Разположена на река Ниагара, която изтича езерото Ери в езерото Онтарио, комбинираните водопади формират най-високия дебит в Северна Америка. Хоризонтално е повече от 50 метра дължина. Ниагарския водопад е образуван, когато ледници пропаднали в края на последната ледена епоха. Той е известен както с красотата си, така и като ценен източник на водноелектрическа енергия. Балансирането на развлекателни, търговски и промишлени цели е предизвикателство хората, които поддържат водопада от XIX век насам.

Французинът Самюел де Шамплайн посети района още през 1604 г. по време на изследването си на Канада. Членовете на неговата група му съобщили за забележителните водопади и той ги описа в своите списания. Финландско-шведският натуралист Перън Калм изследва района в началото на XVIII век и представя първото научно описание на паданията. През 1762 г. капитан Томас Дейвис, офицер и художник от британската армия, изследва района и рисува акварелна картина именувана “Източен изглед на Голямата катаракта на Ниагара”. Това е първият живопис на водопада.

През XIX век туризмът става популярен, а до средата на века водопада станал основната индустрия на района. Теодосия Бърт Алстън и съпругът й Джоузеф Алстън са първата двойка, прекарали меденият си месец там през 1801 година. След първата световна война, Ниагарският водопад станал още по известен. Новите автомобили направили посещението му много по-лесно и бързо. Историята за Ниагарския водопад през XX век до голяма степен се дължи на усилията да се впрегне енергията на водопада за водноелектрическа енергия. Малко по-късно били построени мостове, а екип инженерния от САЩ създали язовир на водопада през юни 1969 г., за да могат да се изчистят падналите камъни и скали от дъното на водопада.

Днес с повече от 168 000 кубични метра вода падащи всяка минута, Ниагарският водопад е все толкова запленяващ и красив.

Автор: Мартина С. Попова

The post Красотата на Ниагарският водопад appeared first on Зелен Свят.