Някои от филмите са оригинални за Дисни, но в основата си повечето са вдъхновени от древния фолклор. Историите може да са били украсени, почистени или дадени с повече магия от Дисни, но те са не по-малко очарователни и понякога дори по-невероятни от оригиналите.

„Снежанка и седемте джуджета“ е една от няколкото класически приказки, предавани от поколение на поколение в продължение на стотици години. Първоначално преписана от братята Грим в началото на 18-ти век, вероятно е историята да е съществувала още от Средновековието.

Това е типичната приказка – има красива принцеса, вълшебно огледало, зла кралица, проклятие и красив принц. Повечето хора знаят, че Дисни я е направил значително по-приятелска към семейството, отколкото братя Грим, но това, което не знаят е, че историята може да е имала своите корени в реални събития.

През 1994 г. немски историк на име Екхард Сандър публикува спорен документ, в който се твърди, че е открил доказателства, че историята е вдъхновена от нещо, което се е случило през 16-ти век. Реалната „принцеса“ е немска графиня Маргарет фон Валдек, която умира тайнствено на 21-годишна възраст, след като е била отровена. Тя била прогонена от мащехата си на 16-годишна възраст, влюбва се в принц, за когото не е било позволено да се омъжи, което може да е било причина за нейната смърт. Джуджетата в историята може да са били вдъхновени от хората със забавен растеж, които са работили в мините, притежавани от баща й.

Алтернативен произход е Мария София фон Ертал, която била дъщеря на германски принц през 17 век. Животът на Мария има всички основания да вдъхнови приказка като Снежанка – тя имала мащеха, за която се знаело, че не харесва доведените си деца, в дома й имало „говорещо огледало“, което все още се помещава в музея на Шпесарт. Имало е и множество джуджета и хора със забавен растеж, наети да работят в местните мини. Освен това стъкленият ковчег в приказката може би е бил свързан със стъклените заводи в региона, а отровата би могла да напомни за изобилието от беладона в региона.

Докато никой не знае със сигурност произхода на приказката, остава възможността Снежанка да е един филм на Дисни, базиран на реални исторически събития.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Снежанка е съществувала реално? appeared first on Зелен Свят.

„Тези, които познават Черната книга“

Понякога магьосниците са известни като “wernoknie’niki”, което означава “тези, които познават Черната книга”. Говорейки за тях, руските селяни вярвали на факта, че такива магьосници изучават изкуството на магьосничеството от дяволите и че те са във връзка с тях през целия си живот.

Първо, вярва се, че магьосникът трябва да сключи сделка с някой дявол, която дава съответните права на дявола върху живота и душата на магьосника. В замяна на това, дяволът осигурява на магьосника Черната книга, текст, който съдържа заклинания и магии. В момента на смъртта си, магьосникът трябва да предаде тази книга на някой друг, за да може той да почива в мир. Ако не успее да направи това, тогава той ще се превърне в таласъм. В много села хората вярвали, че мъртвите магьосници могат да дойдат в полунощ, облечени в бели погребални одежди, за да посетят домовете на своите живи роднини. Това се случва само на тези, които не успяват да предадат Черната си книга.

Говори се, че тези таласъми, които идват в полунощ, седят на масата и ядат всичко, което им се дава. Други са по-жестоки. Те почукват вратите и прозорците и убиват домашните животни. Въпреки това, те нямат власт през деня, така че изчезват, когато петелът пропее. За да се отърват от тези таласъми, живите роднини изкопават мъртвите магьосници. След това ги поставят с лицето надолу в гроба и нарязват петите си. През цялото време някой рецитира определени магически думи. Роднините също забиват дървен прът, направен от топола, в сърцето на мъртвия магьосник След като този ритуал приключи, починалият магьосник бил погребан отново.

Как се чете Черната книга

Възрастните хора от всяко село имали много истории, които се предавали от поколение на поколение и от уста на уста. Една такава легенда разказва за това как един смел млад мъж искал да чете от черна книга, оставена му от починал магьосник.

Говори се, че веднага щом младежът започна да чете, се появили дяволите, които искали работа. Отначало младежът им дал серия от лесни задачи. После им дал по-трудни. Но дяволите продължавали да се връщат с молба за нови задачи. Скоро младежът се уморил да им дава задачи, затова ги оставил без работа. Неумолимите дяволи убили младия мъж. Говори се, че от този момент нататък никой не се осмелил да докосне Черната книга, тъй като само магьосниците знаели какви задачи да дадат на дяволите. Магьосниците изпращали дяволите да правят въжета от пясък и вода, да преместват облаците от едно село в друго, да свалят планините или да притесняват слоновете, за които се казвало, че държат Земята.

Намиране на Черната книга

Руската митология също говори за Черна книга, която не е лесно достъпна. Дори магьосниците трудно я намирали. Според легендата, Черната  била съхранявана на дъното на морето, под горещия камък, наречен „Алатар“. Една стара вещица поръчала на зъл магьосник да намери тази Черна книга, но той бил затворен в медна планина. След дълго време медната планина била разрушена.

Магьосникът избягал и веднага тръгнал да търси Черната книга. Казва се, че успял да я открие и възстанови и се смята, че оттогава съответната Черна книга пътува по света.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Книгата, за която всеки магьосник би продал душата си appeared first on Зелен Свят.

Баба Яга обикновено се придвижва в хаван, а не с метла, като използва чукалото и за летене и като магическа пръчка. Приказките с нея обикновено се случват в колибата й. Тя се намира дълбоко в гората, стои на кокоши крака и има глава на петел, с ограда от човешки кости.

Тя лежи на печката, а огромната печка се простира от единия край на колибата до другия, което подчертава нейната големина и магия. Печката е друг общ детайл в приказките за Баба Яга, тъй като наказанието за неизпълнена задача е било да бъдеш сготвен и изяден. Въпреки нейния апетит за хора, Баба Яга винаги е изобразявана като слаба и кокалеста старица.

Основните характеристики на Баба Яга пораждат несигурността около нея. Тя варира от това да действа като благодетел или като злодей – помага на героя на славянския мит или му пречи. Тя не преследва никого, без да бъде провокирана, без човекът да дойде поне до вратата на колибата й, а това навежда на мисълта, че все пак тя притежава някакъв морал. Независимо от това, каквото обещание дава на героя след завършването на задачите й, тя държи на думата си.

Повечето известни истории за Баба Яга не са за нея, а за героите, които я срещат.

Баба Яга често се отъждествява и като фигурата на Майката Земя, която оказва влияние върху естествения свят чрез трима от слугите си, за което свидетелства Василиса. Два пъти Василиса вижда трима ездачи – бял, червен и черен. Когато попитала кои са те, Баба Яга й казва, че те са Денят, Слънцето и Нощта, всеки контролиран от нея, всеки неин слуга. В този случай читателят може да види силата на Баба Яга да контролира живота на земята.

Друга приказка за Баба Яга включва селските деца, които са жертви на жестока мащеха. Тя праща децата при Баба Яга, за да се отърве от тях, но те успяват да избягат от хижата на вещицата с помощта на всички животни, растения и предмети, които Баба Яга пренебрегва. Черният котарак им помага, защото те го хранят; една порта затваря Баба Яга, защото тя никога не я смазва; дори дърветата от гората се опитват да препречат пътя й, защото тя не ги уважава. Така децата се връщат вкъщи живи и здрави. Приказката завършва щастливо, мащехата е изгонена и бащата защитава децата си, а Баба Яга е един от важните фактори – ако не беше тя, нещата нямаше да се проявят в истинската си светлина. Така, приемайки я за божество, близко до Майката Природа, естественият свят се обръща към нея, за да положи страданията си в нейните ръце. Учените все още трудно я поставят в определена категория, тъй като тя определено принадлежи на много.

Именно поради неуловимостта на характера й Баба Яга остава такъв интригуващ митичен образ и продължава да бъде обсъждана и изследвана от учените. Тя добавя мистерия и несигурност към всяка една от приказките, в които участва, тъй като до края им читателят не е сигурен дали намеренията й ще бъдат злонамерени или спасителни. Именно тази дилема – добра ли е Баба Яга или е зла вещица, е една от многото, които полагат основата на проучванията на учените в областта на славянската литература.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Баба Яга – Нечестивата вещица от славянския фолклор appeared first on Зелен Свят.