Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

В Марианския транж – 7000 метра под повърхността на океана – тези риби живеят в пълна тъмнина и при натиск, който може да достигне 1000 пъти повече, отколкото на морското равнище.

Но охлювът Мариана не е в изобилие само в тази област; това е най-добрият хищник в региона Как животно изкарва прехраната си на такова екстремно място?

Новите изследвания предоставят улики. В проучване, публикувано в Nature Ecology & Evolution, китайските изследователи изследвали анатомията и генетиката на рибите. Екипът взе образци от около 23 000 фута под морското равнище, използвайки дистанционно управлявани десанти, и анализира гените, протеините и анатомията на съществата.

Те откриха няколко особености. От една страна, рибите имат пропуски в черепите си. Първият автор Кун Ванг от Северозападния политехнически университет казва, че това „може да помогне на вътрешното и външното налягане да бъдат балансирани.“ С други думи, ако рибата имаше пълен и разтопен череп, тя би била смазана от натиска.

Нещо повече, костите им не са изцяло изработени от, добре, кост – но до голяма степен са хрущяли. Всъщност екипът откри, че рибата има мутация в основния ген, отговорен за калцификацията, натрупването на калций за втвърдяване на костите. Тази мутация прави гена частично нефункционален. Ванг казва, че това прави костите им по-гъвкави и вероятно по-способни да издържат на натиск.

Такива високи налягания също могат да разграждат протеините, които са важни за нормалните физиологични процеси. Екипът откри, че рибата има високи нива на вещество, наречено триметиламин N-оксид (TMAO), което се използва за стабилизиране на протеини. Повечето животни имат по едно копие от тези гени, докато тези риби имат пет.

Дори преместването на химикали в и извън клетките може да бъде трудно при тези високи налягания. Марианската охлюва компенсира това, като произвежда голям брой протеини, които транспортират необходимите вещества, казва Уанг.

И накрая, рибите нямат функционални очи и не реагират на светлините на екипа на екипа, в съответствие с предишните изследвания. Това е вероятно, защото тези същества нямат няколко ключови фоторецепторни гена, установи проучването. Тъй като те живеят в пълна тъмнина, няма нужда да могат да откриват светлина, която никога няма да видят.

The post Как рибите живеят в дълбочините appeared first on Зелен Свят.

Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет.

Река Нил е най-голямата река в североизточна Африка.  С дължина от 6640км. тя е най-дългата, а със своите 3 200 000 кв.км., трета по  водна площ,  река на планетата. Има група езера във водосборния басейн на Нил. Една от тях, Виктория, е второто по големина  езеро в света. Голямата река Нил, в началото си е Бели Нил, по-късно Сини Нил се присъединява към нея в Хартум(Судан). Той тече от юг на север и има три основни ръкава: Бели Нил, Сини Нил и Аберга. Реката образува голяма делта, преди да се влее в морето. Едната делта започва от Кайро, а разстоянието до морето е 160км. От този момент разстоянието до Порт Саид и Александрия  на запад и изток от средиземноморското крайбрежие е 250км. Египет има политическо влияние върху Нил в продължение на хиляди години. Изграждането на язовир на Сини Нил е обсъждано дълго време.

По бреговете на Нил, многообразието от животни е зашеметяващо. Живеят повече от 300 вида птици- щъркели, пеликани, чапли фламинго, ибис, орли. Много от мигриращите птици също спират тук.

От многобройните риби, живеещи в реката, интересна е една наречена Бишир. В сухия сезон мигрира към реката, а в дъждовния сезон-до блата  и заливи, където се размножава. През деня лежи неподвижно на дъното, а през нощта  ловува. Някои видове риба имат способността да произвеждат електроенергия от специален орган, разположен в опашката. Дължината на електрическия сом е 1,2 метра. Има форма на колбас: тялото  му е напълно без люспи. Изпраща електрически заряди до 350 волта, зашеметява или дори убива жертвата си.

Нилският крокодил ловува  зебри, биволи антилопи, импали и други животни, когато идват да пият вода от реката. Могат да изядат даже малкото на хипопотама. Освен това, птици, маймуни и  риби също са значителна част от храната им. Както всички видове алигатори,  обича винаги прясна плячка. Ухапва  голямата си плячка, прави известното си въртеливо движение и поглъща голямо парче месо. Останалото е работа на стомаха му.

Ъ-Ъ- Ъ…Моят стомах в момента е на топка. Май беше по-приятно докато си говорехме само за водната площ и топлото на Африка…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Величието на Нил appeared first on Зелен Свят.