Има толкова много начини, по които могат да се развият ледените кристали, че някои хора казват, че няма две снежинки. Вероятно няма две снежинки със същата подредба на молекули, но те могат да изглеждат еднакви.

Снегът пада в различни кристални форми – като обикновени призми, кухи колони, звездообразни зъбни колела и триъгълни кристали. Формата на снега често е твърде малка, за да се вижда с просто око, затова изследователите използват фотомикроскоп за снежинки, за да документират различните форми и видовете снежинки.

Снегът всъщност е безцветен. Видимата слънчева светлина е бяла. Повечето естествени материали поглъщат слънчева светлина, която им дава цвят. Снегът обаче отразява по-голямата част от слънчевата светлина. Сложната структура на снежните кристали води до безброй малки повърхности, от които видимата светлина се отразява.

Средната снежинка се състои от 180 милиарда молекули вода и пада със скорост 5 километра в час.

Всяка зима, най-малко един септилион (това е 1,000,000,000,000,000,000,000,000-24 нули!) снежинките падат от небето.

Според Гнигата на Гинес, най-големите снежинки, които са паднали по време на буря през януари 1887 г. във Форт Кьог, Монтана. Измерени са снежинки с ширина 38 сантиметра.

На 5 март 2015 г. в Капакота, Италия, са паднали около 2,56 метра сняг за 24 часа, което представлява нов световен рекорд, признат от Книгата на Гинес. Рекордът преди това принадлежи на Силвър лейк, Колорадо, САЩ с 1,93 метра.

Най-снежният град на Земята е град Аомори в префектура Аомори, Япония. Там падат по близо 8 метра сняг на година – 2,5 метра повече от Сапоро, следващият най-снежен град.

Рекордът за най-много снежни ангели, направени едновременно, е 8,962 в Бисмарк, Северна Дакота за събитие, организирано от Държавното историческо дружество на Северна Дакота на 17 февруари 2007 г.

Най-масовата битка със снежни топки се състояла от 7 681 участници на 31 януари 2016 г. в Саскатаун, Саскачеуан, Канада.

Уилсън А. Бентли, известен като Бентли Снежинката за това, че е първият човек, който успешно снима снежинка. След години на експериментиране с микроскопи, свързани към камерата си, през 1885 г. Уилсън Бентли успява да направи първата снимка на снежинка. Той става известен с фотографирането на повече от 5000 снежинки, подобни на бижута.

Антропологът Франц Боас споменава в книгата си от 1911 г. “Наръчник на езиците на местните американци”, че ескимосите имат десетки или дори стотици думи за сняг. Въпреки че идеята продължава да обхваща общественото въображение, повечето лингвисти смятат, че това е градска легенда, родена от журналистическо преувеличение. Някои дори са отишли ​​дотам, че да го нарекат Великия ескимоски речник измишльотина. Последните доказателства обаче показват, че Боас е бил прав през цялото време.

Хионофобия е страх от снега. Думата произхожда от гръцки капан, което означава сняг и фобо, което означава страх. Хората с хионофобия често разбират, че страхът им е неоснователен и странен. Те обаче не могат да го контролират.

Снегът отразява високо ниво на ултравиолетова радиация и може да причини снежна слепота (фотокератит).

The post Сняг! Сняг! Сняг! appeared first on Зелен Свят.