Днес мнозина са обгърнати от депресия, проникваща във всички пукнатини.

Време е да спрете и да върнете на живота си естественото спокойствие и мир! Ето списък от 6 растения. Изберете от тях тази, които ще ви донесат желаната промяна.

1) Розмарин

Розмаринът привлича щастие и любов. В древни времена той е бил символ на вярност и често се е използвал в сватбени букети. Препоръчва се стопанката на къщата да напълни платнени торбички с розмарин и да ги постави в различни стаи на къщата.

Розмаринът е вечнозелен храст с игловидни листа. Това е растение, което може да понася суша. В билковата медицина се използва за борба с депресията и като антисептик.

2) Жасмин

Жасминът се нарича „любовното цвете“. Привлича положителна енергия, която засилва връзките и изглажда разликите в миналото.

Древните лечители съветвали да се поставя жасмин в спалня или друга стая, където двойката прекарва много време заедно. Това растение е за романтика!

3) Мента

Ментата отдавна се използва като лекарство и ако я засадите в саксия и я държите у дома, тя ще ви предпази от лоша енергия и ще ви зареди с положителна.

Тя помага при безсъние, изхвърля отрицателната енергия и насърчава взаимното разбиране. Затова е най-добре да държите ментата в спалнята и там, където семейството се събира най-често – например на масата за хранене.

4) Босилек

Това растение се използва от дълго време като билка и подправка, пречиства въздуха от отрицателна и привлича положителна енергия. Тъй като отделя кислород в продължение на 20 часа на ден и абсорбира токсични газове, той е идеален за добре осветена, слънчева стая.

Тези стайни растения внасят хармония, положителна енергия, любов и мир в дома ви в замяна на малко грижи – поливане, малко светлина и добра почва.

5) Мащерка

Това е ароматно растение, което расте като килим, когато се засажда на открито. Елиминира отрицателната енергия, насърчава самочувствието и премахва безсънието. Тя защитава дома и семейството.

По време на европейската чума използвали мащерката за борба с бактериите. Използвали са маслото от мащерка, наречено тимол, за дезинфекция на раните на войниците през Първата световна война и за почистване на въздуха в болничните отделения.

6) Хризантема

Това цвете, почитано в азиатските култури, носи щастлива енергия и релакс.

Има много видове хризантеми, има видове, които се отглеждат на закрито, а други хризантеми се отглеждат на открито. Има дори ядливи хризантеми.

Превод – Нина Жишева

The post Винаги носете в джобовете си листенце от appeared first on Зелен Свят.

В мъртвия център на припокриващия се район седи на доматът. Защо той е плод и защо е зеленчук?

Ботанически казано, плодът е структура, носеща семена, която се развива от яйчника на цъфтящо растение, докато зеленчуците са всички останали растителни части, като корени, листа и стъбла. По тези стандарти, пълните със семена израстъци като ябълки, тикви и домати са плодове, докато корените като цвекло, картофи и ряпа, листата като спанак, зеле и маруля, и стъблата като целина и броколи, всички са зеленчуци.

Перспективата обаче е доста различна в кулинарните условия. Много храни, които са, ботанически казано, плодове, но които са солени, а не сладки, обикновено се считат за зеленчуци от готвачите. Това включва ботанически плодове като патладжани, чушки и домати.

Дебатът за плодове срещу зеленчуци понякога може да достигне до такива критични нива, че се налага намесата на закон. В случая с Върховния съд на Съединените щати от 1893 г. Nix. срещу. Hedden, съдът единодушно постановява, че внесеният домат трябва да се облага като зеленчук, а не като плод с по-малко данъци. Съдът признава, че доматът е ботанически плод, но е приет с онова, което те наричат ​​”обикновени” определения на плодове и зеленчуци, с определенията, които се използват в кухнята.

Превод – Нина Жишева

The post Плод или зеленчук? appeared first on Зелен Свят.

Тези оранжерийни зеленчуци са звездите на един от няколкото научни проекта, които се провеждат в Neumayer Station III, третата итерация на немско изследователско съоръжение, управлявано от полярния научно-ориентиран институт Alfred Wegener. Основната цел на оранжерията е доста възвишена: това е лаборатория за изучаване на начините за отглеждане на храна в космоса. По-конкретно, изследователите, които работят там, искат да знаят дали астронавтите могат да произвеждат прясна част от диетата си, ако хората най-накрая стигнат до Марс.

Това може да бъде едно от най-добрите места за проучване на този проблем. Разположен на източния бряг на морето Weddell, на Антарктидския леден шелф Екструм, съоръжението е достъпно само със самолет или ледоразбивач и само по време на лятото на Антарктика, ако времето позволява.

“Това е най-близкото място до Космоса на Земята”, казва фотографът Естер Хорват, който прекарал девет дни на гарата през Януари 2019г. Neumayer, за разлика от други полярни изследователски станции, защото тя е единствената, който функционира целогодишно на леден шелф. Само девет члена на екипажа живеят там и те вършат голяма част от работата си в сграда, която също е оборудвана с малко баскетболно игрище, телевизор с голям екран и други удобства за престой.

Животът в Neumayer означава живеене и работа в близки помещения с определена група хора в непримирим пейзаж. Всяко пътуване извън него изисква внимателно планиране. Това прави парника, в които отглеждат растенията доста дълечен. Той се намира на около 365 метра от главната сграда, където учените живеят и работят. Ако предположим, че условията не са прекалено сурови, всеки може да ходи там и да получи добре дошъл зелен цвят сред цялото сиво и бяло.

Оранжерията вече показва на изследователи как растенията могат да процъфтяват в дълбокия космос. Едно интригуващо предизвикателство, което те преодоляват, е как да оправляваме градината дистанционно. Всичко се отглежда аеропонично, което означава, че растенията са вдигнато, а корените се излагат на въздуха. Хранителните вещества се доставят чрез разпръскван разтвор, а не чрез почва. Това пръскане – заедно с контрол на температурата, осветление и корекции на въглеродния диоксид – се извършва от център за управление на мисии в германския аерокосмически център в Бремен, Германия.

Досега системата е работила добре и въз основа на реакцията на екипажа от гарата в Neumayer, оранжерия като тази може драматично да подобри живота в космоса.

The post Можем ли да отглеждаме реколта в космоса? appeared first on Зелен Свят.

По време на неолита, ловците-събирачи бродят по естествения свят, търсейки храна. Но тогава се случи драматична промяна. Фуражирите станали фермери, преминавайки от ловджийско-събирателен начин на живот към по-уреден.

Защо са решили да се заселят някъде перманентно?

Въпреки че се обсъждат точните дати и причини за прехода, в световен мащаб са документирани доказателства за преместване от лова и събирането към селското стопанство. Смята се, че земеделието се е случило първо в плодородния полумесец на Близкия изток, където множество от групи хора развиват практиката самостоятелно. Така „селскостопанската революция” вероятно е била поредица от събития, които се случват по различно време на различни места.

Съществуват различни хипотези за това защо хората са спрели да търсят храната си и са започнали земеделието. Натискът на населението може да е причинило засилена конкуренция за храна и необходимостта от култивиране на нови храни. Хората може да са се преместили в земеделието, за да включат старейшините и децата в производството на храна или хората може да са се научили да зависят от растенията, които са модифицирали в началото на опитите за опитомяване. Погледнато от тази страна, тези растения може да са станали зависими от хората. С новите технологии идват нови и постоянно развиващи се теории за това как и защо е започнала земеделската революция.

Автор: Мартина С. Попова

The post Каква е неолитната революция? appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че научаваме много нови неща за приятелите ни с листа. Сред най-големите разкрития е, че растенията могат да комуникират чрез сложна система от химически съединения. Тези молекулярни реакции позволяват на растенията да осигурят самозащитата си, например чрез привличане на хищници, които да атакуват насекомите, които дъвчат листата им. Тези химически сигнали могат също да предупреждават съседни растения за опасност, било то насекомо, паразит или екологично бедствие. В някои случаи химичният отговор на растението може да произведе отрова, която да обезвреди вредител или дори да го унищожи. Освен това, растенията, които са увредени, излъчват химикали, които са еквивалентни на тих писък.

Дори при цялата тази сложна комуникация растенията все още нямат мозък или главни нервни центрове, които могат да обработват и разпространяват информация. Без мозък може ли да мисли едно растение? Не и в традиционния смисъл. Никога няма да седнете до растението Ficus в часа по алгебра в колежа или докато чакате на интервю за работа. Въпреки това, някои учени смятат, че растенията проявяват форма на алтернативна интелигентност, включително способността да се прецени последствията в бъдещето.

Да вземем, например, растението берберис. То е склонно да атакува плодовата муха, която снася яйцата си в плодовете му. След излюпването на яйцата, ларвите оцеляват, като изяждат семената вътре в плодовете. Макар това да е лоша новина за бербериса, то също е лоша новина и за плодовата мушица, благодарение на силно развитата реакция на растението. Когато паразитът се задържи, берберисът изчислява рисковете и припомня предишни действия, основани на вътрешни и външни условия.

Тъй като плодът е заразен с ларвите, отговорът на бербериса зависи от няколко фактора. Ако плодът има две семена, растението ще се отдели от плода 75% от времето, а това ще доведе до умиране на паразита. Въпреки че растението жертва плода, успява да спаси второто семе, което все още има шанс да покълне и да прерасне в следващото поколение берберис. Въпреки това, ако плодът има само едно семе, растението рядко ще прекрати зреенето. Вместо това, изглежда, признава, че семето е компрометирано отвъд неговата полезност и че паразитът може да умре естествено. Накратко, учените предполагат, че растението предвижда както загуби, така и рискове – селективно унищожава собствените си плодове, за да се предотврати заразяването на останалите с плодова муха или позволява на плодовете да продължат да растат, когато не намира, че ще има успех, ако прекрати зреенето им.

В допълнение, растенията са показали, че имат чувство за посока; ще насочат корените си надолу към земята, без значение как са ориентирани. Някои от тях също имат способността да използват камуфлаж, като се свиват при докосване, за да изглеждат по-малко привлекателни за вредителите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Мислят ли растенията appeared first on Зелен Свят.

Миризмата, която асоциираме с прясно окосена трева, всъщност е химически сигнал за бедствие, с който растенията молят близките същества да ги спасят от атака (обикновено това е нападение от насекоми, но в този случай е ножът на косачката). В крайна сметка, когато се появи опасност – независимо дали е градинска техника или гладна гъсеница – растенията не могат да вдигнат корените си и да избягат. Те трябва да се борят там, където стоят.

За да се предпазят, растенията използват молекулярни реакции. Тези химически комуникации могат да бъдат използвани за отравяне на враг, предупреждаване на околните растения за потенциални опасности или привличане на полезни насекоми за извършване на необходимите услуги. Понякога молекулярната защита на растението играе двойна роля. Например, растенията, които произвеждат кофеин, използват химикала като самозащита, но също така дава на пчелите кофеин. Пчелите, които получават кофеин, се отнасят към растението като към кафенето на ъгъла, връщайки се отново и отново, оставяйки опрашването като вид заплащане.

Ясно е, че растенията могат да общуват. Но означава ли това, че могат да чувстват болка? Това е обезпокоителен сценарий за любителите на салати – само си представете как се чувства марулката, докато я хрупкате.

Според изследователи от Института за приложна физика към Университета в Бон, Германия, растенията освобождават газове, които са еквивалентът на плач от болка. Използвайки микрофон с лазерно захранване, изследователите са набрали звукови вълни, произведени от растения, които освобождават газове, когато ги нарязват или нараняват. Макар и да са недоловими за човешкото ухо, тайните гласове на растенията са разкрили, че краставиците крещят, когато са болни, а цветята се оплакват, когато им режат листата.

Има и доказателства, че растенията чуват, когато ги ядат. Учените установиха, че растенията разбират и реагират на звуците от дъвчене, издавани от гъсениците, които се хранят с тях. Веднага след като чуят шума, растенията отговарят с няколко защитни механизми.

За някои изследователи доказателството за тези сложни комуникационни системи – излъчване на шум чрез газ, когато са в беда – сигнализира, че растенията усещат болка. Други твърдят, че не може да има болка без мозък, който да регистрира усещането. И все пак повечето учени предполагат, че растенията могат да проявяват интелигентно поведение, без да притежават мозък или съзнание.

Докато растат, растенията могат да променят своите траектории, за да избегнат препятствия или да достигнат до подкрепа с разклоненията си. Тази дейност произлиза от сложна биологична мрежа, разпространявана чрез корените, листата и стеблата на растенията. Тази мрежа им помага да се размножават, да растат и да оцеляват. Дърветата в гората, например, могат да предупреждават роднините си за нападения от насекоми.

Един учен инжектира ели с радиоактивни въглеродни изотопи и видя, че в рамките на няколко дни въглеродът е бил изпратен от дърво на дърво, докато всяко дърво в периметър от 30 квадратни метра е било свързано. Ученият научил, че зрелите дървета “са комуникирали” с мрежата, за да споделят хранителните си вещества чрез кореновите им системи, за да хранят близките филизи, докато не станат достатъчно високи, за да започнат сами да получават светлина.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Не късайте цветята – боли ги appeared first on Зелен Свят.

Екипът от изследователи, работещи за Хадани, разбрали, че растенията наистина могат да усещат вибрациите, създадени от размахващите се криле на опрашителите. Растението временно увеличава нивата на глюкозата в нектара, за да привлече насекомите. В случая цветът на растението играе роля на ухо и могат да различат вибрациите на пчелните крила и други неуместни вибрации.

Специфичната област на интерес за Хадани е теорията на еволюцията. Следователно тя е убедена, че би било доста неблагоприятно за растенията, ако не могат да използват правилно звука като основен природен ресурс. Според нея реакцията при дочуването на звук може да подобри оцеляването и предаването на генетично наследство в растенията. Екипът на Хадани се фокусира предимно върху цветята, тъй като опрашването е един от най-важните фактори за оцеляването на растенията. Някои от растенията са били подложени на тишина, а други – на записи на звук от пчелни крила. Нямало промяна в растенията, изложени на тишина. Онези, които били изложени на звуци от пчели и нискочестотни вибрации, показвали значителни промени в нивата на глюкозата в техния нектар. Още по-интересно е, че ефектите били реализирани само за 3 минути от излагането на цветята на звуците.

Въпреки че цветята притежават  много различни форми и размери, те са предимно вдлъбнати или оформени като купички. В резултат на това те са доста добри приемници и усилватели на звукови вълни. За да се измерят вибрациите в цветята, Хадани използвала инструмент, известен като лазерен вибратор. Установено е, че специфичната форма на цветето го прави много ефективно по отношение на акустиката. Цветята, в които са отстранени венчелистчетата, са намалили акустичният им ефект.

Констатациите на Хадани повдигнаха много уместни въпроси. Някои цветя са акустично по-добри от други? Могат ли пчелите да разпознаят промяната в нивата на глюкозата? Този капацитет има ли други ползи? Остава и въпросът дали растенията могат да слушат други видове звуци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята чуват пчелите appeared first on Зелен Свят.

Осите са неприятно за нас, но в същото време, те убиват други неприятни същества. Врагът на моят враг е мой приятел? Учените смятат, че вещества от отровата им могат да бъдат използвани в борбата с рак. Макар да си мечтаете тяхното унищожение, това в реалност е доста лоша идея. Осите са важни регулатори на вредители. Те убиват други насекоми, който не са полезни за горите или реколтата. Хищните оси, жълтите, който се опитват да ви ядат от храната, всъщност хранят ларвите си със други насекоми. Те са една малко част от разновидностите оси. Повечето от тях са паразитни оси. Те използват специална отрова да парализират други насекоми и снасят яйцата си в тялото на жертвата. Тя бива изядена отвътре, и макар това да звучи доста неприятно, тези оси са доста полезни за фермерите. Те спомагат да унищожението на пестициди вредни за реколтата. Из света дори свободните гори биват защитавани чрез оси.

Осите са също важни опрашители за някой специфични растения. Начинът, по който те опрашват е малко странен – някой видове орхидеи примамват осите да ги опрашат като приемат вид да женска оса. Връзката им с смокините е още по-странна. Цветът на смокините расте в затворена черупка и не може лесно да бъде опрашен от насекомите. Те биват опрашвани от специфична група оси. Женската оса снася яйцата си в цвета, а след това умира в черупката. Когато ларвите се събудят, те растат и се чифтосват вътре. След този процес, слепите мъжки изяждат дупка в растението, за да могат женските да излязат. И така се повтаря целият процес.

Повечето смокини, създадени са човешка консумация, могат да бъдат отглеждани без помощта на тези оси, но дивите са напълно зависими от тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Разумно ли е да премахнем всички оси? appeared first on Зелен Свят.

Тези невероятни растения са месоядни, тъй като ловят насекоми и членестоноги, отделят храносмилателен сок, разтварят плячката и в процеса получават някои или повечето от хранителните вещества.

Те използват различни видове капани, за да примамват плячката си.

Сарацения или северноамериканското насекомоядно растение е род на месоядни растения, които се срещат в източния бряг на Северна Америка, в Тексас, в Големите езера, в югоизточна Канада, но повечето са само в югоизточни държави. Това растение използва листа за улавяне на жертвата като капан. Насекомите са привлечени от цвят, мирис и секреция, подобни на нектара на водната лилия. Хлъзгави повърхностни и наркотични вещества, граничещи с нектар, допринасят за факта, че насекомите попадат вътре, където умират .

Nepentes, тропическо насекомоядно растение, е друг вид месоядно растение. Има около 130 вида от тези растения, които са широко разпространени в Китай, Малайзия, Индонезия, Филипините, Мадагаскар, Сейшелските острови, Австралия, Индия, Борнео и Суматра.

Методът му се състои в следното – съдържа течност, екскретирана от растението, която може да има водна или лепкава структура и в която насекомите се удавят. Долната част, съдържа жлези, които абсорбират и разпределят хранителни вещества. По-големи видове, като Nepenthes Rafflesiana и Nepenthes Rajah, могат да  глътнат плъх (!!!)

Растението Genlisea се състои от 21 вида, обикновено расте във влажна земна почва и е често срещана в Африка, Централна и Южна Америка.

Genlisea е малка билка с жълти цветя, които използва като капан тип раци. Жертвата може лесно да попадне в такива капани, но е невъзможно да се измъкне от тях заради малките косми, които растат до входа или, както в този случай, по спирала.

Darlingtonia Californian е единственият член на рода Darlingtonia, който расте в Северна Калифорния и Орегон. Расте в блата и извори със студена течаща вода и се счита за рядко растение.

За разлика от много месоядни растения, това растение не използва капанu. Веднага след като насекомото е вътре, те са объркани от светлините, които преминават през растението. Те се приземяват през хиляди дебели, тънки косми, които растат вътре. Насекомите могат да проследят космите дълбоко в храносмилателните органи, но не могат да се върнат назад.

Pemphigus е род есоядни растения, които използват балон за капан.

Те улавят малки плячки като водни бълхи и попови лъжички.

Росянка се среща на всички континенти, с изключение на Антарктика. Характерни са с движещи се жлезисти пипала, покрити със сладки лепкави секрети. Когато насекомото се приземи върху лепкавите пипала, растението започва да премества останалите пипала в посока на жертвата, за да я улови.

Мухоловката на Венера е може би най-известното месоядно растение, което се храни главно с насекоми и паякообразни.

Листните дялове правят рязко движение, затръшват се, когато се стимулират сетивните му косъмчета. Растението е толкова развито, че може да различи живия стимул от неживия. Листата му се затварят за 0,1 секунди. Те са оградени с остри реснички, които държат плячката. Веднага след като жертвата бъде уловена, вътрешната повърхност на листата постепенно се стимулира, а ръбовете на листата се увеличават и сливат, затваряйки капана и създават един вид – „затворен стомах”, където се извършва храносмилането на плячката.

Тази информация леко промени отношението ми към растенията…Спешно трябва да измисля комедиен диалог между растения, за да излекувам тази си травма… Например месоядните подиграват ли се на обикновените растения… ?!? Тези, нормалните „веган” растения ли се водят… ?!? Обърках се тотално, не знамммм…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зловещо – хищни растения appeared first on Зелен Свят.

Не е грешно да се каже, че при някои растения лечебните им съставки е оръжие с двойно острие. Например растението беладона – то прилича изключително много на боровинки, но консумирането на само 10 от плодовете му са смъртоносни за човека. Въпреки че атропин е смъртоносната съставка на растението, това вещество е в списъка за най-нужни медикаменти на Световната здравна организация. Ако сте ходили на очен лекар, когато ви уголемяват зениците използват точно атропин. Също се използва от хирурзите като успокоително са малки операции. На всичкото отгоре, макар да бива извличано от токсично растения, атропина работи като антидот за някой отрови.

Човечеството се бори от доста време с диабета. За хилядите хора, които страдат от това, най-честият медикамент, с който се лекуват е метформин. Всичко започнало от растение наречено жаблек. То било използвано да лекува диабета на много различни места по света. Съдържа вещество, което сваля кръвната захар в животните, но е прекалено токсично за хората. Учените се захванали да пригодят този лек за хората и създали метформин – лесно и евтино вещество, което спасява хиляди хора по целия свят.

За жалост, много е вероятно голяма част от растенията, които може би биха ни спасили от ужасни болести, са изчезнали преди дори да можем да ги именуваме. През 1987г. ботаник бродил из малайзийските блата в търсене на лек за рак и СПИН. От дърво той извлякъл екстракт, които показал, че работи да спре спинозните клетки от това да се размножават. Върнал се веднага в лабораторията да вземе повече ресурси, но когато се върнал дървото го нямало. Всички дървета в околността били изсякани.

Този случай стои като пример за огромните щети които нанасяме на самите себе си когато вредим на природата. Можете ли да си представите, колко подобни видове растения е имало преди да сме ги унищожили, без да знаем техните свойства?

Автор: Мартина С. Попова

The post Растенията супер герои appeared first on Зелен Свят.