В рамките на два века обаче византийският град Елуса (известен още като Халуза) се срутил, оставяйки зад себе си древни сгради, разделени от по-късните поколения или просто погребани под променливи пясъчни дюни. Историците като цяло смятат, че византийските социални и икономически системи в региона на Негев са спаднали с възхода на ранния ислямски период в средата на VII век, време, което е довело до промени като ограничения върху производството на вино, стока, която генерирала много пари и търговия за Елуса.

Благодарение на по-внимателния поглед към общинските сметища на Елуса обаче, археолозите вече осъзнават, че спадът на града е настъпил почти век преди ислямските влияния да навлязат в района. Виновникът? Бърза и смъртоносна промяна в климата, предизвикана от поредица от далечни вулканични изригвания.

В едно изследване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, Гай Бар-Оз, професор по археозоология в университета в Хайфа, и неговият изследователски екип описват резултатите от разкопките на градските сметища, които все още се виждат из покрайнините на Елуса. Копаенето бе подтикнато от любопитството на Бар-Оз за падането на византийското общество в Негев. За улики, изследователите се обърнали към сметищата на Елуса, аргументирайки се, че краят на събирането на боклука ще отбележи края на функционирането на обществото на високо равнище в градска среда.

След изкопаване през пластове отпадъци като пепел от камини, кости от месо и риба, семена от грозде и маслини, изхвърлен строителен материал и счупени винени чаши, изследователите открили, че главните сметища са спрели да получават боклук около 550г. Краят на събирането на боклука в Елуса обаче е в съответствие с новите тенденции в науката за климата, които показват, че средата на VI век всъщност е било ужасно време за живот в по-голямата част на Европа и Азия.

The post 1500-годишнo византийско сметищe за боклук appeared first on Зелен Свят.

Това са въпросите, които преследвали римският генерал Марк Юний Брут. „И ти ли, Бруте?“, думите, които Юлий Цезар изрекъл когато най-добрият му приятел го наръгал с нож. За Марк Брут това не било просто политически проблем, а личен. Неговите предшественици свалили от власт тираничен владетел. Той се чувствал длъжен да удържи на семейното достойнство и да не позволи Рим да падне толкова ниско отново. Рим била република изградена на принципа, че никой човек не може да има прекалено много сила.

Четири века по-късно този основателен принцип бил заплашен отново. Драматичното издигане на Юлий Цезар до владетел чрез многобройни победи в битка го направили най-богатият мъж в Рим. Неговото отношение към бедните и разпространението на земя из обществото го направили изключително популярен. Статуи и храмове били построени в негово име, дори цял месец от годината бил преименуван на неговото име, днес наречен „Юли“. Думата „цар“ също произлиза от него.

Титлата на диктатор, която позволявала всеобща власт по време на война, била връчена на Цезар няколко пъти подред. Всичко това евентуално се насъбрало. Сенаторите строго не одобрявали силата, която Цезар притежавал. Те се страхували завръщането към монархия и отнемането на гласа на обществото. Техните собствени сили и амбиции били застрашени от това. Била създадена конспиративна група, която стремяла премахването на Юлий Цезар. Из тях бил и Марк Брут. Избора му на бил лесен. През годините Цезар спасил живота му няколко пъти и дори го назначил като личен съветник.

На 14ти Март, 44 година н.е., около 60 души заобиколили Цезар. Легендите казват, че един по един всеки от тях го наръгал с нож. Цезар не се предал лесно и се борил с тях докато не видял Брут. Освен известните думи на Шекспир, не знаем последните думи на Цезар, но той напълно се предал когато човекът, който той приемал като син, го наръгал с нож.

Иронично, но конспираторите постигнали обратното на своят цел. Моменти след смъртта на Цезар, Рим избухнал в паника и убийците били изгонени. Рим се превърнала от република в империя, поставяйки властта в ръцете на един главен владетел.

Тези исторически събития ни оставят в много въпроси относно философията между избора на лоялността или общото благо.

Автор: Мартина С. Попова

The post Падението на Юлий Цезар appeared first on Зелен Свят.