Осем от всички десет птици са хищници: те се хранят с други животни. Но грабливите птици са единствените, които си служат с пръстите си, с дълги и остри нокти, за улавяне и убиване на плячката. Главно месоядни, те притежават здрави, остра и извита човка, предназначена да разкъсва на парчета месото.

Изключително острото им зрение, съчетано понякога с обонянието, им позволява да съзират отдалеч животните, с които се хранят (дребни гризачи, птици, риби, змии, земноводни и дори насекоми). Прочути с мощния си полет, грабливите птици могат да се реят продължително, да се задържат неподвижно във въздуха или да нападат с пикиране. Ръстът, оперението, начинът на живот и разпространението им да най-разнообразни, тъй като групата им обхваща над 380 вида по света.

Грабливите птици населяват почти цялата земя, с изключение на Антарктика. Те образуват стабилни двойки, които остават заедно цял живот. През размножителния период женската е изцяло зависима от мъжкия. Тя остава в гнездото да мъти, да пази и защитава малките, гокато партьорът й тързи храна. Това разпределение на задачите е породило значителна разлика в ръста и теглото на представителите на двата пола. Женската е обикновено по-едра: наистина броят на малките й зависи пряко от запасите й от мазнини. Мъжкият е по-лек, а структурата му е приспособена за лов – една дейност, която изисква бързина и ловкост.

Древните грабливи птици пренадлежат към разред соколоподобни. Разпределят се в пет големи семейства, сред които ястребови, американски лешояди и птици-секретари. Калифорнийският кондор е от семейството на американските лешояди. За разлика от кондора в Андите, този в Калифорния, САЩ, е на път да изчезне поради лов и отравяне. В момента на свобода живеят по-малко от 30 птици! Размножаването му е много бавно, женската мъти един път на 2 години, а малкото достига полова зрялост час на 6 години.

The post Грабливите птици appeared first on Зелен Свят.

Чрез лазери, използвани върху един от най-малките фосили, откривани някога, изследователите разкрили, че древната птица била родена в готовност за бягане и може би дори летене. Това откритие предлага нови прозрения за гнезденето на праисторическите птици. Тази стратегия може да се е оказала удобна преди 127 милиона години в ранния креда период, когато понякога е било необходимо да се направи бърз изход, за да се избегне изобилие от малки месоядни динозаври, готови да ги изядат за закуска.

Птицата, чиято дължина е едва 3 сантиметра, е вид от праисторически произход, наречена енантиорнитини. Тя има зъби в човката си и малки нокти на крилата, но въпреки това изглеждала много подобна на съвременните птици. Те са най-често срещаният вид птица по време на периода креда. Този екземпляр е открит преди повече от десетилетие в Северна Испания и е бил разкрит пред света през 2018 година. По това време проучването на вкаменелостите не открива никакви доказателства за пера, и този екип стигна до заключението, че малкото пиле е имало слабо развити кости и е малко вероятно да е можело да лети след излюпването.

Днес до две трети от птиците, като гълъби, соколи и папагали, имат така наречената стратегия на гнездене, в която люпимите се появяват неподвижно със затворени очи и остават в гнездото под грижите на родителите си. Въпреки че предишните анализи на вкаменелостите намерени в Испания не успели да открият белези на пера, новият метод открива кичури около шията на пилето и крилата, които предполагат пухкави пера. Това означава, че може би пилето е имало „летящите пера“ по време на раждането

Вкаменените разкриват, че младите енантионитини са били „суперспециални“, излюпващи се в много напреднал стадий на развитие. Откритието също подчертава факта, че само защото перата не са запазени, не означава, че не са съществували.

Автор: Мартина С. Попова

The post Праисторическите птици били родени готови за летене appeared first on Зелен Свят.

Започвайки с кучетата, трябва да споменем, че човешкото око възприема четирите основни цвята – зелено, синьо, червено, жълто. Но кучетата виждат само жълто и синьо. Представете си колко драстично по-различен би изглеждам света. Съпоставени с човек, можем да кажем, че кучетата са далтонисти, но пък за да компенсират имат усилено обоняние за миризма. Друг интересен факт е, че те виждат само на 60° пред тях докато човека вижда около 140°. Също така, ако поставите нещо много близо пред очите ви, ще забележите, че те почват да се размазват. При кучетата това го няма и те могат да се фокусират върху обекти на изключителна близост.

За прилепите ни е ясно, че се появяват само през вечерта. Тяхното зрение е 110 пъти по-светло от човешкото, което прави тяхната ориентация в светлина невъзможна. Може да се каже, че тяхното зрение е като термично нощно виждане, но те главно се ориентират по звуци.

Нали знаете как ако си отворите очите под вода всичко се размазва. Акулите виждат абсолютно чисто, но в черно и бяло с по-големи контрасти между светло и тъмно.

При зрението на птиците обектите които гледат са увеличени. Те виждат ултравиолетова светлина, както магнетичното поле на земята. Това им помага да мигрират към топлите места през зимата.

Очите на мухите са доста по-странни от нашите. Те виждат изображението във всяка една от лещите, а мозъка им ги отработва в една обща. Те също виждат ултравиолетова светлина, но също виждат в забавен кадър, тъй като обработват информацията по-бавно.

Рибите виждат червено зелено и синьо. Това означава, че имат лимитиран спектър от цветове, но това им помага да се ориентират в дълбоки, тъмни води. Но това помага само на тези, които са в свободни води. Домашната ви рибка също вижда така, което е доста безполезно. Рибите виждат на по-голям градус от човек.

За последно ще погледнем котките. Първото интересно нещо е, че те имат допълнителен клепач в очите им, за да ги предпази от боклуци. Котките виждат жълто, кафяво и синьо, което означава, че всичко, което виждат е все едно в филтър, като цветът е „изсмукан“ и изглежда „по-нещастно“. Картинката е доста по-размазана около обекта върху, който се фокусират. За всичките им недостатъци, те виждат на впечатляващите 200° и лесно се ориентират в тъмното.

Автор: Мартина С. Попова

The post През очите на животните appeared first on Зелен Свят.