Приказката може да е апокрифна, но като се има предвид това, което е известно за необикновената Катерина Сфорца, има истина в нея. Една от най-изключителните фигури на италианския Ренесанс, Сфорца потрила рамене с артистичните и културни гении от своята епоха. Тя се противопоставила на нормите, изучавала алхимия и приветства сблъсъка с Борджиите и други мощни семейства. Катерина била родена през 1463 г. в Милано, незаконна дъщеря на Галеацо Мария Сфорца, която по-късно става херцог на Милано. Въпреки нейната нелегитимност, тя била отгледана в центъра на домакинството на баща си, където получила образование, пропитано с хуманистичния дух на епохата. Подобно на други момичета в това забележително семейство, тя изучавала военни тактики и оръжия заедно с момчетата.

През 1473 година, когато Катерина била на 10 години, семейството й прави политически съюз и я сговаря с Джироламо Риарио, мъж 20 години по-възрастен от нея, племенник на папа Сикст IV. Джироламо я взел да живее в Рим, след като тя навършила 14 години. Този ход помогнал да се укрепи мястото им в центъра на папския двор. Катерина родила няколко деца и станала мощен посредник между Рим и Милано.

През август 1484 г. смъртта на папа Сикст IV предизвикала политически хаос в Италия. Съпругът на Катерина бил в несигурно положение: много фракции се стремели да завземат земите му след смъртта на чичо му. Риарио бил далеч от Рим и бил възпрепятстван да се върне в града, за да укрепи позицията си. Катерина, въпреки че била бременна направила това вместо него. Заповядала на армията да превземе римския Кастел Сант Анджело. Тя отказала да го отстъпи, твърдейки, че папа Сикст е дал контрол на семейството им преди да умре. Катерина сграбчила замъка, за да предостави оръжие на съпруга си, за да може да се постигне споразумение. Катерина и Риаро напуснали Рим след като получили голяма компенсация от противниците си.

Катерина имала възможност да докаже политическите си умения в новия си дом в Форли. След като Рикардо бил убит през 1488 година от привърженици на новия папа Инокентий VIII, тя поела цялата отговорност за града. Спечелила благословията на гражданите си и сформирала силни съюзи със съседните държави чрез брака на децата си. Тя също поела командването на военната си подготовка.

Отбранявала града като казала: “Ако трябва да загубя, искам да загубя по мъжки начин.” Тя е образ, който служи за пример на много жени. Фактът, че нещо принципно се върши от мъж не означава, че жена не може да го направи по-добре.

Автор: Мартина С. Попова

The post Катерина Сфорца – една смела ренесансова жена appeared first on Зелен Свят.

Срещали ли сте някой, който мисли, че картината е просто… добра?

Много хора на изкуството вероятно дори няма да могат да ви дадат причина защо Мона Лиза е толкова популярна, при положение, че могат да ви покажат много по-добри картини. Ръководителят на Лувъра споменава, че 80% от посетителите на огромният френски музей са там само, за да видят Мона Лиза. Картината не е известна защото е 10 пъти по-добра от всяка друга. Нейната история разкрива нещо много по-интересно – как изкуството пробива своя път в ежедневният живот на човека.

Може би това никога нямаше да бъде реалност, ако не беше изчезнала картината на Да Винчи.

Преди великото изчезване на Мона Лиза, един критик се влюбил толкова дълбоко в картината, че собственоръчно я направил шедьовър. В книгата „Ренесансът“ публикувана 1873 година, Уолтър Пейтър предоставил широко описание на картината. По това време било изключително трудно изкуството да се види на живо. Пейтър на писал „ода“ към Мона Лиза и това се циментирало в съзнанието на викторианците. Самият Оскар Уайлд казал, че описанието е чудесно.

Дори е този период, Мона Лиза била известна в кръга на изкуството. Не била най-популярната картина в света.

На 21 Август, 1911 година, Винченцо Перуджа, бивш служител на Лувъра, свалил картината от стената и я взел за вкъщи. Отнело цял ден за да осъзнаят, че картината я няма. Мона Лиза била изгубена в продължение на две години. Пресата, която често цитирала Уолтър Пейтър, я нарекли „най-великият портрет направен някога“. Спекулирали, че усмивката й подлудила крадецът. Хиляди души посетили Лувъра само, за да видят празното място на което Мона Лиза някога била.

С всички тези прехвали, обикновеният човек е нямал как да види великата картина. През тези две години фантазирали за красотата и пиршеството й. Когато най-сетне крадецът бил заловен, Перуджа казал, че искал да закара Мона Лиза обратно в Италия. Тя се превърнала в най-известната картина в света до голяма степен заради нейното двегодишно отсъствие. Мона Лиза се превърнала в легенда. Била показана във всеки вестник, който публикувал за нейното завръщане. Било голямото разкритие, съпътствано със история, сходна със хиперболата на Уолтър Пейтър.

Те не станала известна заради начина, по който е нарисувана. Мона Лиза е като „празно лице“, което всеки може да интерпретира индивидуално. Коя е тя? Защо Леонардо я е нарисувал в тази поза? Какво е значението на обстановката й? Има ли скрити съобщения? На тези въпроси можете да отговорите само вие.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо Мона Лиза е толкова популярна? appeared first on Зелен Свят.

Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

Коя изобщо е тази т.н. Мона Лиза? Смята се, че тя е била жената на богат търговец, който платил на Леонардо да Винчи да я нарисува. Вероятно единственият свидетел, който е видял ранната версия на картината пише, че тя била изключително жива. Леонардо се стремял да избяга меланхолията, която била присъща за портрети по това време, той наел музиканти да свирят и забавляват дамата. Изборът му да я нарисува с очи обърнати към зрителя не бил правен до този момент. Най-интересен е факта, че Да Винчи започва картината през 1503г., но тя остава с него до смъртта му през  1519г. Ако наистина е бил нает да нарисува този портрет, как така никога не я предава? Неговите ученици документират, че до последния си момент той работи по картината. Това означава, че причина Мона Лиза да изглежда по начина, по който я познаваме днес е, че Леонардо е починал. При други обстоятелства вероятно би продължил да усъвършенства картината.

Това показва, че тя е била много ценна за него. Някои спекулират, че Леонардо се е опитвал да пренарисува по-ранна негова картина по памент. Така се пораждат много фалшификации на портрета, някои от който са толкова добри, че експертите наистина премислят варианта за две автентични версии на картината.

Със развитието на науката и техниката, учените намират всевъзможни начини да изследват Мона Лиза. Чрез сканиране на платното до анализиране на боята, някои експерти твърдят, че са намерили втората картина, а тя е точно под първата. Те докладват, че тази картина буквално може да се бели като зелка – има изключително много индикации, че Леонардо е нарисувал и изтрил няколко версии на това едно платно. В едната от тях, дамата носи воал, чийто отпечатъци Да Винчи не е успял да заличи напълно; цялата стойка е изместена с няколко сантиметра, а главата е с няколко градуса по-встрани. Чрез компютърна графика е възстановена първоначалната картина:

Леонардо е познат с това, че започвал много проекти, но не завършвал почти нищо. Едно от малкото изключения е тази картина. А защо? Може би никога няма да получим отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистерията на Мона Лиза appeared first on Зелен Свят.