Историята започва далеч преди Марко Поло. Баща му и чичо му, венециански търговци, се настаняват в Константинопол, столица на Византийската империя, където притежават магазини. Но през 1261г. венецианците са изгонени от града. Братята на Поло тръгват да търсят щастието по Пътя на подправките и коприната. Били ли са също посланици на Венеция в далечна Азия? Възможно е, макар че разказът на Марко Поло не дава уточнения. Четири години по-късно те стигат планината Каракорум, където са посрещнати в двора на Кубилай хан, император на монголите. Когато поемат обратно по пътя за Венеция, те носят пропуск, написан на златна плочка, както и писмо го папата, в което ханът го моли да му изпрати стотина учени и шишенце със светено масло от гроба на Христос в Йерусалим.

Когато Николо и Матео Поло се връщат в Италия папата е в Сен Жан д’Акр в Палестина, където скоро умира. Те чакат две години избора на нов папа, за да му предадат посланието на хана. През 1271г. отново заминават. Този път братята Поло водят Марко, сина на Николо, а вместо стотина учени – двама свещеници, които избягват при първата трудност. Какво пътуване за 17-годишния Марко! Той преминава платата на Памир на 4500 метра височина – “покривът на света” по думите му. Открива въглищата, “нещо като камък от недрата на планината, който гори като дърво”, и чува да се говори за земно масло, което по-късно ще нарекат петрол.

Братята Поло поемат по пътищата, познати от Древността, които улесняват търговския обмен между Китай и Средиземноморието, наричани от историците Пътища на коприната. Те са очаровани според релефа и водоизточниците и служат за пренасяне на коприна от Китай, подправки от Индия, слонова кост и седеф, скъпоценни камъни…

След 17 години до Кубилай Марко пожелава да се върне във Венеция. Удобен случай се появява, когато ханът го моли да придружи до владетеля на Персия една монголска принцеса, определена за негова жена. Флотата напуска Зайтон през 1291г., пресича Малайзийския пролив, днешен Сингапур, и обикаля бреговете на Индия, преди да стигне Ормуз. Пътуването е тежко и мнозина измират по пътя. А трябва да се избегнат и пиратите в Индийския океан!

След като оставя принцесата семейството Поло среща много опасности по пътя до Трапезунд. Най-сетне те достигат Венеция през 1295г.

Не само Марко Поло пътува в Азия. В средата на ХIII век кръстоносците искат да се съюзят с Монголската империя, която толерира християнството и християнските малцинства в нея живеят необезпокоявани. От своя страна, великият хан се интересува от западната религия, защото храни амбицията да разшири владенията си на запад. Идва време за преговори.

The post Приключенията на Марко Поло appeared first on Зелен Свят.

Рафът на река Соча.
Хипнотизиращият нюанс на Соча, роден от минерални залежи в варовиковата скала, очарова посетителите още преди да натопят гребло. Водният цвят, „градините“ на боулдър и ждрелото на гората привличат гредите и каякърите от цял ​​свят. И въпреки че обстановката носи на една тъмна история – италианските и австро-унгарските войски водили битки по тази река през Първата световна война – днес цари мир, особено в кристалните басейни и заливи между бързеите.

Походи по планински склонове
Сгушен в долината с форма на подкова, Трента е врата към стотици мили пешеходен туризъм, включително 12-километровия етап Трента – Кранска гора от пътеката Алпе-Адрия, която се пресича през гори. За по-висока височина се качите на кабинковия лифт в Бовец и слизте на ски курорта Канин, където се намира един от най-високите ресторанти и маршрути в Словения – от леки разходки до взискателния 8,487-метров връх на Големия връх Канин, който предлага гледка към Адриатическо море.

Цикъл проход Вршич
С повишаване на височината от около 1 километър и живото променящи гледки, 39-километровият проход Вршич е подвиг за сериозните велосипедисти. Пътят минава през паметник на Юлиус Куги, италианският катерач и ботаник почитан с проучването на тези планини, заедно с Алпийската ботаническа градина “Юлиана” и гробище от Първата световна война. По-лесен 25-километров заобиколен път започва в град Толмин и проследява тюркоазното езеро Мост на Сочи, преди да премине през редица села, покрай пещера Бабжама и през средновековен град Канал.

Автор: Мартина С. Попова

The post Приключения в Словения appeared first on Зелен Свят.

Паркът е разделен на пет зони:

Main Street USA е проектиран като американски булевард от началото на 20-ти век. На улицата има няколко магазина за сувенири, ресторанти и дори фризьорски салон. Main Street USA се e превърнало в място за големи паради, които се провеждат няколко пъти на ден. Най-колоритният парад се провежда вечер и завършва с фойерверки.

Голяма селекция от атракции е представена в частта на парка, наречена Frontierland. Можете да се возите на влакче в увеселителен парк, да посетите къща с призраци, да стреляте или да си купите истински каубойски костюм.

Adventureland Park е проектиран като пиратска база. Има стар кораб и няколко таверни, и разбира се, много забавни атракции и игрални зали.

Феновете на Жул Верн и фантастични истории непременно трябва да видят Discoveryland. Това е истински фантастичен свят, в който, освен атракциите, може да посетите няколко информационни лекции.

Главната украса на парка Fantasyland е дворецът на Спящата красавица. Желаещите могат да се изкачат до върха на една от кулите му, откъдето да види целия Дисниленд. Тази част от парка е предназначена за най-малките гости. Тук те ще бъдат посрещнати от любими приказни герои, с които можете да се разходите или да хапнете в някое от кафенетата.

Няколко години след откриването на увеселителния парк се появява нова тематична област – Walt Disney Studio. Тя е посветена на мистериите на заснемането на филми на Дисни, които са толкова популярни по света. Тази тематична област също е много голяма, десетки невероятни разходки и образователни дейности са на разположение на посетителите.

Дисниленд – тук се намира истинско кино, което се намира в двора на средновековен замък. Процесът на снимане се възпроизвежда по много реалистичен начин, абсолютно всеки може да го гледа. Посетителите на тази част на Дисниленд имат възможност да се разходят по булевард Холивуд. Това е копие на Sunset Boulevard, който се намира в Лос Анджелис. Покрай този булевард има много интересни сувенирни магазини и такива, които продават точни копия на аксесоарите, включени в различни филми, както и костюми на популярни филмови герои.

Ще бъде интересно да посетите и тази част от парка с най-малките деца. За тях е подготвена много интересна тематична област, посветена на анимацията. Тук посетителите могат не само да се научат да снимат карикатури, но и да създават свой собствен анимационен филм.

Едно от най-интересните места в новата част на парка е студио със специални ефекти. През деня тук се възпроизвеждат най-невероятните специални ефекти, в епицентъра на които са посетителите на студиото. Има пътешествия, които имитират спусканията на вълнуващи катерачи, летящи на ракетни и метеорни дъждове.

Дисниленд сам по себе си е рай за децата. Дисниленд Париж се посещава ежегодно от повече от 12 милиона туристи от цял ​​свят. На територията на увеселителния парк има отлични семейно ориентирани хотели, ресторанти, кафенета и много магазини.

Дисниленд Париж е със световна слава и популярност и задължителна дестинация за деца и всички, които пазят  искрата на детското любопитство в себе си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Приключения завинаги – DisneyLand Париж appeared first on Зелен Свят.

Преди да представим този аргумент, ето една аналогия: ако хората не знаят, че Стивън Кинг е автор на фантастични творби, те биха могли да вземат книгата „Мизери“ и да вярват, че събитията са се случили. В нея психологически разстроена жена, Ани Уилкс, държи за заложник автора Пол Шелдън и чрез мъчения го принуждава да пише. Ако читателите искат да проверят информацията, съдържаща се в тях, те могат да проверят записите и да намерят няколко души на име Пол Шелдън в Мейн, където са настъпили описаните събития. Няколко от тях са дори писатели. Давайки повече подкрепа на своята теория, жените на име Ани Уилкс живеят в същата държава. Може би има някакъв запис, че поне един от тях има психични проблеми. Такива читатели биха могли да мислят, че Пол Шелдън е казал на Стивън Кинг за изпитанието си, а той е написал историята. Скептичните читатели ще търсят фактическа подкрепа извън разказа и, като не открият нищо, те ще потърсят какви други книги е написал Стивън Кинг. Като се има предвид, че няма документация в подкрепа на събитията в текста и факта, че другите книги на г-н Кинг са измислени, читателите, които мислят критично, ще отхвърлят приказката като измислица. Въпреки всичко това, по някаква причина, хората по целия свят вярват, че италианец на име Марко Поло, който е отишъл в Китай, съществува, въпреки липсата на доказателства.

Хората вярват в това, защото е написано в една книга, макар да е известно, че Марко Поло не е написал книгата. Авторът на фантастика Рустичело да Писа я е написал. Също известен като Рустикано, той е написал много измислени творби, включително известния му Roman de Roi Artus (Романс на крал Артур). Според легендата, властите на Дженовезе го затворили в затвора през 1284 г. Четиринадесет години по-късно Марко Поло бил държан на същото място, след като Генуа и Венеция започнали да воюват. Това се нарича битка при Курзола, а противоречивите истории правят невъзможно да се каже със сигурност какво се е случило. Въпреки това няма подкрепящи доказателства дали Рустичело или Поло са били затворени на това място. Следователно няма доказателства, че те са се срещали някога; също така няма доказателства, че някой на име Марко Поло е свързал живота си с автора на фантастика.

Никоя версия на така наречената книга на Марко Поло не е преминала през контрол на историците. Написано на френски език, най-ранното издание на Devisement du Monde („Описание на света“) най-вероятно е публикувано през 1298 г. и то е кратко. Последващите томове, написани десетки, ако не и стотици години по-късно, са били разширени, като най-късият е бил оригиналът.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо съществуването на Марко Поло е съмнително? appeared first on Зелен Свят.

Освен това, градът има и своята древна история. Археологическите разкопки са открили впечатляващи праисторически гробници, датиращи отпреди 9 000 години в западния край на Ейлат. Мините за добив на мед, които се намират наблизо, в долината Тимна, са най-старите в света. Древните египетски архиви също документират обширните и доходоносни минни операции и търговията през Червено море с Египет, започвайки още от Четвъртата династия на Египет.

Ейлат е споменат за първи път в Еврейската Библия в Книгата Изход. В Изход се разказва за живота на израилтяните в Египет, за прекосяването на Червено море, за града Ейлат от времето, след преселението. Може да прочетете и за няколко знакови места в и около Тимна в днешен Израел, които са били населени тогава. Когато цар Давид завладял Едом, който дотогава бил обичайна граница на Едом и Мадиам, превзел Ейлат, граничен град, който също бил общ.

По време на Римската Империя е бил построен път, който да свързва района с набатайския град Петра (в днешна Йордания).

Като ислямски център на медодобивната промишленост, по времето на Умаядите (700-900 г.) , малката общност от 300-400 човека, процъфтява. Нейни останки са открити в северния край на съвременния град през 1989 г., където днес се намират индустриалната зона и близкият кибуц Ейлот.

Районът е определен като част от еврейската държава с Плана на ООН за разделяне от 1947 година. Напуснатият британски полицейски пост на Ум ал-Рашраш е взет без борба на 10 март 1949 г. като част от операцията Увда.

Отварят се медните мини Тимна,  построено е пристанище, тръбопроводите Аикелон и се полага началото на туризма. Строителството на града и пристанището на Ейлат са започнали скоро след края на Втората световна война. Пристанището става жизненоважно за развитието на младата държава.

ТУРИЗЪМ

Туризмът в Ейлат процъфтява. Има планове за разширяване на летищата, преместване на пристанището на север, свързване с петролопровод с град Ашкелон, както и метро и връзка с влак до Беер Шева и Тел Авив.

Ейлат предлага широка гама от места за настаняване, от хостели и луксозни хотели до бедуинско гостоприемство. През последните години Ейлат е обект на нападения  от Египет и Газа, което води до намален приток на туристи в региона. Атракциите включват:

Посещение на Станция за наблюдение на птиците – Ейлат се намира на главния миграционен път между Африка и Европа. Там е и Международният център за наблюдение и изследване на птиците.

Разходка с камили

Природен резерват Coral Beach, подводен морски резерват на тропическа морска флора и фауна.

Подводна обсерватория Коралов свят – Разположена в южния край на Coral Beach, обсерваторията разполага с аквариуми, музей, симулационни пътеки, акули, костенурки, контейнери със скатове. Обсерваторията е най-големият обществен аквариум в Близкия изток.

Dolphin Reef – изследователска станция по морска биология, където посетителите могат да плуват и да общуват с делфините.

Скачане с парашут

Природният резерват Йотвата Хай-Бар, създаден през 60-те години за опазване на застрашени видове, включително и библейски животни, от този и други подобни райони. Резерватът разполага с посетителски център, отделения за грижи и лечение и голяма открита площ, където пустинните животни се аклиматизират, преди да бъдат пуснати отново в дивата среда. Усилията на Хай-бар успешно са възстановили азиатското диво магаре, или онагер, в Негев.

Яхт-клуб с около 250 места за яхти.

Парк Timna Valley – тук могат да се вудат най-старите медни мини в света. Египетски храм на Хатор, Колоните на цар Соломон, древните рудници и скалното изкуство.

Обсерваторията “What’s Up” в Ейлат, преносима астрономическа обсерватория с програми в пустинята и на крайбрежната алея.

Леден мол – ледена пързалка и търговски център.

DIVE ТУРИЗЪМ

В близост или на самите големи плажове се предлага оборудване за гмуркане под наем. Наемането на водолазно оборудване и сгъстен въздух се предлагат от клубовете и училищата по гмуркане през цялата година.

Ейлат се намира в залива Акаба, един от най-популярните дестинации за подводно гмуркане в света. Кораловите рифове по крайбрежието на Ейлат остават относително девствени и районът е признат за едно от основните места за гмуркане в света. Ежегодно се извършват около 250 000 гмуркания по 11-километровата ивица на Ейлат, а гмуркането представлява 10% от приходите от туризъм в тази област. Освен това, като се има предвид близостта на много от тези рифове до брега, не-водолазите също могат лесно да се срещнат с рифовете на Червено море. Водните условия за SCUBA водолазите са добри през цялата година, с температури на водата около 21–25°C (70–77°F), с малко или никакви течения и чисти води със средно 20–30 метра (66–98 фута) видимост.

Въпреки трудните си условия, регионът е давал препитание на големи групи заселници още от 8000 г. пр. Хр. насам.

Проучването на древните обекти започва през 1861 г., но едва 7% от територията е претърпяла сериозни археологически разкопки. Около 1500 древни обекта са разположени на площ от 1 200 квадратни километра. За разлика от пролуките в заселването на съседните планини Негев и Синай, тези места са били населени непрекъснато през последните 10 000 години.

Автор – Нина Жишева

The post Ейлат – Перлата на Червено море appeared first on Зелен Свят.