Група изследователи от Университета в Мичиган анализираха данни от близо 7000 души над 50-годишна възраст, които бяха записани в национално проучване, започнало през 1992 г. и които през 2006 г. попълниха психологически въпросник.

Участниците бяха помолени да класират колко близо са се чувствали до изказвания като „Обичам да правя планове за бъдещето и да работя, за да ги направя реалност“ и „ежедневните ми дейности често ми се струват тривиални и незначителни“; накрая на хората им беше поставена “оценка за цел в живота”. След това изследователите сравниха тези резултати със смъртността на участниците през следващите пет години. През това време 776 от участниците са починали.

Участниците с най-ниски резултати за целите в живота им били повече от два пъти по-вероятно да умрат през периода на проследяване, в сравнение с участниците с най-високи резултати за целите на живота, установи проучването. По-специално, тези с по-ниски резултати за целите на живота е по-вероятно да умрат от сърдечни или проблеми с кръвоносната система.

Констатациите са проведени дори след като изследователите са взели предвид някои фактори, които биха могли да засегнат целта на живота на хората или техния риск от смърт, като например дали участниците са имали депресия.

“Изглежда, че в подобряването на целта на живота няма недостатък, напротив – може да има само ползи”, каза водещият автор Алия Алимуджан, докторант в Училището по обществено здраве на Университета в Мичиган. “Предишни изследвания показват, че доброволчеството и медитацията могат да подобрят психологическото благополучие.”

Следващата стъпка за това изследване ще бъде да се определи дали действията, предназначени за увеличаване на смисъла на живота, наистина работят и дори води до добри здравни резултати, като например подобряване на качеството на живот, добави тя.

Според изследователите, има няколко възможни причини, поради които поставянето на цели в живота може да удължи живота. Минали проучвания показват, че по-силното благосъстояние, включително целенасоченият живот, намалява активирането на гените, които предизвикват възпаление в тялото. Възпалението, от своя страна, преди това е било свързано с увеличаване на риска от ранна смърт, според проучването.

Още едно проучване установи, че по-силният смисъл в живота е свързан с по-ниските нива на “хормона на стреса” кортизола и по-ниските нива на възпалителни молекули в тялото. Но никакви проучвания не са измервали директно тези молекули или биомаркери и са били свързвани със здравните резултати или смъртността.

Едно от ограниченията на изследването е, че изследователите не могат да изключат възможността за “обратна причинност” сред участниците с хронично или животозастрашаващо заболяване. С други думи, хроничното или животозастрашаващо заболяване може да е карало хората да имат по-ниски цели в живота.

Превод – Нина Жишева

The post Поставяйте си цели – удължава живота appeared first on Зелен Свят.

Проучването, в което се анализират некролозите на повече от 1000 души в САЩ, показва, че хората с религиозна принадлежност са живели средно с около 4 години повече от тези без религиозна принадлежност.

Констатациите са проведени дори след като изследователите са взели предвид биологичния пол и семейното положение на всеки човек, като два фактора, които са известни, влияят върху продължителността на живота. Всъщност, жените живеят средно с около 4,8 години по-дълго от мъжете, но и ефектът от религията върху продължителността на живота се доближава до това, казват изследователите.

“Религиозната принадлежност е имала почти толкова силен ефект върху дълголетието, колкото и полът “, се казва в изявление на водещия автор на изследването Лора Уолъс, докторант по психология в Държавния университет в Охайо.

Проучването се съгласява с предишни изследвания, свързващи религията с ползите за здравето. Например, съществуващите изследвания показват, че посещаването на религиозни служби е свързано с по-дълъг живот. Въпреки това, тези по-ранни проучвания често използват самооценките на хората за посещаемост на службите и не е ясно колко точни са тези доклади. За разлика от това, в новото изследване религиозната принадлежност е докладвана от човека, който прави некролозите.

Все пак изследователите отбелязват, че тяхното проучване е установило само асоциация и не е определило дали религиозните причини водят до увеличаване на дълголетието или дали здравите хора са по-религиозни.

Проучването е публикувано в списание Social Psychological and Personality Science.

Религия и продължителността на живота

За проучването изследователите са анализирали около 1100 некролога от 42-те големи градове в САЩ, публикувани онлайн между 2010 и 2011 година. Били отбелязани също възрастта, пола и семейното положение на лицето, както и броя на изброените социални и доброволчески дейности.

Изследователите установили, че след като са взели предвид половото и семейно положение, хората с религиозна принадлежност са живели средно с 3,8 години повече от тези без религиозна принадлежност.

По-нататъшният анализ показа, че доброволчеството и участието в социални организации обясняват част от връзката между религията и дълголетието.

Факторите на начина на живот също могат да помогнат да се обясни връзката. Много религии имат правила, които ограничават нездравословните практики, като употребата на алкохол и наркотици, които могат да играят роля за дълголетието. В допълнение, “много религии подпомагат практиките за намаляване на стреса, които могат да подобрят здравето, като благодарност, молитва или медитация”, казва съавторът на изследването Балдуин Уей, доцент по психология в щата Охайо.

Въпреки това, проучването не е било в състояние да оцени факторите на начина на живот или практиките за намаляване на стреса, основани на сведенията от некролозите. Необходими са повече изследвания, за да се разгледа ролята, която тези фактори играят във връзката между религията и дълголетието.

Интересното е, че проучването също така предполага, че общото ниво на религиозност в един град и колко жители на града ценят съответствието със социалните норми, може също да засегне връзката.

В силно религиозните градове, където е важно спазването на социалните норми, религиозните хора живеят по-дълго от нерелигиозните хора. Но в много религиозни градове, където съобразяването със социалните норми не е много важно, нерелигиозните хора живеят толкова дълго, колкото и религиозните хора, казва Уолас.

Изследователите наричат това “преливащ” ефект, при който положителните ползи за здравето на религията се пренасят в нерелигиозното население. С други думи, в тези ситуации нерелигиозните хора могат да бъдат позитивни, повлияни от това, че са в религиозна среда, без да са религиозни.

Все пак тези изводи са предварителни и трябва да бъдат проверени и в други проучвания.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Може ли Бог да удължи живота ни appeared first on Зелен Свят.