Но защо тъканта потъмнява, когато е влажна? Може да се ядосате, че производителите на дрехи все още не са решили проблема. Но това няма нищо общо с материята на самата тениска. Въпросът е как очите възприемат светлината и как някои мокри предмети я пречупват по различен начин от сухите.

В действителност влажната тъкан не е по-тъмна от сухата. По-скоро просто изглежда по-тъмна за човешкото око. Същото се отнася и за други повърхности, влажни срещу сухи, като мокър цимент след дъждовна буря, или мокър пясък под вълни, които се плискат над него.

Когато светлината – например от слънцето или от лампата – удари обект, част от тази светлина се абсорбира, а други се отразяват. Дължината на вълната на светлината (измерена в милиардни части от метъра), която се отразява от обекта обратно в очите ни, определя какъв цвят възприемаме като обект. Синята риза абсорбира всички дължини на вълната на светлината, с изключение на тези, които съставляват синьото (приблизително 450 нанометра) и отразява това, което е останало в областта около него.

Но според Ричард Саклебен, пенсиониран химик и член на експертната група на Американското химическо сдружение, цветовете, които възприемаме в отразената светлина, зависят от свойствата на повърхността, от която светлината отскача.

Когато разлееш вода върху панталоните си, тъканта се покрива с допълнителен слой вода. Така че, след като светлината удари мократа риза, този слой води до това по-малко от сините дължини на вълната на светлината на синята риза да бъдат отразени към очите ни и повече от синята светлина, която се пречупва или отскача от нас обратно в тъканта. Това явление се нарича пълно вътрешно отражение.

“Водата не абсорбира цвета, тъй като самата вода е безцветна”, каза Саклебен. “Но вместо това, водата действа като водач на повърхността на тъканта, променяйки ъгъла, при който светлината удря ризата.”

С други думи, водата – включително тези неприлични маркировки за пот под мишниците – помага на повърхността на тъканта да абсорбира повече от светлината, която я удари, което ни кара да възприемаме тези части на ризата като по-тъмни.

Саклебен казва, че това явление се отнася и за боята. „Цветът, с който ще оцветиш къщата или стената на спалнята, е важен и ще изглежда различно, когато [боята] е мокра и когато е суха по подобна причина“, казва той.

Въпреки това, много фактори – не само слой от пот или вода – влияят на възприемането на цвета от хората, отбеляза Саклебен. “Повърхността изглежда различна в зависимост от това каква светлина, каква интензивност на светлината и ъгълът на светлината го удрят”, каза той.

Но ако разлеете вода или получите следи от пот, вие не се притеснявайте: скоро дрехата ще изсъхне и отново ще можете да прекарате деня си със суха риза.

Превод – Нина Жишева

The post Защо нещата потъмняват, когато са мокри? appeared first on Зелен Свят.

Защо има толкова много песни за дъгите? Може би защото метеорологичното явление, красиво, но ефимерно, вдъхновява романтичната ни страна. Или може би защото никой не вижда същата дъга.

Представете си линия от слънцето, която ще бъде някъде зад вас, през задната част на главата ви и между очите ви, завършвайки със сянката на главата ви на земята. Всяка дъга, която виждате, ще бъде центрирана около тази ос.

Някой, който стои до вас, също може да види дъгата, която виждате вие, но неговата ще бъде около ос, която води от слънцето до неговата сянка на главата.

Дъгите се появяват, когато слънчевата светлина – включително всички дължини на вълната на видимата светлина, се появяват заедно като бяла светлина – малки, подскачащи топчета във и извън водните капчици (обикновено дъжд, но понякога като воден спрей или капчици, които образуват мъгла или пара).

Част от светлината се отразява от външната повърхност на капката, но останалата част навлиза в капката, като се плъзга.

Това приплъзване или пречупване възниква, защото водата е по-плътна от въздуха. Когато светлината влезе в капката, тя забавя и променя посоката. (Помислете какво би се случило, ако карате по магистралата и асфалтът внезапно се превърне в кал.)

След като влезе в капката, светлината се отразява от задната вътрешна повърхност, след което се пречупва втори път, огъвайки се, докато излиза от водата и се връща във въздуха.

Тъй като капката е сферична и нейните повърхности не са успоредни, всичко това навлизане и излизане става по малко различни ъгли за различните дължини на вълната на видимата светлина, така че излизащата бяла светлина се разпръсква в спектър от цветове.

Градирането на цветовете в дъгата е непрекъснато – няма ивици. Хората обаче обичат да организират нещата, включително цветове, за да ги разберат.

Изследователите смятат, че затова мозъкът ни разделя спектъра на отделни групи. Точният механизъм за виждане на ивици и дали той е чисто в мозъка или в окото, остава неизвестен.

Броят на цветовете, които човекът възприема в дъгата, зависи от очакванията, които са продукт на културата. Аристотел например е писал само за три цвята в дъгата: червено, зелено и виолетово.

Някои ранни ислямски учени също са виждали трицветна дъга, но тя била червена, зелена и жълта. Средновековният прото-учен Роджър Бейкън описва пет цвята; същото е било и с ранните китайски учени и философи.

Само след като сър Исак Нютон, през 17-ти век, свързва възприеманите цветове в дъгата с нотите в западна музикална скала, европейските учени се съгласили, че дъгата има седем цвята.

Нещо друго, което да отбележим: Дъгата винаги стои срещу слънцето. Ако си мислите, че сте забелязали нещо близо до или около нашата звезда, вижда нещо друго.

Огнените дъги също нямат нищо общо с дъгите (или с огъня). По-точно известни като междинни дъги, те се появяват хоризонтално и са друг продукт на височините ледени кристали, които пречупват светлината.

Огнените дъги не трябва да се бъркат и с пламтящия дъгов мост от скандинавската митология. Тази дъга, наречена Бифрьост, е мостът, по който се свързват светът на смъртните и този на боговете. След смъртта, достойните души се отправят по него към Валхала.

Митът на Бифрьост вероятно е вдъхновение за една съвременна народна приказка: когато любимите домашни животни умират, те пресичат Моста на Дъгата до идилично място, където очакват собствениците си.

Любителите на домашни любимци и викингите не са единствените, които виждат дъгите като връзка между световете на живите и мъртвите. Всъщност, легендата за Бифрьост може да се корени в пътеката на дъгата, по която е пътувала древногръцката богиня-вестителка Ирис.

Други, дори по-стари азиатски и индиански традиции също виждат цветната дъга като свързваща нашия свят с отвъдното. Науката може да и да ни казва, че дъгите са пътища към никъде, но в световен мащаб тяхното очарование продължава – за любовниците, мечтателите и мен.

Превод – Нина Жишева

The post Дъгата – наука, магия, романтика appeared first on Зелен Свят.