Принципно, те живеят доста простичък живот. През деня правят хралупи в пясъкa, а вечерта търси семена, които да складира там. По време на тази своя мисия най-важното е да оживее. Избягването на смъртоносни хищници не е лесно за малките създания. Те често стават плячка за койоти, лисици, ястреби, сови и змии. Специфично змиите се оказват най-голямата пречка. Трудно е да се избегнат тъй като те чакат жертвата си в засада на местата където има най-много семена. Те имат термично зрение, остри зъби, силна отрова, а захапката им е с бързина 0.1 секунди. Природата е просто на тяхна страна.

Пустинният кенгуров плъх са развили специални мерки за противодействие. Ако вземем предвид термичното зрение на змията – плъхът има способността да понижи цялостната си телесна температура, особено около ходилата и ушите, за да може да премине незабелязан. Често те на пук известяват змията, че засадата им е развалена чрез тропане с крака.

Най-доброто оръжие с което разполагат са огромните им задни крака, дължина 10 см., които могат да ги изтласкат за скок около 3 метра. Кенгуровите плъхове имат непропорционално големи мускули, сухожилия и кости, от които се нуждаят, за да могат да направят този грамаден скок. Използвайки мускулите за отскок, на плъха му отнема само 8 милисекунди да отреагира. Това ги прави сравнително по-бързи от змиите.

Те не използват големите си крака само за скачане. Както вече споменахме, те не се страхуват да изритат змията в лицето преди да направят своето бягство. Силен удар може да зашемети хищника, което им дава повече време. Учените, които наблюдават тези битки в природата казват, че змиите печелят само 1 от всеки 23 битки. Може да са малки, но пустинните кенгурови плъхове са наистина изобретателни и смели.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малкия побойник на змии appeared first on Зелен Свят.