из фейлетона „Страст” на Алеко Константинов.

В чест на днешният празник, реших да започна с цитат. Стори ми се, че много кореспондира на днешната действителност. Принципно не съм човек, който помни и цитира. Този пасаж обаче ми прозвуча толкова горчиво-тъжно, че неволно искам да го споделя и с вас. Тъжна ми е равносметката. Тъжно ми е, че съвсем умишлено сме свидетели на съзнателен геноцид. И тук не говоря за интелигенцията на народа, нито за т.нар ни вип-ове. Не. В случая и привидно не текат зрелищни атаки, масови нападения или война. Тихо и упорито се случва някаква асимилация. Младите изтекоха. Можещите също. Образованието ни заприличва все повече на дресировка, в която едни уморени хора отчаяно се опитват да налеят малко светлина. Обаче един бърз поглед към учебниците и тези, които ги „пускат” в този вид, бързо залива тази светлина с помия. Какво ни става? Къде изчезна националното ни самочувствие? Кой има интерес да нямаме такова? Защо спим толкова дълбоко? Защо ни е толкова къса паметта?!? Не знаех, че сме толкова издръжливи. Може би след един праг на болката, настъпва пълна безчувственост. Харесва ли ни действителността? Какво правим, за да я променим? Ще се случи ли поотделно? Всеки в своя малък кръг на внимание или е необходима обща, задружна революция?!? Имам и още въпроси. Сама не мога да отговоря на всички… Сигурна съм, че днес всеки един от нас се присети за своя първи учител. Сигурна съм ,че днес се трогнахме и умилихме много.

Понеже е празник, имам право на едно желание вероятно. Ето. Пожелавам си, по-често да се досещаме за учителите си, да помним революционерите и да разказваме за техните подвизи на децата. По-често да задаваме въпроси, да не се смиряваме, да търсим отговори и начини за промяна! Май много станаха пожеланията, но те и проблемите са много. Време е за промяна, хора…! Спешно е…  Другият вариант е да чакаме чужд разум, второто пришествие, Супермен или някой да дойде и да ни „спаси”… Няма лошо. Нека си чакаме. До тогава обаче е нужно да се събудим и да направим нещо. Заради собственото си оцеляване например.

източник снимка: Google

aвтор: Тезджан Ферад – Джани

The post Идват ли “спасителите”?!? appeared first on Зелен Свят.

Буквализъм и болезнена метафора. Чак на мен ми се плаче, като си помисля колко истина има в това…

2. “Парите са просто хартия. Те не са реална валута.

Но това- е”

Поиграли са си дори с нюансите на фона.

Доминира черно и малко под планетата е сякаш затиснато синьото. Умници.

3. Това ми е любимата кампания. И не, създателите ѝ не са ми приятели. Просто  ми допада.

Не може ли и аз  да имам пристрастия?!?

” Няма планета “Б-ъ” …нЕма втора планета, пичове…обичайте тази, крещи картинката…

4.  Остро и лаконично напомняне. Нещо като поправка ама не е с червен химикал и ние отдавна не сме в училище. И би трябвало да сме си научили уроците, ама тЦъ…

5. Малко любов и осъзнаване няма да ни навреди.

Позитивна кампания в една проста кампания белязана с прегръдка!

6. Някой помни ли онзи великолепен визуален и философски филм  ” В какво се превръщат мечтите”

Всички вещи в “отвъдното” се разтичаха за да покажат на главния герой, че нищо не е истинско докато ти самият не вложиш енергия в него и не повярваш! Повярвайте в планетата!!!

7. Сини пеперуди накацали по нашата обител. Иносказателно и приказно пожелателно!!! Бравоооо ❤

8. “Чак след като и последното дърво биде посечено,

тогава ще осъзнаем, че не може да ДИШАМЕ пари!!!”

Нямам какво да добавя.

9. Отпечатъкът на голямата стъпка на самовлюбеният, “глухият”,  “слепият”, самообявилият се за божество човек с малко “ч”.. .Грозно, безмислено и коварно, но картинката е гига-мега- турбо идейна!

10. Планетата като жена….дух и материя преплетени в болезнена митологична метафора.

Боли. Надявам се, не само мен.

11. На везните лежат двете истини. Време е да определим от коя страна сме.

Време е за равносметка. На нас от “Зелен свят” ни пука. А на вас?!?

източник снимки: Pinterest

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post НЯКОЙ ПЛАЧЕ… appeared first on Зелен Свят.