Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.

The post Животът в сладките води appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Годишните пролетни дъждове измиват хранителните вещества, използвани в торовете и канализацията на Мисисипи. Тази сладка вода седи на върха на океана, предотвратявайки смесването на кислород. В крайна сметка тези сладководни хранителни вещества могат да стимулират избухването на растеж на водорасли, който консумира кислород, докато растенията се разлагат.

Полученият участък от нискокислови води води до състояние, наречено хипоксия, където животните в района се задушават и умират. Учените смятат, че тази година мъртвата зона в Мексиканския залив ще се разпространи за малко над 33,000 квадратни километра в континенталния шелф, разположен край брега.

Животните като скаридите често ще търсят повече кислород в по-плитки води, по-близо до брега. Скаридите, подложени на хипоксични води, са по-малки, растежът им е закърнат от замърсяване. Проучване, публикувано през 2017 г., отбелязва, че мъртвата зона засяга скаридите от брега на Персийския залив, като намалява цената на скаридите и намалява печалбата за местния бизнес.

Мъртвите зони не са уникални за Мексиканския залив, макар че Персийският залив се смята за втори по големина в света. В най-голямата мъртва зона в света, в Балтийско море, рибарството с ниско съдържание на кислород и повечето морски животни вече не могат да оцелеят там.

От Западния бряг на Съединените щати, Калифорния и Орегонската промишленост за раци и стриди съобщават за загуба на печалба от началото на 21-ви век, казвайки, че годишната вълна от океанска вода с ниско съдържание на кислород е унищожила много от животните, които обичайно ловят.

The post Опасната мъртва зона на река Мисисипи appeared first on Зелен Свят.

Реката е толкова прозрачна, че  ясно се вижда дъното. Характеристиките на състава (липса на примеси, соли и минерали) придават специфичните свойства на речната вода. Това е една от причините да няма риба в реката. Каменисти, свободни от тиня, дъното, неблагоприятните условия за планктона само влошават невъзможността за живот в колоритната река. Дължината на “дъговата река”  е близо 100 км, а ширината ѝ не надвишава 20 м. Тя все още се счита за единствена по рода си. От птичи поглед, водите ѝ периодично приличат на течна дъга с ясна селекция от пет цвята, без да се броят многобройните ѝ нюанси.

Древните хора вярвали, че боговете или неземна цивилизация имат пръст в създаването на това чудо на природата. Речното корито цъфти с ярки цветове само през определен период, който продължава от юни до ноември. Именно по това време след дъждовния сезон се установява оптималното съотношение на нивото на водата  и слънчевата светлина за цъфтежа на водораслите.

Kanyo Crystals е включен в списъка на природното наследство и е защитен от ЮНЕСКО. Може да се види само по време на цъфтенето на водораслите, докато през останалото време достъпът за туристи е затворен.

Въпреки кристалната чистота, “дъговидната” вода не е подходяща за пиене. Но в „Реката, изтичаща от рая“ (друго красиво име, дадено ѝ от местните жители), може да се  плува.

Аз не мога да разбера защо на фона на толкова много красиви места, които могат да се видят, толкова нещастни хора, на които може да се помага, толкова много каузи, които чакат своите доброволци, все още има толкова много хора, които се занимават с глупости… Записвам тази река в списъка ми с желани места, които искам да видя. А вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Река като дъга appeared first on Зелен Свят.

Ако ви попитам, как бихте накарали един ферибот да премине от единия бряг на река до другия, какво бихте измислили? Може би ще предложите някаква система, която би дърпала плавателният съд от единия край до другия или специален канал, които се позволи на ферибота да преплава директно към другия бряг.

Да, но всички тези изобретения биха изисквали енергия. Швейцарският отговор е без полагането на каквито и да е усилия, никакви системи и никаква употреба на енергия, била тя машинна или човешка.

Много е просто. Имате тяло което се нуждае от непостоянна енергия за да се задвижи. То седи в река, която реално е точно това. Швейцарците не мислели дълго – опънали дебела жица от единият край на реката до другият и просто завързали ферибота за нея. Когато било време да отплава, капитана насочват ферибота в посоката на другия бряг и поддържал тази посока. Непрестанното движение на водата сама премествала плавателният съд до другия край. Нямало е нужда от мотор или сложни механични системи, а проста физика.

Сега вероятно ви изглежда доста очеваден този отговор, но кои от вас се сетиха за него преди да го разберат? Може би трябва да се замислим защо се хвърляме на грандиозните сложни неща, когато отговорът е много по прост и ясен.

Днес в Швейцария, въпреки че имат мостове, все още използват тази система на някой места. И защо не – ефикасна е и е лесна. Дали като традиция или може би искат да покажат гениалността си продължава да се използва този метод за прекосяване на река.

Автор: Мартина С. Попова

The post Самозадвижващите фериботи на Швейцария appeared first on Зелен Свят.