Има водорасли с различен размер и във всички влажни среди: морето, реките, канализацията, даже в горите и калта. Не всички водни растения да водорасли. Последните да много особени: без корени, стъбло, цветове, даже без истински листа – изградени са от разположени една до друга клетки. Те образуват тялото, наречено “талус”.

Водораслите, както повечето разтения, имат хлорофил: той им позволява да се хранят с минерални соли от почвата. Тъй като водораслите хямат корени, целият им талус абсорбира тези соли, които хлорофилът преобразува в жива материя. Някои редки видове, виреещи на места без светлина, като канализацията, или в дълбоки води, нямат хлорофил: те се хранят като животните, абсорбирайки органични вещества, разтворени във водата.

Най-често се възпроизвеждат по безполов начин: без полови клетки и оплождане. При някои част от талуса се откъсва, за да се роди ново растение. Други се размножават чрез делене на клетките: една клетка-майка дава две дъщерни клетки, от които се образуват нови растения.

Приблизително 30,000 вида са изградени само от една клетка. Те съставят основно морския планктон. Съществуват над 8,000 вида зелени водорасли, някои от които са едноклетъчни. Повечето са сладководни. По-сложните форми, както при морската салата и харовите водорасли, се срещат в солени води. Морските видове са с разнообразни форми: куполи, нишки, туфи.

Кафявите са около 2,000 вида. Талусът има при ясто различими части, наподобяващи стъбло, листа и корен, с който водораслото се закачва за морското дъно. Живеят на по-големи дълбочини от зелените водорасли.

Червените водорасли за почти 4,000 видо, главно морски. Често пъти разклонени, закачват се с мустачки. Живеят на големи дълбочини: дебел слой вода пропуска малко светлина го тях. Червеният цвят им помага по-добре да използват тази светлина за изработване на храната си.

The post Най-простото растение – водораслото appeared first on Зелен Свят.

В края на Януари 2019 г. един полет на безпилотен самолет направи едно изумително откритие: Hibiscadelphus woodii, роднина на разтението хибискус, последно наблюдавано през 2009 г. и за който се смяташе, че е изчезнал. Видът е открит за първи път през 1991 г., наречен през 1995 г. и считан за изчезнал през 2016 г. Той има жълти цветя, които с течение на времето преминават към пурпурен оттенък. Изследователите смятат, че то е опрашвано от местни птици. Докато учените се опитват да използват кръстосано опрашване, присаждане и резници за размножаване на растението, нито един от техните опити не е бил успешен.

Януарският полет засне едно изображение, за което се смята, че е Hibiscadelphus woodii, прибрано в ъгъла на скала. През февруари те тръгнали на друга мисия, за да потвърдят това, което видяли, като хвъпуснали дрон към оригиналните GPS координати. Събрали повече изображения, разкривайки три отделни растения Hibiscadelphus woodii на скалата.

Но дори да знаят къде са растенията, достигането им не е лесно. Трите растения са на толкова опасно и труднодостъпно място, че до сега никой не е успял да достигне до тях.

Въпреки това учените се надяват, че новата технология може да помогне с тази дилема. В момента те разследват един безпилотен самолет, който може да събира растения и се надяват да използват тази нова технология, за да имат по-голям достъп до скалите. През последните няколко десетилетия ботаници са открили 11 нови вида растения за науката около скалистите скали Калауа. При изследване на флористичното разнообразие в Хавайските острови, нито една друга долина не се сравнява с Калалау по броя на уникалните му видове. Долината Калалау също съдържа най-много застрашени растителни видове, като 51 от тях понастоящем са изброени като застрашени.

Преоткриването на Hibiscadelphus woodii оставя учените развълнувани от възможността новата технология да открие нови видове и да преоткрие тези, за които се смята, че са изчезнали, дори в най-отдалечените и коварни области на земята.

The post Изгубеното хавайско растение appeared first on Зелен Свят.

Някои растения могат да направят собственика си щастлив, а други – напротив, да му действат така сякаш му изцеждат жизнените сокове. Смята се, че ако на човек се дават цветя в саксия (особено, когато има няколко), те започват да действат като талисмани. В същото време те предпазват от увреждане както човека, така и къщата, в която живее.

Вярва се, че ако растението внезапно изсъхне (макар и наведнъж), то това е знак, че е отнело негативната енергия от собственика и къщата.

Цветето се нуждае от внимание, така че не е нужно да давате трудни за грижа цветя на заети хора. Този подарък ще се хареса на повечето жени, те са по природа готови да се грижат за всичко наоколо. Принципно, по-добре е да се даде растение в цъфтяща форма, това ще увеличи ефекта на подаръка.

Изключение правят малките и редки кълнове, които сами по себе си имат висока стойност. Поверието гласи, че лицето, за което е предназначен подаръка, трябва да даде фиктивна сума като откуп. Най-добре е да се постави в джоба на дарителя. Цветята трябва да се избират според знака на зодиака. Такъв подарък ще донесе само положителна енергия в къщата на рожденика.

Ако следвате тези прости правила, цветята на закрито, ще донесат радост в дома ви, добро настроение и като цяло ще подобрят атмосферата.

Живото цвете в саксия е символ на продължаване на живота, растежа, енергията и развитието. Това е чудесен подарък за всеки човек по всяко време. Освен това, ако дадете растение от сърце, то ще донесе на новия собственик само щастие, просперитет и късмет.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За ползите от стайни растения appeared first on Зелен Свят.

Мъхови топчета Маримо

Тези пухести растения са много полезни за аквариуми. Те абсорбират токсичните нитрати, за да дадат на нашите водни приятели естествена, красива среда, в която да живеят. Представляват малки гъсти топки от водорасли. В дивата природа те се търкалят по дъното на реките, което им придават кръгла, атрактивна форма.

Живи камъни

Литопсовите растения често се наричат ​​„живи камъни“, тъй като те приличат на разцепени копита. Тези малки, разделени сукуленти са местни за пустините на Южна Африка. Процъфтяват в уплътнена, песъчлива почва, като се нуждаят от малко вода и топли температури. Те са сравнително лесни за отглеждане и рядко достигат повече от няколко сантиметра над повърхността.

Черен сукуленет

Съществуват черни сукуленти и те са идеалното допълнение към домашния декор. Този вид сукулент се характеризира с гъсти кичури от тъмни розетки. Техните заострени листа, които донякъде приличат на шишарки, обикновено са тъмнозелени, но цветът често е толкова тъмен, че всъщност изглеждат черни. Те са чудесни за разнообразяването на монотонността на зелените растения.

Делфинов сукулент

Японците са луди по тях! Това растение има куп малки листа, които приличат на малки делфини, скачащи из въздуха. Не само прави дома ви по-уютен, но добавя елемент на игривост и оригиналност.

Зиг-Заг Кактус

Както повечето кактуси, този също е относително лесен за поддръжка. Произвежда цветни розови цветя, когато цъфти. Макар и чудноват, той е прекрасен декор за всяка стая и удобен за тези, които се затрудняват с гледането на растения.

Розови сукуленти

Дори и да не харесвате сукуленти със сигурност ще харесате тези! За разлика от познатите ни видове, те имат извити слоести листчета, които ги карат да изглеждат като роза. Предимно могат да бъдат намерени из Канарските острови въпреки, че изглеждат като растение излязло от Дисни филм! Те добавят стил и естетика към дома.

Чадърчета „Красула“

Те са също сравнително лесни за отглеждане, но е важно да знаете, че са податливи на гъбични заболявания. Както при всеки сукулент, прекаленото напояване е фатално за растението. Растението може лесно да се размножи от един лист и би бил прекрасен подарък за приятел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Чудновати стайни растения appeared first on Зелен Свят.

Този бонсай е вековен и е бил засаден от семейството на Ямаки през 1625 г в Япония. Той е видял как светът се променя и става това, което познаваме в момента. Семейството е живяло на две мили от мястото, където американските сили са пуснали атомната бомба в Хирошима. Били убити повече от един милион души и само малцина, които са били в защита на къщата им, са оцелели. За щастие, семейството на Ямаки имало късмет да бъде част от тези хората. С тях бонсаят също оцелял. През 1976 г. майсторът на бонсай Масару Ямаки подарил точно този бонсай на Съединените щати. Сега той се помещава в Националния Арборетум на САЩ във Вашингтон. Тъй като това е подарък и знак за приятелство, музеят не определя този бонзай като нещо специално. Нито пък се знае значимата история зад него.

Едва по-късно през 2001 г., когато внуците на Ямаки посетили музея, се разчула тази неочаквана изненада. Те представили сложната история зад бонсая и как е оцелял в едно от най-големите събития за масово унищожение, настъпили на земята. Музейните власти все още третират бонсая като подарък, но актуализират тази интересна новина в своя уебсайт.

Според помощник-куратора в музея, Катлийн Емерсън-Дел, докосването на бонсая е като докосване до историята. Бонсаят все още расте и е в перфектна кондиция. Няма съмнение, че грижата и любовта са допринесли за растежа на това бонсайско растение и удължи живота му. Може да се отнася и за нас – в края на краищата ние сме история, така че защо да не обичаме и да се грижим един за друг, така че да можем да продължим достатъчно дълго, за да имаме прекрасна история, точно като бонсай Ямаки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бонсай на 391 години appeared first on Зелен Свят.

            Според легендите римляните са добавяли лавандула към баните си за свежест и аромат, затова наричат ​​това растение лавандула, от латинската лава – да се измие.

В древни времена лавандулата е  била от голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни отглеждали лавандула в свещената градина на Тива.  Лавандулата е била важен предмет на международната търговия и е съпровождала благородни хора през целия си живот и дори след смъртта им – тя  е била част от балсамиращи мехлеми.

            Лавандулата  може да се окачи в гардеробите  като средство за борба с молци и други вредни насекоми.  

            Много градинари и ландшафтни дизайнери по света все още използват лавандулата като неразделна част от двора, парковете и градините на устройството.

             Римляните въвеждат лавандулата в Европа и оттогава тя се отглежда от монаси в манастирските градини. По-късно, когато се обръща повече внимание на ароматните и медицински качества на растенията, лавандулата се отглежда в големи количества и се продава на пазарите. От 17-ти в. лавандулата се отглежда индустриално във Франция за производство на парфюми.

            Японците установяват, че като прилагат лавандуловото масло като  ароматизатор за въздуха  в магазините, продажбата на стоки се увеличава, тъй като уникалният аромат на лавандула влияе върху психичното състояние на човек, той иска да бъде в тази стая по-дълго, настроението му се повишава и  купува по-вече стоки.

            Отличителна черта на този известен храст е способността да расте бързо. Що се отнася до френската лавандула, тя може да се намери в тропиците, субтропиците и умерената климатична зона, но основната зона е Западна Европа.

            Нектарът от лавандула е много атрактивен за пчелите и затова това растение е отлично медоносно растение.

Лавандула се използва за създаване на отвари, тинктури и балсами, които утоляват жаждата, увеличават общия тонус и настроението, и също така нормализират дейността на стомашно-чревния тракт. В източната медицина лавандулата се използва като съставка в лекарствата за заболявания на сърдечно-съдовата и нервната системи. Традиционната наука, от своя страна, използва лавандулата като средство за лечение на камъни в бъбреците, увреждане на черния дроб, възпаление на пикочния мехур, артрит, възпаление на ушите и бронхит. Това растение е в състояние да облекчи спазми във всяка област на човешкото тяло.

            Много от световно известните марки в областта на козметиката и парфюмерията използват многобройните полезни качества на лавандулата. На нейната основа се правят парфюми, сапуни, кремове, лосиони, бои, сенки, маски и други средства за поддържане на добър външен вид.

            На пръв поглед френската лавандула изглежда обикновена растителност с приятен външен вид и мирис. Но в действителност нещата са много различни. Това цвете е достатъчно дълбоко влязло в много сфери на човешката дейност, придобило е  голямо търсене и популярност сред масите.

Неочаквано, но факт е, че сладкиши, кремове, лекарства и чайове се правят с лавандула.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Лавандула – приказка в лилаво appeared first on Зелен Свят.