Бил е един от най-големите робски пристанища в обширната търговия с роби в Индийския океан, в която доминират арабските търговци на роби. Арабската търговия с роби е възникнала преди исляма и е продължила повече от хилядолетие. Работодателите търгуват, подкупват началници, ограбват и често отвличат, за да отговорят на голямото търсене на роби. Новопридобитите роби често били принуждавани да пренасят слонова кост и други стоки обратно в Багамойо. Името Багамойо произлиза от думите на Kiswahili “bwaga moyo”, което означава “сложи сърцето си”, защото именно тук робите ще изоставят всякаква надежда за свобода или бягство. 

Макар, че в съвремието е известен като райски остров, има много забележителни напомняния за тъмната история на Занзибар в търговията с роби около Каменния град и по целия остров. Пазарът, където робите са били затворени в тъмни, безвъздушни подземни камери, преди да бъдат продадени, все още съдържа вериги, закрепени към каменните стени. Подвижният мемориал сега стои там, където пазарът някога е бил, напомняйки посетителите и местните жители, за зверствата, извършени на това място преди столетия.

Наблизо, Англиканската църква съдържа дървен кръст, издълбан от дървото, под който сърцето на известния изследовател и пътешетвеник Давид Ливингстън е погребано в Замбия. По крайбрежието на острова се намират няколко стари варовикови клетки, където робите са били скрити от кръстоносците. След като робството е забранено, използването на камери се увеличава. Някои все още съдържат последни съобщения, оставени от роби, които очакват тяхната продажба и транспортиране до чужда земя. 

Важно е да се разбере, че в контекста на Арабската търговия с роби, терминът арабски представлява култура, а не определена раса. Много от “арабските” търговци на роби като Типу Съвет и други са неразличими от “африканците”, които поробват и продават. Всички основни расови групи в Занзибар са участвали в търговията с роби по някакъв начин. Европейците използват роби в плантациите си в островите в Индийския океан, арабите са основните търговци, а африканските владетели продават затворници, взети в битка. 

През 1822 г. оманските араби подписват Договора за Морсби, който прави продажбата на роби на християни незаконна. За съжаление тези ограничения по същество са пренебрегнати и търговията продължава да процъфтява. След това, през 1873 г., под заплахата от бомбардиране от страна на британския флот, султан Баргаш е принуден да подпише указ, който превръща морската търговия с роби в незаконна, а пазарът на роби в Занзибар бил затворен. Макар че робството вече е официално незаконно, то продължава до континенталната част на Танзания до поражението на германците през Първата световна война и Великобритания поема властта като колония. 

Един от символите на този период е Паметникът на Робите.

Създаден е от скандинавският художник Клара Сонеас. Той показва пет фигури на роби, оковани в яма. Мъже, жени, млади и стари, с характеристики, които показват разнообразие на племенни и етнически произход. Техните изражение не са нито измъчени, нито на примирени хора. Изглеждат изтръпнали и все пак предизвикателни.

В историята на човечеството това е един от най-мрачните периоди . Подобни срамни явления само трябва да ни напомнят какви късметлии сме да живеем в свободно време.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Занзибар – сред оковите на робството appeared first on Зелен Свят.