Оказва се, че научаваме много нови неща за приятелите ни с листа. Сред най-големите разкрития е, че растенията могат да комуникират чрез сложна система от химически съединения. Тези молекулярни реакции позволяват на растенията да осигурят самозащитата си, например чрез привличане на хищници, които да атакуват насекомите, които дъвчат листата им. Тези химически сигнали могат също да предупреждават съседни растения за опасност, било то насекомо, паразит или екологично бедствие. В някои случаи химичният отговор на растението може да произведе отрова, която да обезвреди вредител или дори да го унищожи. Освен това, растенията, които са увредени, излъчват химикали, които са еквивалентни на тих писък.

Дори при цялата тази сложна комуникация растенията все още нямат мозък или главни нервни центрове, които могат да обработват и разпространяват информация. Без мозък може ли да мисли едно растение? Не и в традиционния смисъл. Никога няма да седнете до растението Ficus в часа по алгебра в колежа или докато чакате на интервю за работа. Въпреки това, някои учени смятат, че растенията проявяват форма на алтернативна интелигентност, включително способността да се прецени последствията в бъдещето.

Да вземем, например, растението берберис. То е склонно да атакува плодовата муха, която снася яйцата си в плодовете му. След излюпването на яйцата, ларвите оцеляват, като изяждат семената вътре в плодовете. Макар това да е лоша новина за бербериса, то също е лоша новина и за плодовата мушица, благодарение на силно развитата реакция на растението. Когато паразитът се задържи, берберисът изчислява рисковете и припомня предишни действия, основани на вътрешни и външни условия.

Тъй като плодът е заразен с ларвите, отговорът на бербериса зависи от няколко фактора. Ако плодът има две семена, растението ще се отдели от плода 75% от времето, а това ще доведе до умиране на паразита. Въпреки че растението жертва плода, успява да спаси второто семе, което все още има шанс да покълне и да прерасне в следващото поколение берберис. Въпреки това, ако плодът има само едно семе, растението рядко ще прекрати зреенето. Вместо това, изглежда, признава, че семето е компрометирано отвъд неговата полезност и че паразитът може да умре естествено. Накратко, учените предполагат, че растението предвижда както загуби, така и рискове – селективно унищожава собствените си плодове, за да се предотврати заразяването на останалите с плодова муха или позволява на плодовете да продължат да растат, когато не намира, че ще има успех, ако прекрати зреенето им.

В допълнение, растенията са показали, че имат чувство за посока; ще насочат корените си надолу към земята, без значение как са ориентирани. Някои от тях също имат способността да използват камуфлаж, като се свиват при докосване, за да изглеждат по-малко привлекателни за вредителите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Мислят ли растенията appeared first on Зелен Свят.