Местните жители и мюсюлманското духовенство се опитват да спрат разкопките, но експедицията продължава работата си въпреки всичко. Ташмухамед Кари-Ниязов е лидер на експедицията. Експедицията включва и писателя и историк Садридин Ани, известен ориенталист А. Семьонов и М. Герасимов. Също така е включен и млад кинематограф Малик Кайъмов. Разкопките са насочени към изследване на човешките останки в гробницата и към доказване на това, че принадлежат на Тамерлан и близките му роднини. Разкопките започват на 16 юни. Първо откриват гробниците на синовете на Улугбек, а след това гробницата на синовете на Тимур: Миранша и Шахрух. На 18 юни откриват останките на Улугбек, внукът на Тимур. На 19 юни тежкият надгробен камък е вдигнат от гробницата на Тамерлан.

На 20 юни е открита гробницата на Тамерлан и мавзолеят се изпълва с остра задушлива миризма на смес от смоли, камфор, роза и тамян. Трябва да се отбележи, че Тимур умира в Отар по пътя си към Китай. Следователно, за да бъде погребано тялото му в Самарканд, той трябвало да бъде балсамиран. Дори британските и френските учени забелязват, че при отварянето на гробовете на египетските фараони въздухът е изпълнен със сладък аромат. Отначало европейците смятат, че миризмата е знак за проклятие, но след това се доказва, че това е само миризмата на масла, използвани при балсамирането. Така че в случая с гробницата на Тимур можем да кажем, че миризмата при отварянето на гробницата не е от проклятие, а от маслото за балсамиране.

Два дни след откриването на гробницата на Тимур, в нощта на 22 юни, нацистка Германия, без да обявява войната, нахлува в Съветския съюз. Много хора я свързват с откриването на гробницата на Тамерлан. Хората от Самарканд изпадат в паника. Експедицията незабавно приключва и останките на Тимур и династията му са изпратени в Москва, за да бъдат изучени. Но ако обмислим всички тези събития, те ще изглеждат като верига от съвпадения, тъй като Втората световна война започва през 1939 г. с нападението срещу Полша и планът “Барбароса” за атака срещу СССР е одобрен от Хитлер през 1940 г.

Поддръжниците на тази хипотеза обаче споменават друг важен факт. Повратната точка във войната е победата в битката при Сталинград. Месец по-рано Сталин нарежда останките на Тимур и династията му да бъдат върнати в Самарканд и да бъдат погребани с пълни почести. Според легендата, самолетът с останките е бил задържан над фронтовата линия за един месец, което е причинило вълнението и възхода на мюсюлманите, които воюват на фронта по време на Втората световна война. Много хора вярват, че това събитие е довело до победата в битката при Сталинград, една от най-ужасните и едновременно героични битки на войната, но всъщност тази битка е спечелена благодарение на героизма и жертвата на войници, загинали за мира.

Кой е Тамерлан Велики?

Информация от Уикипедия

Тимур (персийски: تیمور Temūr,Chagatai: Temür, 9 април 1336 – 18 февруари 1405 г.), исторически известен като Амир Тимур или Тамерлан (персийски: تيمور ننگ Temūr (-i) Ланг, е Тюрко-монголскизавоевател. Като основател на империята Тимпурид в Персия и Центрабна Азия, той става първият владетел на династията Тимпурид.

Роден в конфедерацията Балас в Трансоксиана (в съвременен Узбекистан) на 9 април 1336 г., Тимур придобива контрол над Западните Чагатей ханати до 1370 г. От тази база той води военни кампании в Западна, Южна и Централна Азия, Кавказ и Южна Русия и се очертава като най-могъщ владетел в мюсюлманския свят, след като побеждава мамелюците на Египет и Сирия, нововъзникващата Османска империя и западащия делхийски султанат. От тези завоевания основава Тимпурската империя, но тази империя се разпада малко след смъртта му.

Автор Нина Жишева

The post Проклятието на Тамерлан appeared first on Зелен Свят.

Преди откритието не сме притежавали особено много информация за Тутанкамон. Знаели сме, че е бил фараон, кога е властвал и къде живял. Но детайлите за самият него, както и за смъртта му били напълно мистериозни за египтолозите. Откритието на гробницата му била от критично значение за попълването на празните места в историята на Древен Египет.

През 1922г. започват разкопките на самата гробница. Първоначално се сблъскват със запечатана, солидна стена на входа. Когато си проправят път през нея се оказват в коридор, който завършва с още една такава стена. На нея било изписано името на Тутанкамон с йероглифи и археолозите разбрали, че са на правилното място. Разбиват втората стена и биват представени с изумително количество съкровище. До сега откритите гробници са били ограбени от крадци преди археолозите да достигнат до тях, за това гробницата на Тутанкамон привлякла вниманието на всички медии.

От определено време се разправяли слухове, че египетските гробници съдържали проклятие за тези, които осквернят тези свещени места. Не помогнало факта, че един от най-големите инвеститори в разкопките починал 3 дена след отварянето на гробницата от ухапване от комар. Неговото куче, което било в Англия по това време също умряло по неизвестни причини. Голяма част от екипът отворили гробницата или работели върху артефактите изкарани от там се разболели от пневмония и починали. Това довели голяма част от медиите да спекулират, че проклятието е достигнали археолозите.

Смята се, че дори и днес артефактите като златната маска на Тутанкамон, които днес се помещават в египетският музей в Кайро, носят със себе си проклятието. Направени са няколко експозиции, може би най-известната от който е била в Ню Йорк. При планирането, главният организатор почива дни след последните подготовки, както и самият пилот, който имал отговорността да ги пренесе в Ню Йорк.

Учените спекулират, че вероятно е било застоелият въздух в гробницата. Преди откриването й, тя не била отваряна за около 3000 години. Вероятно е имало разновидни вещества и химикали застояли във въздуха, които откривателите са погълнали. Днес много смятат, че артефактите не трябва да бъдат мърдани от египетският музей, защото проклятието на фараона завинаги ще остане с тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Проклятието на фараона appeared first on Зелен Свят.