млади. Също така, ще останете невидими за света на смъртните, няма да можете да избягате от пръстена или ще бъдете незабавно транспортирани в света на самовилите. Може да загубите и око заради глупостта си. Така или иначе, ще бъдете принудени да танцувате из пръстена, докато не умрете от изтощение или лудост.

За да избегнете тази ужасна съдба, можете да предприемете конкретни мерки, като например да пробягате около пръстена девет пъти (само девет пъти, 10 е твърде много и ще отмени процедурата). Казва се, че за да влезеш в ринга без наказание, можеш да тичаш около ринга по време на пълнолуние, но само в посоката, в която слънцето пътува през деня. Ако направите това, може да чуете феите да танцуват под земята.

Може също да носите шапка, обърната назад, защото се казва, че това обърква феите и те няма да ви наранят.

В днешно време гъбите, които причиняват природния феномен, са добре поучени. Мицелът е разпространяваща се гъба, която расте в плодородни, влажни среди. При добри условия спорите ще се превърнат в гъби (най-добре познат е челядинката или печурката от самодивски пръстен). Гъбите се развиват над земята и създават лесно видим пръстен. Под земята мицелът се обединява под тревата, движи се навън от центъра и се храни с органична материя и, докато пътува, се разлага. Мъртвият мицел образува гъста, водоотблъскваща подложка, която лишава тревите от хранителни вещества и влага. В крайна сметка земята в пръстена изсъхва и умира, но водещият ръб на пръстена остава буен и зелен, тъй като мицелът за хранене и разпадане освобождава торове. Този цикъл може да продължи векове и пръстенът се разраства, свива и се движи из местността за удоволствие на някои хора и за страхове на други.

Превод – Нина Жишева

The post За самодивите, самодивските танци и гъбите appeared first on Зелен Свят.