Слънчевата енергия, поразяваща Земята, се отразява обратно в космоса или се абсорбира и след това се излъчва обратно като топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

„Парникови парни газове като въглерод усилват останалото количество излишна топлина, защото предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система“, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, задържана в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те са погълнали около 90 процента от тази топлина. В резултат на това те се затоплят стабилно от дълго време.

Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват такова затопляне, но също така са чувствителни към метеорологични събития като урагани и Ел Ниньо. Това обяснява защо температурите се колебаят от една година до следващата още в средата на 1800-те.

Наред със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, топи лед в полярните райони, отделяйки прясна вода, която представлява повече от половината от покачването на морското равнище; останалото се приписва на разширяването на морската вода, тъй като се затопля. „Това има очевидни ефекти върху наводненията в крайбрежната зона и недвижимите имоти“, казва океанографът на NOAA Андрю Алегра, както и последиците за морския живот.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също абсорбират излишния въглероден диоксид, което променя химията на морската вода, което я прави по-кисела. „Подкиселяването на океана е една проста и неизбежна последица от нарастващия атмосферен CO2, който е както предсказуем, така и невъзможен за приписване на друга причина“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

„Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – по някакъв начин се влияе от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода“, казва той. “Ефектите върху другия морски живот са по-трудни за предвиждане, но може да отнеме хиляди години или повече, за да се отмени това, което в момента правим за pH на океана.”

The post Океаните и глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Можем да живеем в технологично време, но това не означава, че всичко е приключило. Все още има проблеми по света, които се нуждаят от нашето внимание и въпреки че има компании, които се стремят да намерят решения, все още ни липсва нужната технология. Като гледаме най-известните технологии в съвременния свят, като автономни и електрически автомобили, които помагат за намаляването на емисиите, все повече хора възприемат технологиите като нещо повече от начин да направят живота си по-добър. Те се фокусират върху това как може да помогнем за проблемите, пред които е изправен светът. В последните години компаниите проявяват желание за преминаване към по-устойчиви решения, когато става въпрос за инвестиции в възобновяема енергия.

Места като Индия са започнали да използват роботи, за да събират реколтата много по-ефективно отколкото човешките ръце могат. Освен това, технологията за работа с безпилотни летателни апарати се използва за засаждане на милиони дървета годишно вместо човешки усилия. Този вид отношение към решаването на световните проблеми е похвално. Само защото сме намерили решения на някои проблеми, не означава, че всичко е решено. Ползите от всякакъв вид иновации са, че те винаги могат да бъдат подобрени.

Работата никога не е завършена и затова съпротивлението на хората да приемат технологията в живота си може да бъде по-голям проблем от колкото първоначално бихме предположили. Трябва да продължим да създаваме иновации, чрез които да отстраняваме един по един проблемите си. Тези, които са израснали с технологията в ръка ще са продължат по вече започнатият път от технологически иновации, който спасяват и правят животът ни по-благоприятен.

Автор: Мартина С. Попова

The post Технологията може да ни спаси appeared first on Зелен Свят.

Не сте сами.

Според най-новите данни, приблизително 1 на 4 души във Великобритания изпитва психични проблеми или затруднения всяка година, като 7.8 на всеки 100 души страдат от лека тревожност и депресия, а всеки 5.9 на 100 души страдат от генерализирано тревожно разстройство. Важно е да се подчертае, че макар много да го прикриват, всеки може да се почувства по този начин. За жалост съществуват негативни предразсъдъци относно търсенето на професионална помощ, което е меко казано нелепо. Ако си счупите ръката веднага бихте потърсили помощ в болница, но ако става дума за здравото психично състояние, почти никога не прибягваме към мисълта, че ни трябва професионална помощ.

Психичното здраве не е постоянно.

Съществува идеята, че можеш да бъдеш “поправен” и в даден момент нещата просто ще се оправят. Психичното здраве е постоянен баланс – добри дни, месеци или дори години могат да бъдат последвани от периоди на дълбока и непоносима тъмнина. Изисква се постоянна грижа и понякога просто не можем да се справим сами. Няма универсално решение, когато става въпрос за терапия. Там може да откриете свят от възможности. Ако опитате и не проработи това не означава, че цялата система е погрешна, а по-скоро тази конкретна опция не е подходяща за вас. Направете собствено проучване, попитайте близки и приятели и просто опитайте.

Табуто около самоубийството е още по-голямо от терапията. Това е нещо, за което нормално се говори или дори споменава с разговор, но през 2015 г. самоубийства във Великобритания и Ирландия са достигнали 6,639. Този брой е твърде голям и разкрива сериозен проблем из обществото, което скришно се бори с психиката си. Още по-лошо е, че в много от тези случаи семейството и приятелите просто не знаели, че любимия човек страда. Ако не се грижим за себе си и близките ни, тогава за кой? Грешно е да пренебрегваме собствените си нужди и да вярваме на негативното мнение спрямо терапията.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо терапията се е превърнала в табу? appeared first on Зелен Свят.

Вече не е нужно да оставите телефона си на страна и да внимавате за това, което се случва около вас. Наличието на мобилен телефон в джоба ви по всяко време означава, че можете да се обаждате, да пишете и изпращате съобщения и да се свързвате чрез интернетът със света. Но в края на деня, колко често трябва да се свързвате с други хора? От една страна, е лесно, забавно и практично да можеш да се свържеш със всеки само с няколко бутона. Но колко често се размиват редовете между истинските, физически връзки, които имаме, и социалните.

Възможността да намерим отговор на всеки въпрос ако се наложи е голямо предимство на технологията. Но колко пъти сте потърсили симптоми на настинка в Google, за да сте сигурни дали се разболявате, и сте намерили уебсайт, който ви казва, че може да имате нещо много по-сериозно? В подобни случаи, когато търсите точна информация, некомпетентността из интернет може само да ви навреди. Когато става дума за медицина, няма как да сте сигурни, че човекът, който предоставя информацията разбира от това, което пише. Най-доброто решение е консултация с доктор, но самият факт, че Google е по удобен ни кара да се замислим дали си струва да се разходим до кабинета.

Светът на технологиите често е обвиняван, че има вродена липса на лично пространство. Свободно раздаваме личната си информация, без да осъзнаваме какво може да означава това и кой може да ги използва срещу нас. Някой социални мрежи вече бяха разкрити, че пазят нашата информация. Защо? Какво правят с нея? Щом нещо е публикувано с интернет пространството е трудно то да бъде изтрито изцяло.

Технологията може да ни свърже, но същевременно да разруши интимните истински връзки в живота. Не е нужно вечно да си гледаме телефона или да вървим с тапички в ушите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Технологиите ни свързват или разделят appeared first on Зелен Свят.

В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.

Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.

Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.

Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Допирът в любовта appeared first on Зелен Свят.

Това е начин да се избегне масовото убийство на животни и потенциално е доста по-екологичен, тъй като използва по малко земя, вода и енергия. Това е обещанието, което учените, разработващи „чисто месо“ дават. Проблемът идва със предразсъдъците на хората относно всичко създадено в лаборатория. Наричат го ненатурално и грешно. Въпреки общественото мнение, ако успеем да преглътнем презумпциите си, това месо може да помогне за нахранването на нарастващото население. Също така предоставя това по по-етичен и устойчив начин. Учените вярват, че хората бързо биха свикнали със лабораторно създаденото месо ако вкусът и текстурата са точни. Текущо не е позволено за консумация от външни хора извън компанията, тъй като твърдят, че е важно да бъде направено колкото се може по-близо до истинското месо, за да се избегне лошата преса.

Как точно се създава чистото месо?

Техниците взимат малка проба тъкан от животно, филтрират го и изолират клетките, който могат да размножат. Това означава, че трябва да бъде предоставена топлина и достатъчно кислород, както и да бъдат захранвани със сол, захар и протеини. Този процес измамва клетката, която си мисли, че е все още в тялото на животното. Тя натурално почва да се размножава. Въпреки, че могат да създадат мускул, мазнина и свързваща тъкан, голямото препятствие е да ги създадат по начина, по който ние сме свикнали да приемаме месото.

Казват, че текущо никой не е дори близо до лабораторно създадена пържола. Самата текстура има голямо значение за аромата и вкуса на продукта. Голямата цел на компаниите, който са се захванали със тази на пръв поглед непосилна задача, не е да създадат фантастично, вкусно месо, а просто месо, което има вкус на месо. За моментът проблемът е в самата големина на месото и текстурата, което трябва да се постигне. Със опити, експерименти и може би провали, в близкото бъдеще изхранването на населението може да стане поне малко по-лесно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лабораторно създадено месо appeared first on Зелен Свят.

Този глобален пластичен проблем в последните десетилетия се е превърнал в сериозна екологическа заплаха. През 1950 г. населението на света, което тогава е било около от 2,5 милиарда, произвело 1,5 милиона тона пластмаса. През 2016 г., със световно население от повече от 7 милиарда души, сме произвели над 320 милиона тона пластмаса. Казват, че тези числа ще се удвоят до 2034 г. Може би се замисляте къде отиват всичките тези отпадъци. Всеки ден приблизително 8 милиона парчета пластмасово замърсяване навлизат в нашите океани. Има толкова много пластика, че големите струпвания отпадъци вече се наричат „острови“, макар и изкуствени. Има около 5,25 трилиона макро и микропластични парчета, плаващи в открития океан. Всичко това тежи до 269 000 тона.

Отнема от десетилетие до 1000 години за да се разгради пластмасата правилно. Много хора не осъзнават колко е сериозен този проблем преди да се сбъскат с него, дали от новините или по интернет. Трябва да осъзнаем, че това е проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание, преди да е станало твърде късно. „Cue Aspergillus tubingensis“, гъбата, намерена в Пакистан е доказала в скорошно проучване, че разгражда химическите връзки в пластмаса. В лабораторните експерименти изследователите открили, че тази уникална гъбичка има способността да се храни с пластмаса.

Проучването в Пакистан показа, че гъбите могат да бъдат разработени като инструмент, необходим в борбата ни с нарастващия екологичен проблем на пластмасовите отпадъци. Те също имат способността да се хранят със замърсители като петрол, токсични химикали и дори радиоактивни отпадъци. Звучат като перфектният отговор. Но дали наистина ще свършат работата, все още не знаем.

Автор: Мартина С. Попова

The post Новооткрита гъба яде пластмаса appeared first on Зелен Свят.