Като се наблюдава Луната от Земята, даже с невъоръжено около могат да се забележат по-тъмни и по-светли зони. Именно италианецът Фалилей през 1609г. с астрономически телескоп първи разграничава лунните планини и кратери. После с все по-мощни телескопи се изготвят все по-точни карти на лунния релеф. Но до средата на ХХ век и най-великите астрономи познават само едната страна на Луната…

Наистина, като обикаля около нашата планета, Луната леко се върти и около себе си. Така, когато е на половината от обиколката около Земята, тя същевременно се е завъртяла наполовина около себе си, а ние виждаме все една и съща страна. Трябва да се изчакат космическите сонди да заснемат обратната част, за да се види “скритото лице” на Луната. Именно съветският изкуствен спътник “Луник 3” през 1959г. изпраща първите изображения. А през юли 1969г. космонавти от американската експедиция “Аполо 11” стъпват за първи път на Луната: пейзажът е впечатляващ.

Големите пространства, смятани някога за “морета”, са обширни равнини и басейни до 1500км (3 пъти България). На Луната се откриват и планини (някои високи до 8000м), а най-вече кратери с различни размери: от няколко милиметра со 200км в диаметър!

Ето как са се образували кратерите: преди повече от 4 милиарди години Луната е “бомбардирана” от скални блокове с различен размер (от няколко милиметра до стотици метри). Тези скални блокове, метеоритите, движещи се с голяма скорост около Слънцето, са привлечени към центъра на Луната от притегателната сила, Разбивайки се на повърхността, те издълбават неизброими кратери, най-големите с диаметър 200км и с височина почти колкото Хималаите. От 3,8 милиарда години почти няма метеорити разбиващи се на Луната. Това е така, защото всички метеоритти със съседни орбити на Земята и Луната са били привлечени от тях.

The post Какво има на Луната appeared first on Зелен Свят.