В растенията те се раздробяват преди отработените площи да се използват за различни зелени инициативи: почвени генератори във Великобритания, биогориво за автобуси в Холандия и компост за отглеждане на ориз за хранителни банки в Испания, Италия и Португалия. В Швейцария почвите се смесват с друг органичен материал, за да се получи биогаз, от който произведената електроенергия се връща обратно в швейцарската мрежа. Дори излишната топлина, създадена при смесването на сместа, се оползотворява и се използва повторно на място или се пренасочва към местната фабрика за водите на Нестле. И когато процесът завърши, оставеният материал се използва като естествен тор за земеделието. Независимо от това, което се случва с основанията, алуминият винаги е компресиран, разтопен и изпратен да започне следващия си живот.

Nespresso изгражда тази схема повече от 25 години, за да направи рециклирането на капсулите по-достъпни за потребителите. И от 2015 г. насам, един от начините, по който компанията насърчава хората да участват е чрез партньорство за създаване на продукти, направени от рециклиран алуминий. Рециклирането на капсулите правилно е важна стъпка към създаването на напълно кръгла система. И като демонстрират многостранните начини, по които те могат да бъдат използвани повторно, кампаниите стимулират търсенето за да се направи рециклирането по света по-ефективно.

The post Рециклирането на алуминий appeared first on Зелен Свят.

През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Причината е кофеинът, този горчив алкалоид, присъстващ естествено в кафе зърната и те го правят такава ободряваща напитка. Приготвянето на кафе е различно в почти всяка култура. Казват, че можете да познаете произхода на човек, ако го накарате да ви направи кафе. Всеки ден из света се консумират масивни количества и това се е превърнало в огромна индустрия. В Централна и Южна Америка има места големи колкото град, където се отглежда голяма част от световното количество кафе. От това зависят някои от най-големите корпорации в света.

За тези, който са меко казано пристрастени към кафето, нови данни показват, че то не само ще ви помогне да преживеете деня, но и ще ви удължи живота. Колкото повече пиете, толкова по-добре, казват учените. Националният институт за рака, Националният институт по здравеопазване и Файнбергската медицина в Северозападния университет наскоро анализирали данните, който притежаваме върху пиенето на кафе от дългосрочно проучване на половин милион души във Великобритания, който били на възраст от 38 до 74 години. Пиенето на кафе в умерени количества е от съществено значение за здравето, но пиенето в по-големи от обичайните количества може действително да ви направи по-здрави.

Това проучване всъщност открива връзки между пиенето на кафе и намаляването на риска от ракови заболявания. По-точно, с пиенето на кафе вие намалявате с 20% рискът от рак, 20% по-малко риск от диабет, 30% намален риск от Паркинсон и 5% намален риск от сърдечни заболявания. Въпросът за милиони е: За какво количество кафе говорим?

Проучването показа, че най-високата граница е до 8 чаши на ден, а това е доста голямо количество кафе. Естествено, трябва да се вземе под внимание качеството на кафето и фактът, че не се препоръчва на бременни дами. Добавките към кафе като захар и мляко могат да предизвикат проблеми. Освен това, въпреки ползите, твърде много кафе може да ви разтрепери. То очевидно убива съня и в продължение на дълъг период от време може да причини безсъние.

Автор: Мартина С. Попова

The post Повече кафе за по-дълъг живот appeared first on Зелен Свят.

Човешките изпражнения представляват само 25% от материала в тухлите, а останалите 75% са направени от традиционна глина. Този процес ще намали до 30% био-отпадъчния материал, който се изпраща на депата. Милиони тонове остатъци от биологични твърди вещества все повече се натрупват всяка година по целия свят. Наличните запаси изискват използването на големи площи ценна земя. Био-твърдите вещества имат много полезни приложения и в момента се използват в селскостопански и земеделски рехабилитационни приложения.

В изследване са направени прототипи на тези тухли и тествани за сравнение с традиционните строителни материали. Тестовете установиха, че тухлите са здрави и биха се справили с най-строгите глобални строителни разпоредби. Създаването на тухли също така използва по-малко енергия от традиционните строителни материали и е по-добро за изолация.

Добавянето на този допълнителен материал също би намалило количеството глина и пясък, които се използват за строене. Вторият и на пръв поглед несвързан екологичен проблем е масовото разкопаване на почва за производство на тухли. Годишното производство на 1500 милиарда тухли в световен мащаб изисква над 3,13 милиарда кубически метра глинеста почва – еквивалентно на над 1000 футболни игрища, изкопани на 440 метра.

Масивните проекти за добив на пясък и глина също имат невероятно вредно въздействие върху околната среда. Строителен инженер от проучването, посочил, че този нов процес може да помогне за облекчаване на два отделни екологични проблема едновременно. Повече от 3 милиарда кубически метра глинеста почва се изкопават всяка година за световната индустрия за производство на тухли, за да произвеждат около 1,5 трилиона тухли. Използването на биологични твърди вещества за тухли може да бъде решение на тези големи екологични предизвикателства. Това е практично и устойчиво предложение за рециклиране на човешките отпадъци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Нов начин за строене appeared first on Зелен Свят.

Производството на пармезан се е превърнало в индустрия за Италия. Средно 3,6 милиона пити биват направени всяка година. Пармезанът е един от най-големите износни продукти на държавата. Първите производители на този продукт били монаси. Те използвали краве мляко, сол и мая. Днес се използват същите съставки. Съществуват 329 мандри, които са сертифицирани да правят пармезан и всички те се намират в околността в Италия където монасите първоначално създали този кашкавал. Никъде другаде не може да се направи пармезан тъй като той дължи своя специфичен вкус на 3 бактерии, които могат да се намерят само на това място. Кравите ги консумират от тревата, която пасат и те попадат в млякото им. Питите, които правят са маркирани с идентификационен код, чрез който можете да проверите кога и къде точно е направена.

След поне година престой, през която не биват обработени, питите се изкарват и биват инспектиран от професионалист. Повечето пармезан бива оставен близо 2 години, но някой от по-скъпите продукти престояват до 10 години. Колкото по-старо, толкова по-хубаво, но с покачването на цените продуктът започва да се появява на черните пазари. Италия се бори с фалшификатите от години. Проблемът е нараснал до такава степен, че фалшивият пармезан е създал собствена индустрия.

Това доста наподобява историята с нашето кисело мляко. Тъй като само в България може да се направи автентично, започват да се разпространяват фалшиви варианти. Ако търсите истински пармезан отделете време да прочетете написаното на опаковката. Ако не е от Италия, най-вероятно дори не е пармезан.

Автор: Мартина С. Попова

The post Истинският италиански пармезан appeared first on Зелен Свят.

Експерти твърдят, че веригите за доставка на текстил са сред най-сложните във всички производствени сектори по света. За начало имаме влакното, което се получава или от растение, животно или суров нефт. Техниката, необходима за постигане на влакна, е както енергоемка, така и интензивна за замърсяването. След това влакното преминава обработка, докато се превърне в прежда. Някъде по линията се използват избелители и бои. Най-накрая тъканта се превръща в дреха, която може да бъде любимата ви риза, пуловер, сако, костюм или други луксозни облекла, които притежавате.

Всички тези стъпки имат въздействие върху околната среда, което не бива да се подкопава. В текстилната промишленост се използват големи количества вода, тъй като преждата трябва да се измива постоянно. Последните проучвания съобщават, че текстилното производство е отговорно за 8% от глобалните емисии на парникови газове. Самото производство на облекло генерира 6.7% от емисиите, което е равно на около 3.3 милиарда тона въглероден диоксид. Важно е да се отбележи, че над 50% от емисиите се получават от етапите на багрене и дообработка, подготовка на прежди и производство на влакна.

Памукът представлява най-пестицидно интензивната култура в световен мащаб. Пестицидите причиняват вреда на хората и водят до загуба на много животи всяка година. Също така, те използва голяма част от земеделската земя. Обработват се с химикали, а те често остават в тъканта и се освобождават когато използваме дрехите. Допълнителен проблем е развитието на генетично модифициран памук. За да разраснете достатъчно памук само за тениска, се нуждаят от 257 галона вода. Избелването и боядисването на получената тъкан създава вредни вещества, които вливат в нашата екосистема.

В много скоро време трябва да се замислим как да се преборим с този проблем. Ясно е, че не можем да останем без дрехи, но трябва да премислим алтернативите. Ако не са собственото ни здраве, поне за това на нашата планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вредата на текстилното производство appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че това, което слагаме в чинията е от значение. Експерти казват, че около 24% от глобалното изменение в климата може да бъде свързано с храната и изборите, които правим в нашето хранене. Това количество е два пъти повече от глобалният ефект на колите върху климата. Хората реално командват производството – нещата, които са най-търсени ще бъдат произвеждани в големи количества. Проблемът е, че за да се произвеждат огромното количество неорганична храна изисква изключително много ресурси, които в крайна сметка замърсяват природата.

Ако прегледаме ресурсите, които отнема една телешка пържола да достигне сочна и вкусна до вашата чиния се оказва, че тя отнема около 330 грама въглероден диоксид – това се равнява на почти 5 километра шофиране с кола. Ако решим да вземем под микроскоп пилешкото, то би отнело около 52 грама – сравнително по-малко. Факт е, че животновъдството допринася 4% от глобалното затопляне. Ако това ви се струва малко помислете, aко добавим транспорта. Числото става около 14%. Добавете и обработката и парниковите газове и получавате тези 24% с който започнахме. На всичко отгоре зърното, което животните консумират може да нахрани 3.5 билиона човека. Вероятно това ще ви наведе на мисълта, че ядем прекалено много месо, което е вярно.

Сега нека погледнем зеленчуците. За тяхното производство грубо ни отнема 14 грама въглероден диоксид. За зърнените продукти – само 2 грама, което практически е нищо. Реално това показва, че вегетарианството е най-екологичния начин за хранене. Експерти казват, че ако преминем към средиземноморска диета бихме могли да намалим глобалното замърсяване с 15%.

Средиземноморска диета

Не казваме, че трябва да ставате вегетарианци, но диета базирана повече около зеленчуци и зърнени продукти наистина би помогнала. Никой няма да ви спре да си хапвате месо от време на време, но е важно да не се прекалява. Колкото повече намалите консумацията си на месо, особено червено такова, толкова повече бихте помогнали на околната среда.

Автор: Мартина С. Попова

The post Еко диета appeared first on Зелен Свят.

Можем ли да избегнем глобална, екологична катастрофа?

Учени казват, че имаме 12 години, за да избегнем глобална катастрофа по отношение на климата. Въвеждането на социални промени биха били не само изгодни, но и необходими на този етап. В основата на тези въпроси е, че всяко усилие, положено за подобряването на атмосферата и околната среда не е безполезно. Като индивиди, ние трябва да го приемем като отговорност и да допринесем за екологичното равновесие на планетата.

Независимо от това е също толкова важно да се обмисли откъде произтича този проблем. Трябва да гарантираме, че планетата, в която живеем, няма да достигне до екологично разрушение. Има много начини, по които можем да избегнем този проблем. Един вид принос може да бъде преминаването към вегетарианство, но не просто от любов към животните. Проучване показа, че месната и млечната промишленост използва 83% от обработваемата земя и произвежда 60% от емисиите на парникови газове в селското стопанство. Освен това, като намалим индивидуалното потребление на червено месо, спестяваме и енергия, която иначе би била насочена към производството на месо. Културите се отглеждат за хранене на говеда, а изкопаемите горива се използват в процеса на отглеждане, клане и транспортиране на животни.

Също така са от решаващо значение емисиите на парникови газове. Учени казват, че около 100 корпорации са отговорни за над 70% от емисиите на парникови газове от 1988 г. насам. Има множество начини, по които компаниите могат да интегрират социални и екологични политики, които помагат на околната среда. Освен това дори внедряването на вътрешни промени в рутинните процедури на компанията може да бъде изключително полезни в дългосрочен план.

Все още няма изготвен план, който да следваме, за да избегнем глобална катастрофа. Въпреки това е от значение да признаем глобалното въздействие, което можем да имаме, ако направим леки промени в ежедневията си. Същевременно е от изключителна важност предприятията да бъдат насърчавани да приемат пазарни политики, които са екологосъобразни, тъй като те могат да задействат домино ефект за промените. Ако ние не се погрижим за планетата ни, то няма кой друг да го направи вместо нас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ще избегнем ли глобална катастрофа? appeared first on Зелен Свят.