Вавилонският цар Навуходоносор II (604-562 г. пр. Хр.)

Дядото на всичките луди крале е цар Навуходоносор, известен още и като Набуко. Вавилонският владетел, чийто пъви разказ от първо личе за седемгодишния подход към лудостта е един от най-интересните раздели на книгата на Данаил за Стария Завет. Според тази история, арогантният цар, заради недоверието си в бога на евреите, се разболял от странна психична болест – все му се струвало, че може да се превърне в животно.

Китайският император Чжу Хоучжао (1491-1521)

Един от най-прочутите владетели на династията Минг, император Чжу Хоучжао бил известен със своята глупост и жестокост. Той обичал капризните военни експедиции и да дава заповеди на свой въображаем двойник, когото наричал генерал Зу Шоу. През първите пет години от управлението си той назначил старши евнух Лиу Джин, който да ръководи повечето държавни дела, и след това го екзекутирал.

А смъртта на Чжу Хоучжао е доста смешна. Той умира през 1521 г., вероятно от инфекция, която е влязла в тялото, след като монархът е паднал в канал, докато е бил в нетрезво състояние.

Иван Грозни (1533-1584)

Първият цар от цялата Русия, Иван IV, разширява влиянието на Москва върху земите на Киевска Рус. Иван обнародва широкомащабни реформи, централизира администрацията и създава предшествениците на ужасната руска тайна полиция.

Той се наслаждавал да измъчва представители на благородството с помощта на изтезания и садистични екзекуции. Наситен от власт, Иван се опитал да подаде оставка през 1564 г., но след година бил убеден да се върне. Той продължава да създава своя собствена частна собственост – „опричнина“, чрез която упражнява пълен контрол над една трета от московските кралства. Остава в историята с политиката на масов вътрешен терор, изтезания и садистични екзекуции. През 1581 г. Иван Грозни убива сина си в пристъп на ярост.

Джордж III, Англия (1738-1820)

Известен като „стар, луд, сляп, презрян и умиращ крал“, Джордж III показа първите си признаци на психично заболяване през 1765 г., в началото на царуването си, но окончателно полудява през 1810 г. Джордж III царува в бурна епоха, в която се осъществява американската революция, създава се Декларацията за независимост, протича Френската революция и последвалите Наполеоновите войни. Някои медицински историци смятат, че болестта на Джордж, която се характеризира с халюцинации, параноя, общи нарушения и коремна болка, е причинена от порфирия.

Людвиг II Баварски (1845-1886)

Фен на операта, строител на дворците на мечтите, сваленият монарх и вероятната жертва на убийство, Лудвиг II е прототип на „лудия крал“, който може и да не е бил толкова луд. Най-известният замък Нойшванщайн, приказният дворец, който е построен на баварския хълм, е поръчан от него. Лудвиг е бил ентусиазиран покровител на изкуствата.

Скромният характер на царя го прави любимец на обикновените хора, но имало и такива, които държали да свалят монарха от власт. Конспираторите са направили цял списък със странностите на Лудвиг – разговори с измислени хора, лоши маниери, срамежливост, склонност към пикници на лунна светлина с голи танцьори. Тези аргументи били представени, за да се докаже лудостта на царя.

Въпреки че надеждността на подобни обвинения била изключително спорна, през 1886 г. Лудвиг е обявен за негоден да управлява страната и е лишен от власт. Още на следващия ден, след оставката намират мъртвото тяло на царя в езерото. Мнозина смятат, че това е дело на неговите съперници.

Превод – Нина Жишева

The post Лудостта на величията appeared first on Зелен Свят.