Напоследък все повече деца страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Но Франция е една от страните, където практически няма деца, страдащи от ADHD, пише The Power Of Silence.

В тази европейска страна само един процент от децата са с диагноза хиперактивност. Освен това, само на половината от случаите са предписани лекарства. Това се дължи на факта, че френските психиатри и психотерапевти не откриват биологични фактори при ADHD (наследствена предразположеност, вътрематочно развитие, раждане и др.). Европейските лекари смятат, че единствената причина за диагностицирането на ADHD е социалният фактор.

Ако детето развие симптоми на хиперактивност във Франция, се препоръчва да се преразгледа, преди всичко, храненето. Лекарите откриха, че симптомите се влошават, след като децата ядат храни, които съдържат изкуствени оцветители или консерванти.

Трудно е да се спори с това. Като възрастни, ние преживяваме ефектите от химически преработени храни. Някои преработени храни имат мощен ефект върху понижаването на енергийните нива, настроението и мисловните процеси.

Препоръчително е да се фокусирате върху по-здравословна диета, с много плодове и зеленчуци. И също така да се откаже от бързото хранене.

Втората важна точка – отглеждане на дете. Френските родители са много по-строги с децата. Създават и следват график за децата. Това учи децата да се самоконтролират.

За особено непокорни деца във Франция все още се практикува наказанието. Използването на колан не се класифицира като малтретиране. Тази практика често се използва като дисциплинарна мярка.

Лекарите смятат, че е важно да се променят поведенческите моменти и симптомите на хиперактивност изчезват. И това според тях е по-ефективно, отколкото да се натъпче детето с хапчета.

Американците фундаментално не са съгласни с тази система, така че виждат неврологично разстройство при ADHD, чиито симптоми са биологични дисфункции или дисбаланс на химикали в мозъка.

Що се отнася до американците, те са лесно повлияни от информация, която идва от уважавани източници, когато изследването се провежда от специалисти от Харвард или от университета „Джон Хопкинс“.

Много хора не разбират, че фармакологичните експерименти се финансират от компании за разработване на лекарства.

В допълнение, печалбите от продажбата на лекарствата се приспадат от разходите и на изследователи и на психотерапевти, предписващи курс на лечение.

Често лекарствата за ADHD имат сериозни странични ефекти. Те се считат за еднакво тежки като опиатите морфин или оксикодон.

В този случай е безполезно да се обвиняват лекарите, които предписват терапевтичния курс, защото те твърдо вярват, че вършат нещо добро, помагайки на деца с умствени увреждания.

Всъщност, правилно ли е да се поставят такива диагнози на деца?

Превод – Нина Жишева

The post Ето защо френските деца не страдат от дефицит на внимание appeared first on Зелен Свят.

Разбира се, че е случва на всеки – да забравите това, което току-що си мислехте – особено ако това нещо се случи да бъде име на някого.

Това е една от най-вбесяващите части на това да си човек. То е един от онези моменти, когато усещаш как мозъкът ти работи, на практика виждаш въртенето на педалите, но те не задвижват колелата. Знаеш думата, която искаш да кажеш, но не можеш да си я спомниш или можеш да си спомниш само една буква от думата или колко букви има. Кривиш лицето си, мъчиш мозъка си и буквално имаш физическото чувство, че си толкова … дяволски … близо – но не и там.

Учените го наричат ​​синдром на върха на език (или НВЕ), а това е нещо, което вероятно е винаги било и ще бъде с нас, стига да имаме големи речници (и да живеем достатъчно дълго, за да започнем да забравяме части от тях). Хората на колежанска възраст са склонни да изпитват НВЕ няколко пъти седмично, докато до момента, в който повечето хора достигнат до 65, те изпитват около два пъти по-висока честота; дори веднъж на ден все още се смята за нормално.

Интересното е, че НВЕ се случва и с деца. Никой не е имунизиран. И не, не става въпрос за технология или съвременен живот.

“Наистина е трудно да се каже какво го причинява”, каза г-н Гари Малък, професор по психиатрия и стареене в института UCLA Semel. „Не мисля, че имаме достатъчно проучвания за това. Но знаем, че тъй като нашите мозъци остаряват, нашите неврони не комуникират толкова ефективно, колкото, когато са били по-млади … Процесът на извличане става по-малко ефективен.”

Това понякога се нарича мозъчно “задръстване”, защото визуализацията на мозъка показва, че точно това се случва с пътищата в него, когато човек се опитва да си спомни една неуловима дума. Една от теориите е, че с напредването на възрастта и колкото неврологичните пътища стават по-дебели и по-наситени, толкова по-вероятно е да пропусне връзката тук или там.

Някои хора (и дори някои учени) препоръчват психически да се отдалечавате от опитите да се спомните думата – по-вероятно е да изскочи по този начин. „Или вместо да мислите за подобни думи, идете на Thesaurus.com и прегледайте списъка с думи (това правя, защото в противен случай наистина се дразня). Това работи за мен около 50 процента от времето. Разбира се, то не работи, когато думата, която се опитвате да запомните, е име на някого – това е наистина обща категория за мен“ – споделя ученият.

Може би сканирането на пасаж или статия във вестниците може да ви помогне да стимулирате паметта си, тъй като има вероятност да срещнете подобна дума, докато четете.

Докато НВЕ е изучаван от средата на 60-те години, той продължава да получава внимание от академичните среди в областта на неврологията, психологията и лингвистиката, тъй като засяга всички области на тяхното изучаване.

Така че следващия път, когато НВЕ се случи с вас, опитайте се да не се задълбочавате и не забравяйте – то е само част от това да бъдете човек.

Превод – Нина Жишева

The post За моментите „на върха на езика ми е“ appeared first on Зелен Свят.

Защо понякога смехът ни плаши?

“Големият страх произтича от дисонанса или нарушението на нашите очаквания”, казва Марджи Кер, социолог от Университета в Питсбърг, която специализира в изучаването на страха и пише книгата “Scream: Chilling Adventures in Science of Fear”. С други думи, ние се страхуваме, когато нещо противоречи на нашите очаквания. Ето защо можем да намерим за ужасяващо да видим децата – които обикновено действат сладко и щастливо – да се държат по странен начин, сякаш “са обсебени”, както се случва във филми като “The Exorcist” и “Children of the Corn“,” казва Кер.

Смехът в необичайна обстановка предизвиква подобен отговор. “Когато вземем нещо, което би трябвало да е свързано с положителни емоции, чувство на невинност или радост, и след това да го обърнем по някакъв начин, или като го направим малко зловещо, или извън контекста, то развява червен флаг” или ни сигнализира за грешка. “Хората не трябва да се радват, че правят лоши неща, така че когато го направят … това е знак, че нещо не е наред и не можем да им се доверим.” Споделя Кер.

На физиологично ниво “смехът и страхът са много сходни”, каза Кер. И двете са “състояния на високо възбуждане”, или моменти, когато чувстваме силни емоции, каза тя. Ето защо не е необичайно човек, който се е стреснал, първо да крещи и след това да се смее. Цялата тази енергия е там и, след като хората осъзнаят, че не са в опасност, те могат бързо да превърнат този вик в смях, каза Кер.

Културата също играе роля в начина, по който възприемаме смеха.

В западното общество, защото се учим да свързваме смеха с положителни чувства, “когато той е в контекста на зло или нараняване на хора, тогава изобщо не е смешно”, каза Кер. В някои култури, които не са задължително глобално свързани, звукът от всякакъв вид смях може да отключи подобна тревожност. “Ако отидете в култури, които не са имали много излагане на медии, смехът може да бъде много странен, хей така, просто по принцип”, добавя тя.

Въпреки че обикновено свързваме смеха с позитивни мисли, понякога смисълът на смеха може да е неясен. Всъщност има голяма разлика между „смях на някой“ и „смях с някой “, казва д-р Израел Либерзон, началник на отделението по психиатрия в Texas A&M College of Medicine.

„И ако лицето, което се смее, изобщо не е човек – ако е, да речем, робот или кукла, нещо, което би трябвало да бъде освободено от плетеницата на човешките емоции – има допълнителен слой на зловеща сила“, каза Кер.

Например, преди няколко месеца виртуалният асистент на  Amazon Алекса случайно избухна в смях, неочаквано, в домовете на хората, според CNBC. И хората бяха ужасени. Amazon обясни, че причината за веселието на виртуалния асистент е, че е приел командата „Алекса, засмей се!“

“Когато чуваме, че нашите GPS или Алекса или Сири реагират нежно, те винаги правят това в отговор на нещо, което сме направили”, каза Кер. “Те нямат самостоятелно мотивирани изрази на емоции.” Но когато Алекса случайно се смее самостоятелно, това “извиква тревожния въпрос Защо Алекса се смее?, когато се предполага, че то е нещо, което е лишено от емоции.“

Превод – Нина Жишева

The post Защо понякога от смеха ни побиват тръпки? appeared first on Зелен Свят.

Изследвания

Психолог-изследователят Гари Лупян проведе експеримент, в който на 20 доброволци бяха показани предмети в супермаркета и бяха помолени да ги запомнят. На половината от тях им казаха да повтарят обектите, например банани, а другата половина трябваше да си мълчи. В крайна сметка, резултатът показа, че самонасочената реч помага на хората да откриват обектите по-бързо, от 50 до 100 милисекунди, в сравнение с тихите.

„Често си мърморя, когато търся нещо в хладилника или по рафтовете в супермаркетите“, казва Гари Лупян. Неговият личен опит го накарал да проведе този експеримент. Лупян, заедно с друг психолог, Даниел Свигли, излезе с резултатите, че тези, с които се говорят сами, са гении. Ето причините:

Стимулира паметта

Когато говорите със себе си, вашият сензорен механизъм се активира. Той помага на паметта ви, тъй като можете да визуализирате думата и можете да действате съответно.

Помага да останете фокусирани

Когато я изричате високо, оставате фокусирани върху задачата си и това ви помага незабавно да разпознаете тези неща. Разбира се, това помага само ако знаете как изглежда обектът, който търсите. Например банан е жълт на цвят и знаете как изглежда банана. Така че, когато го казвате силно, мозъкът ви веднага снима изображението в ума ви. Но ако не знаете как изглежда банана, тогава няма ефект, дори и да крещите.

Помага да изясните мислите си

Всеки един от нас има различни мисли. Повечето имат смисъл, докато другите не. Да предположим, че сте ядосан на някого и направо ви се иска да го гръмнете. Сега за този въпрос няма да тичаш при терапевт, нали? Не, това, което правиш, е да се заключиш в една стая и да си мърмориш сам. Вие пускате гнева, разговаряйки със себе си, с предимствата и недостатъците на убийството на този човек, и в крайна сметка се успокоявате. Това е глупава мисъл и вие не искате и не можете да я споделите с друг човек. Психологът Линда Сападин каза: „Разговарянето сам със себе си ви помага да изясните мислите си, да определите важното и да укрепите решенията, които планирате.“

Превод – Нина Жишева

The post Говорете си сами. Било гениално appeared first on Зелен Свят.

Тя улеснява човешките взаимоотношения, като ни позволява да изследваме, разбираме и обработваме чувствата и емоциите на другите. Липсата на емпатия често е свързана с разрушителни поведенчески проблеми. Имайки предвид нейният внос в обществото, група учени от Университета в Кеймбридж и Института Пастьор анализираха резултатите от 46 000 клиенти на 23andMe, за да проучат дали тази най-човешка емоция има генетични основи.

Човешкият мозък остава много неизследвана материя, казва Томас Буржерон, професор в Парижкия университет Diderot и директор на отдел „Човешка генетика и когнитивни функции“ в Институа Пастьор.

„Още по-лошо е, когато има два мозъка заедно – когато говорят, когато се опитват да разберат какво чувства другият. Какви са мозъчните кръгове? Какви са гените, които могат да направят разлика между езика или комуникационните модели за социално взаимодействие?“ Това е съвсем ново поле в областта.

Тъй като генетиката е наука за многообразието, Буржерон и неговите колеги са разработили това проучване, за да разберат колко голяма част от фенотипната вариация се обяснява с гени.

Самият Бургжрон е работил преди това върху проучвания, включващи социалния мозък и аутизма. Саймън Барон-Коен, друг учен в екипа, е специалист в социалния мозък, особено съпричастността. Той е проектирал тестове като теста „прочети ума в окото“ и коефициента на съпричастност (EQ), който е бил използван в това изследване.

Коефициентът на съпричастност съдържа около 60 въпроса, а ако получите 55 или повече, това означава, че сте по-съпричастни от средното. След това екипът даде този тест на компанията 23andMe, която постави въпросника на сайта си. Въз основа на получените резултати и съответната генетична информация на индивидите, изчислението на променливостта е да се види каква част от разликата в EQ оценката може да се обясни с генетична вариация.

Резултатът е 10 процента. Това може да не изглежда много, но по скала от 0 до 100, където 0 означава, че всичко е засегнато от околната среда и 100 означава, че всичко е генетично повлияно, това е много значителен резултат.

В момента резултатите са много разредени и трябва да се тества по-голям размер на извадката, за да се идентифицират специфичните генетични разлики. Бургжрон предупреждава, че опитната им група не е представителна изцяло за цялото население на света, въпреки че оценките за съпричастност не са много различни от предишното проучване в Обединеното кралство, което е било предразположено към по-голяма и по-генерализирана популация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Съпричастността – отчасти избор, отчасти генетика appeared first on Зелен Свят.

В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.

Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.

Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.

Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Допирът в любовта appeared first on Зелен Свят.

Съществува ясна връзка между качеството на диетата и риска от депресия. Със по-здравословна, богата на растителни храни диета може да се предотврати депресията. Хората с по-средиземноморска диета имат 33% по-малък риск от развитие на депресия, отколкото хората, чиято диета най-малко прилича на този модел хранене. Следвайки традиционната средиземноморска диета, която избягва преработени храни и храни с високо съдържание на наситени мазнини и захар и консумиране на повече храни, богати на омега-3, фибри, витамини, магнезий и полифеноли, може да намали риска от депресия.

Лошата диета може да повлияе на психичното здраве, като причини увреждане на мозъка. Това може да се дължи на оксидативен стрес, инсулинова резистентност, промени в кръвния поток и възпаление. Диета, богата на противовъзпалителни и антиоксидантни компоненти, често срещани в плодове, зеленчуци, ядки и виното (в умерени количества), може директно да повлияе на мозъка, като го предпази от оксидативен стрес и възпаление.

Последните проучвания предполагат, че диетата може да повлияе на образуването на мозъчни клетки (неврони), особено в частта на мозъка, наречена хипокампус, който е свързан с регулиране на настроението. Има и нови доказателства относно микробите в червата. Тези микроби могат да разрушат хранителните вещества, които ядем, и да създадат молекули, които могат да бъдат възпалителни. Те общуват с червата и мозъчните неврони и следователно могат да повлияят на поведението. Диета е ключов модулатор на микробиозата в червата. При проучвания върху животни, яденето на растителни храни подобрява микробния състав в червата, докато диета с високо съдържание на мазнини изглежда нарушават микробния баланс. Когато има дисбаланс в микробите в червата, може да накара червата да станат пропускливи, като позволят на големите молекули да преминат в кръвния поток и те ще могат да взаимодействат с мозъчната функция.

Нарастващите доказателства за хранителна психиатрия предполагат, че професионалистите в областта на психичното здраве трябва сериозно да обмислят възможността за консултиране с пациенти, които са изложени на риск от депресия, за това какъв е техният хранителен режим и какъв вид храна консумират дневно. Малката промяна може да постигне голям ефект.

Автор: Мартина С. Попова

The post Добрата диета предотвратява депресията appeared first on Зелен Свят.

В областта на психологията тази тенденция е известна като ефектът на Дънинг-Крюгер. Това наименование дошло след публикацията на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер в “Журнал на личността и социалната психология” през 1999 година. Тяхната работа резонирала с основната същност на идеята на Сократ, че истинската мъдрост не е нищо друго, освен признаването на факта, че наистина сме невежи. В съответствие с тази линия на мислене, Дарвин твърди много по-късно, че невежеството е по-голям фактор на доверие, отколкото знанието. Всъщност изследователите на ефекта Дънинг-Крюгер започнали с предложението на Дарвин.

Дънинг и Крюгер провели различни тестове и, изненадващо, всичките изкарали подобни резултати. Огромното количество от хората с лоши проявления на тестовете имали доста високи представи за бъдещите си резултати. След въвеждането, ефектът Дънинг-Крюгер е използван в академичната област.

Как се случва това явление?

По принцип, основателите било съгласни, че невежите хора страдат по два начина. Те не само не са наясно с нещо и по този начин правят грешки, но и не могат да поправят грешките си. Всъщност в повечето случаи лош изпълнител вероятно не знае, че се представя зле. Това произтича от факта, че те нямат представа какъв е правилният или добър начин да се направи задачата. Това не означава, че те ако осъзнаят грешката си няма да са склонни да я поправят, макар и да е нужна външна намеса.

Всички ние се държим малко странно по отношение на нашето познание. Добър начин да се преодолее това е да се запаметим в съзнанието си, че никога няма да можем да знаем всичко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Науката зад некомпетентността appeared first on Зелен Свят.

Важно е да се подчертае, че самотата не е същото като социална изолация – живеенето сам или прекарването на дълго време със себе си не е лошо нещо, стига да работи за вас. Самотата е повече психологически последствия от празнина между взаимодействието и социалната подкрепа, която бихте искали и това, което всъщност имате. Ако се замислите самотата е доста рационално нещо ако се погледне от страна на еволюцията. Психолозите смятат, че може би запълва роля подобна на глада. Става обаче проблемно когато не е за кратко.

Статистиките за колко от нас страдат от самота са изключително разхвърляни. Много проучваните показват, че най-високи статистики има сред подрастващите, а някой предполагат, че самотата се завръща отново в края на живота. Последните проучвания в Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия показват, че 10-30% от юношите и младите хора, както и 10-15% от възрастните изпитват постоянна самота. Едно проучване дори казва, че самотата може да бъде заразна. Това означава, че колкото самотни са вашите приятели и съседи, толкова може да се предскаже вашата бъдеща самота. Това може да е поради факта, че самотните хора често се отдръпват от останалите.

Макар да е трудно да се определи колко рядка е самотата, те със сигурност е свързана с редица здравословни проблеми. Тя е свързана с по-високи нива на хормона на стреса кортизол, по-високо кръвно налягане и повишен риск от сърдечни заболявания. Свързана е и с по-ниска активност в гените, които намаляват възпалението и дори с деменция. Но в този случай не е ясно дали самотата предизвиква състоянието или състоянието е причинило самота.

Автор: Мартина С. Попова

The post Колко е опасна самотата? appeared first on Зелен Свят.

Личността ни се формира от опита и генетичните ни заложби. Психолозите казват, че нашите най-ранни преживявания често програмират мозъка ни по начин, който решава как приемаме хората и света около нас. Виждаме това, което ни се вижда най-разбираемо и ние сме склонни да филтрираме нещата, които не съвпадат с убежденията ни. Какво е първото животно, което хваща окото ви в тази картина?

1. Орел

Царствено същество, предназначено да лети високо, орелът е остър, но елегантен. Ако забелязвате първо орел, вие сте съсредоточени и точни в подхода си и не оставяте нищо на случайност. Носите в себе си благородна увереност, тъй като нямате време за драма и други дребни неща от живота. Вие сте смели и не се страхувате да летите до неизвестното сами.

2. Пеперуда

Пеперудата олицетворява двойствеността на живота. Най-меките и нежни създания, известни със своята красота, те са и съществата, които са се развили в тъмнината на пашкула. Ако това е животното, което грабна вниманието ви, подобно на пеперудата, вие сте очарователни отвън, но носите в себе си твърд и непоколебим дух.

3. Куче

Пo някаква причина кучето е най-добрият приятел на човека. Изключително лоялни, любящи и страхотни за гушкане, кучетата могат да сгреят и най-мрачните ни моменти. Ако първо зърнахте куче на картинката, вие сте мъдра душа, която знае какво наистина има значение в живота. Вие отдавате цялата си душа на хора и каузи и нищо не може да наруши решението ви, след като вече сте взели решение. И все пак, вие знаете как да се отпуснете и да се забавлявате.

4. Богомолка

Богомолката е известна със своята молитвена поза. Силните й страни са прецизност и търпение. Тъй като може да остане неподвижна с часове и да атакува в точния момент, тя не се занимава с фриволни действия. Ако малкото зелено създание е грабнало вниманието ви, вие носите решимостта и ожесточената воля на богомолката. Хората може да ви подценят въз основа на подвеждащата ви външност, но когато дойде моментът, вие знаете, че ще излезете победител.

5. Рак

Раците са очарователни същества със сложна личност. С екзотичните си външност и цветове на твърдата си черупка, те могат лесно да се прикриват. Но това е така, защото животът им никак не е лесен. Ако това е първото създание, което сте забелязали, вероятно сте умен и мъдър човек, точно като раци. Имате здрав външен вид, защото животът ви е дал много трудни уроци, но в себе си сте мека душа, която винаги държи на близките си.

6. Вълк

Поради мъдростта, която носи, вълкът се смята за водач на духа. Загадъчен, смел и интуитивен, вълкът може да защити другите в глутницата, но и да се отдалечи сам в тъмните гори. Ако това е първото животно, което сте забелязали, вие сте човек, който често върви на ръба. Търсите приключения и мистерия. Вие отказвате да спазвате социалните норми и правила. Но когато дойде дума до защита на любим човек, никой не може да бъде толкова жесток и страстен, колкото вас.

7. Кон

Роден, за да бъде свободен и див, конят поставя свободата над всичко останало. Като едни достойни същества, те с готовност оставят сърцето им да ги води. Ако това велико животно е първото, което сте забелязали, носите див дух, който трудно може да бъде управляван. И все пак, също като един истински кон, вие сте готови да помогнете и да подкрепите другите. Вие се наслаждавате на добрия смях с близките приятели си и излъчвате настроение. Ако трябва да избирате между свободата и любовта, сърцето ви поставя близките ви пред нуждите ви.

8. Петел

Петела е колоритен, чудат и бърз. Той използва острия си ум, за да се движи по сложни терени и, когато стане трудно, той просто полита над дребните раздразнения. Ако сте забелязали първо петела, вие сте остроумен, интелигентен и опитен. Хората могат да бъдат подведени от спокойния ви начин на живот, но винаги се изненадват, ако се сблъскат с тъмната ви страна. Вие се биете без страх и не се страхувате да вдигнете шум, когато се случи нещо несправедливо. Вие сте естествен лидер, който не се страхува да казва каквото мисли

9. Гълъб

Този пратеник на мира е чист, красив и нежен. Но малко се говори за изключителната сила, която тези великолепни птици носят, което им позволява да прелитат километри, понякога дори до съседни страни. Ако първо видяхте гълъба, вероятно отвън сте спокоен и достоен човек, но носите сила, която може да ви преведе през най-студените времена. Вие сте мъдри и инвестирате енергията си в изграждането на семейството или общността. Не участвате в свади и не допускате дребните неща да ви разстроят, докато се реете плавно в синьото небе.

The post Вижте невидимото у себе си appeared first on Зелен Свят.