Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Дуджианянг е въплъщение на Ли Бинг, местен служител на провинция Съчуан преди повече от две хилядолетия. Той се е изправял срещу честите наводнения на река Минцзян, приток на река Яндзъ. Ли Бинг и синът му открили, че реката преливала поради пролетната вода, идваща от планините, която разкъсвала бреговете с бавно движещите се води. Ли Бинг бил натоварен да поддържа водния път отворен за военни кораби. Решението на Ли Бинг било да създаде изкуствена дига, която да може да отпрати част от водата в друга посока и след това да направи канал в планината Юлеи, за да изпрати излишната вода към сухата равнина Ченгду.

Кинг Джао от Цин финансира проекта на Ли Бинг и десетки хиляди работници били пратени на работа. Те построили дигата, създавайки дълги насипи, оплетени с бамбук, пълни с камъни, известни като Жулонг. Те бяха задържани на място с дървени стативи, наречени Мача. Естествените топографски и хидроложки характеристики подпомагат системата при напояване, отводняване на седименти, контролиране на наводненията и контролиране на водния поток. Не са били необходими язовири.

Едно от най-удивителните характеристики на инженерния проект е създаването на канал през връх Юлеи. Струва си да се отбележи, че работниците са правили това преди с помощта на барут и взривни вещества. Решението на Ли Бинг за преодоляване на твърдата скала било да използва комбинация от огън и вода, за да нагрява и охлажда скалите, докато не се напукат и могат да бъдат отстранени по-лесно. Отнело им осем години, за да се създадат 20-метров широк канал през планината.

Завършването на системата довело до прекратяване на наводненията в района и спомага за превръщането на Съчуан в най-продуктивния земеделски регион в Китай. Амбициозният проект на Ли Бинг сега е признат за „Съкровището на Съчуан“.

Учените продължават да се възхищават на Дуджианянг и днес за една особеност – хармоничния начин, по който се управлява водата на хората, все още дава възможност на екосистемите и рибните популации да продължат естествено. Това се отличава от язовирите, които блокират и променят природата.

Сега Дуджианянг е определена от ЮНЕСКО за световното културно наследство и е претърпяла основен ремонт през 2013 година.

Превод – Нина Жишева

The post Хилядлетната китайска напоителна система, която се използва и днес! appeared first on Зелен Свят.

„Ще бъде значително повредена в близко бъдеще, ако не се предприемат действия“, казва Крис Уилямс, старши вицепрезидент по комуникациите в American Rivers.

Гила е една от най-ценните реки на Ню Мексико. Тя е древна, защото е била източник на прясна вода за местните хора повече от хиляда години. Това е съименникът на говедарката Гила и чудовището на Гила, а самата река поддържа редица застрашени видове. Тя е приветствана като една от последните „диви” реки на нацията. За жителите, които горещо се опитват да я защитят, река Гила е едновременно живописно природно убежище и исторически водоизточник. Планираното отклонение за Ню Мексико, ще окаже значително въздействие върху наличието на вода за местните общности надолу по веригата в Аризона.

На 12 април губернаторът на Ню Мексико Мишел Луян Гришам наложи вето на финансирането за отклоняването на реката, но
American Rivers поддържат позицията си по отношение на именуването на река Гила като най-застрашената в Америка, тъй като специалните интереси все още се застъпват за отклоняване на речната вода от каналите нагоре по течението.

Повече от 66 милиона долара за рекултивация мотивират борбата за контрол над бъдещето на реката. През 2004 г. конгресът прие Аризонския закон за уреждане на водата, който официално разреши отдела на Ню Мексико на проекта Централна Аризона да отклони водата от горната река Гила. За да получат пълното си финансиране, от Ню Мексико трябва да получат одобрение от Министерството на вътрешните работи до тази година.

The post Най-застрашените реки в САЩ appeared first on Зелен Свят.

Индийското правителство планира да пренасочи теченията на река Кен, за да напълни другите реки. Това преливане на ландшафта е част от безпрецедентна програма за свързване на реките, която в крайна сметка се надява да събере 30 големи реки в Индия чрез повече от 14 хиляди километра от бетонни канали.

Индия днес е изправена пред извънредна ситуация с водата, като приблизително 600 милиона души – около половината от населението – се борят или с тежък недостиг на вода, или със замърсени води. Правителствените инженери предлагат да се облекчи кризата чрез пренасочване на „излишната” вода от едно речно корито към друго, колосално обновяване на природните проекти, които също биха могли да помогнат за контролиране на наводненията в мусоните, за стимулиране на напояването и за генериране на водна енергия за гражданите на страната. Индийското правителство планира да постигне универсален и справедлив достъп до безопасна и достъпна питейна вода за всички до 2030 година.

Експертите на правителството са по-малко оптимистични. Досега град Делхи е заделил 2,25 милиарда долара за осъществяването на схемата за свързване на реките. Отклоняването на водата от река Кен е първият тестов случай, който се планира. Двете реки ще бъдат свързани с 230 километра от канали. Еколозите обещават да се борят с проекта в съда. Дали в крайна сметка това ще помогне или ще направи проблема още по-голям, ще трябва да изчакаме и видим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Водната криза в Индия appeared first on Зелен Свят.