Именно там режисьорът Мунмун Далария прекара по-голямата част от 2017 и 2018 г., като прави документален филм за джуджураната. Един ден, когато се скрила в птичи щори, мъжка птица се приближила, разкошен в оранжево-перовия си аскот и бяло, петнисто, ​​черно наметало. След като прегледал храната, той скочил на камък и започнал да се обажда, като се стремил да разбуди женските и да предупреди съперниците. Далария, изследовател на National Geographic, гледал и заснел птицата в продължение на 35 минути, едно от най-дългите документирани наблюдения на худжурана в дивата природа.

Да станете свидетели на разговор за чифтосване е едно – действително чифтосване, съвсем друго. Понякога се вижда в единствената в света програма за отглеждане в плен на този фазанов братовчед в Химачал Прадеш. Мъжкият пристъпва към женската. Той разгръща изящните си елементи. На върха на страстта той се измъква от гледката, избухва отново, втурва женската, закача се за нея – и те се чифтосват за 10 секунди. Макар и кратко, това е ефективно. През следващите шест до осем седмици тя ще снася от три до пет яйца и ще ги излюпва. Птиците, отглеждани в плен, формират резерват, тъй като дивите популации за жалост намалят, поради лов за прекрасните им пера. Програмата има около три дузини птици и има за цел да пусне някои в природата през 2020 г.

The post Краля на птиците appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Най-бруталното отношение между два животински вида е хищничеството. Едното от животните, хищникът, преследва и изяжда другото, жертвата. След хищниците се срещат бозайници (лъв, вълк), мекотели (октопод) или насекоми. Тези хищници също могат да бъдат жертви на други животни. Калинката е хищник за листните въшки, но може да служи за храна на синигера. Такава поредица от хищници и жертви се нарича “хранителна вегира”.

Страшната бяла акула рядко се придвижва, без да е заобиколена от рояк черно-бели раирани рибка: това са рибите лоцмани. Когато акулата се нахвърли върху жертвата, те се блъскат след нея, за да съберат трохите от трапезата ѝ. Подобно съдружие е полезно за рибите лоцмани, но не дава абсолютно нищо на акулата. Тогава говорим за “коменсализъм” или “сътрапезничество”, което означава “хранене на една маса”.

Някои видове се сдружават, като взаимно извличат максималната полза. Това се нарича “взаимопомощ”. Обикновено подобно отношение почва на нуждата от защита или храна. Ракът пустинник се приютява в празна черупка, за която се закрепва морска актиния, чиито отворени пипалжа отблъскват хищниците. Актинията използва придвижванията на ракообразното и остатъците от храна му. В този случай нищо не принуждава партньорите да се сдружават, но и двамата имат полза.

Някои животни не могат да живеят, без съществуването на друго животно. Тогава говорим за симбиоза. Такъв е случаят с овцете, които не могат да усвоят целулозата в храната им. Малки огранизми живеят в червата им и преработват вместо тях целулозата. Разбира се, тези организми са напълно зависими от гостоприемника си, който им осигурява необходимата целулоза!

The post Партньори и съперници appeared first on Зелен Свят.

В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.

The post Праисторическите влечуги appeared first on Зелен Свят.

През 1813г. естественикът Ж. Ж. Одюбон наблюдава ято ектописти, прелетни американски гълъби. Преценява броя им на един милиард. Прелитането им трае 3 дни. Един век по-късно обаче, през 1914г., последният представител на този вид умира в САЩ след един безумен лов. Фолклендският вълк, морската видра, новозеландското моа и южноафриканската куага също са изчезнали заради лова. Източник на храна и печалби, ловът често се практикува като развлечение. Завади него изчезва додото на о-в Мавриций. Бенгалският тигър е все по-рядък, а тези от Бали и Ява вече ги няма. И днес се стреля по белите мечки със снайпер.

От началото на миналия век риболовът унищожава популацията на сините китове. От 200 000 през 1950г. се останали едва 2000 в края на 80-те години. Забраната за лова и създаването на убежища трябва да позволява на вида да се разпространи отново. Днес особено заплашени са акулите заради вкусните им перки. Индустриалният риболов заплашва също делфините, защото малките им се давят, заседнали в огромните мрежи.

Днес 2000 животински видове са заплашени от изчезване. Вече има закон за лова, риболова, търговията с кожи, слонова кост, рогове и др. Но бракониерството и незаконната търговия още съществува. Така хиляди оцелоти и гепарди се убиват заради красивата им петниста кожа. Едно палто изисква кожата на двадесетина оцелоти! От кожата на убитите варани се правят чанти…

Слоновете и носорозите се унищожават заради бивните и роговете им слоновете са обект на защита, което намали леко търговията със слонова кост. Носорозите дължат спасението си на едно крайно решение: отрязването на рогата им. Бракониерите не убиват животни, лишени от най-ценната им част.

Предпиетите мерки за защита на някои животински видове доказват полезността си. Няколко години без лов позволиха на сивите китове да се увеличат от 1000 до 20 000 екземпляра. Все пак, за да се възстанови популацията на зелената морска костенурка, се наложи да се събират яйца и да се отглеждат малките в басейни. Всяко спасяване на един вид е предизвикателство за човека, Ако е лесно да се разрушава, то възстановяването на това, което природата е изградила за милиони години, е трудна задача.

The post Изчезнали и застрашени видове appeared first on Зелен Свят.

Семейството на мечките е на почти 25 милиона години. Разпространили са се в Европа, Азия и Америка и са се приспособили към различни климати. Единственият африкански представител (атласката мечка) днес е напълно изчезнал. Мечките могат да бъдат класирани в три категории: голяма мечка от умерените пояси. полярна мечка и по-дребните тропически мечки. Всички тези видове имат обща тъжна черта: те да застрашени от изчезване поради лов или разрушаване на биосредата им.

В областите със сурова зима, в края на есента мечката се настанява в убежище, за да прекара неблагоприятния сезон. Тя издълбава леговище или нещо като иглу, но може да подготви и естествена кухина (пещера или хралупа). Бърлогата й е застлана със сухи треви, листа и клонки, служещи за постеля. Тогава тя изпада в дълбок сън, прекъсван от пробуждания, когато излиза, за да се храни, ни никога не се отдалечава от леговището . Тя живее главно от запасите мазнина, натрупани през есента.

Силно отслабнали от зимния сън, мечките излизат през пролетта за нов сезон. Женската, останала сама след съвкуплението (май-юни), използва тази почивка, за да роди в леговището от 1 до 3 мечета. Много внимателно към малките си, майката ги отглежда две години до раждането на ново поколение.

The post Големи, пухкави мечета appeared first on Зелен Свят.

От основаването си на 25 август 1916 г. Националната паркова служба на САЩ е събрала 419 защитени единици, от които 61 притежават заветното наименование „национален парк“. За да посетите всички 61 от тези национални съкровища, ще трябва да пътувате до 29 щата и две американски територии.

Докато звената за национални паркове са получили потресаващи 318,2 милиона посетители за отдих миналата година, популярността идва на скъпо. Службата понякога се бори да балансира ролята си за опазване на природното (и културното) наследство, като предоставя възможности за отдих и образование за пътници от цял ​​свят.

Най-посещаваният национален парк, Националният парк Great Smoky Mountains, получи 11 милиона посетители през 2018 г. Но има много паркове, в които животните значително превъзхождат посетителите, включително националния парк Kobuk Valley в Аляска, където съотношението на карибу към хората беше приблизително 33 до един през 2018 г. Избягайте от тълпите – но не от природните чудеса – тези десет най-посещавани национални парка в САЩ

The post Най-малко посещаваните паркове в САЩ appeared first on Зелен Свят.

Появил се преди 55 милиона години в Америка, той завладява Азия, след това Европа. Голям колкото куче, той има раирано окосмяване, което го скрива лсед листака. Постепенно горите, където живее, намаляват и той е принуден да се адаптира към откритите пространства. Естественият подбор оставя по-едрите екземпляри, претърпели известни изменения. Ако Hyracotherium има 4 пръста на предните крака и 3 на задните, представителите на сем. Коне имат един пръст, снабден с копито.

Днешният кон съществува от 2 милиона години. Появил се в Америка, изчезнал прези 12 000 години, тоой бил откаран отново през ХVI век от испанските конкистадори. В Европа преди 18 000 години хората са ловували диви коне за храна. Най-древните следи на опитомяване са открити в Украйна и датирани от 5500г. пр. Хр.

Конят става абсолютно необходим за номадските племена. Цели хилядолетия “най-благодарното завоевание на човека” позволява на тези скитници да кръстосват обширните територии. Това непрекъснато преместване позволява смесването на конските рази, но и възприемането им от уседналите народи: китайци, персийци, гърци,пимляни… Опитомяването на коня се разпространява в Европа и Азия. Животното, с което човекът установява привилегировани връзки, е работен инструмент, но и белег на престиж.

Съществуват 28 раси коне, широка палитра оцветявания, но само две големи категории: яздитни и впрегатни коне. Последните, много здрави, заместват вола от XVI век в полската работа. Някои, като першеронската порода, тежат над тон и са високи 2 м. Въпреки качествата си, впрегатният кон за малко да изчезне. В началото на 50-те години бил изместен от трактора. Но отскоро отново привлича интерес. В Германия отново се използва за извозване на дърва, а в Япония участва в състезания.

Неотменим елемент на варварските воини, на индианците, рицърите… яздитният кон векове е първостепенен актьор в лова, битките и турнирите. Модернизацията намали полезната му роля за сметка на спорта и развлечението: обездка, състезания, надбягвания позволиха да се продължи селекцията за подобряване на конните раси.

The post Най-красивото завоевание на човека appeared first on Зелен Свят.

Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му е по-скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най-развитото и най-използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук (твърде висок, за да бъде дочут от човек) и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Мозъкът на делфинът прилича на човешкия: също като нас, той притецава малък мозък и силно развита мозъчна кора, не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран след най-интелигентните животни.

В Античността делфинът често бил изобразен върху мозайки, зави, фрезки и скулптури… Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружвал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона, Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът е винаги приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или лови в мрежите си?

The post Нещо повече от риба appeared first on Зелен Свят.