Неотдавна СЗО официално призна “гейминг пристрастяването” като психично здравно състояние – добавяйки го към Международната класификация на болестите или МКБ-11, официалния диагностичен наръчник на организацията, според CBS News.

Просто да играете много видео игри не е достатъчно, за да се брои като разстройство. По-скоро нарушението се случва, когато игрите пречат на ежедневния живот на хората. Според СЗО нарушението в гейминга е “модел на постоянни или повтарящи се игри”, при който хората губят контрол върху поведението си в игрите, отдават приоритет на игрите над други интереси и дейности и продължават да играят, въпреки отрицателните последици, като например нарушения в семейните им отношения, социален живот, работни задължения или други области.

Човек обикновено трябва да има симптомите в продължение на една година, за да бъде диагностициран с това нарушение, коментират от СЗО.

Темата за пристрастяването към видео игрите е спорна. Американската психиатрична асоциация (APA) не включи пристрастяване към видеоигри в последното си издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5), публикуван през 2013 г. По онова време АПА заяви, че няма достатъчно доказателства да се определи дали геймърското разстройство е уникално психично състояние, но препоръчва по-нататъшни изследвания в района.

Промишлеността на видеоигрите също се противопоставя на класификацията. В изявление, публикувано в събота (25 май), Асоциацията на Software Entertainment и други в индустрията призоваха СЗО да отмени решението си, като каза, че “гейминг разстройството” не се основава на достатъчно солидни доказателства, които да оправдаят включването.”

Но някои експерти по психично здраве подкрепят класификацията. В Twitter д-р Джон Джао, лекар от спешно отделение, каза, че диагнозата е “крайно необходима”.

“В противен случай хората с реално, законно пристрастяване към видео игри често могат да имат проблеми със заплащането на застраховката за терапията, особено ако не отговарят на никаква друга диагноза”, пише Джиао.

Д-р Шехар Саксана, експерт по психично здраве за СЗО, отбеляза, че само малка част от хората, които играят видео игри, ще развият проблеми със зависимостта.

Превод – Нина Жишева

The post Пристрастяването към видеоигрите официално става психично разстройство appeared first on Зелен Свят.

Една от основните критики на проучванията, които разглеждат пчелите и пестицидите, е, че те не имитират точно условията в реалния свят. Предишните проучвания започнаха да разрешават този проблем, но друго, публикувано през август 2018 г. в „The Proceedings of the Royal Society B“, разкрива още по-тревожен ефект от неоникотиноидите. Те не само могат да увредят пчелите, но и насекомите се научават да предпочитат храна, покрита с пестициди.

Някои видове неоникотиноиди наскоро бяха забранени в Европейския съюз, но остават в употреба в САЩ и другаде по света.

Изследователи от Кралския колеж в Лондон и Лондонския университет “Куин Мери” проведоха експеримент, който позволява на пчелите да се хранят с нектар, който е или чист, или с тиаметоксам, често използван неоникотиноид. Оставиха пчелите да се хранят за няколко дни и гледаха да видят към кои захранвания се стремят. До края на опита пчелите показаха ясно предпочитание към нектара, който съдържаше пестицида. Промяната в реда на захранващите устройства изобщо не промени поведението – пчелите все още търсеха храна, овкусена с неоникотиноид.

„Смятаме, че нашето проучване предлага някои от най-добрите лабораторни доказателства досега, че в реалния свят може да се случи пристрастяване към тиаметоксам”, каза водещият автор Андрес Арсе, изследовател в Imperial College London. “Това означава, че цъфтящите култури, третирани с тиаметоксам, всъщност могат да станат по-привлекателни за пчелите и всъщност могат да ги накарат да търсят управлявани опрашители, за да се хранят с тях.”

Резулатът тревожи изследователите на две нива. Първо, симулираната ситуация, при която пчелите могат да изберат да избягват пестициди в храната си, основно се различава от повечето лабораторни изследвания, където всички храни на пчелите съдържат пестициди. Още по-изненадващо е, че те успяват да покажат, че пчелите не се научават да избягват замърсената с химикали храна. Вместо това те започват да я търсят активно.

Лесно е да се направи сравнение с хората и някои от вредните вещества, които избираме да вдишваме или поглъщаме. Обаче, докато пчелите показват поведение, което съответства на нашата дефиниция за пристрастяване, болестта е сложен неврологичен феномен и при тях е малко по-лесно да се картографира директно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Пчелите се пристрастяват към пестицидите appeared first on Зелен Свят.