Изследване, публикувано в списанието Child Development, оценява 170 семейства с поне едно дете, чиято средна възраст е три години. Това е етап, в който се развиват емоционални, езикови, социални и поведенчески умения, пише The Healthy Archive.

Изследователите помолили родителите да запишат колко пъти са прекъсвали комуникацията с децата си, за да видят смартфона.

11% са заявили, че не са били разсеяни от смартфон, 17% са заявили, че са го правили само веднъж на ден, 24% са го казвали два пъти на ден, а 48% са признали, че са прекъснали комуникацията с децата си три или повече пъти на ден.

Един от най-показателните резултати е фактът, че изследователите са открили, че когато родителите са били разсеяни от смартфон по-често, децата са имали повече поведенчески проблеми, като истерия, бурни реакции и гняв.

В допълнение, други проучвания, проведени от AVG Technologies, показаха, че 42% от децата (4 от 10) смятат, че техните родители прекарват повече време в телефона си, отколкото с тях. Но най-тревожното е, че децата в крайна сметка копират това поведение и го повтарят до такава степен, че стават зависими от мобилните си телефони по същия начин, както родителите си.

Проучването подчертава, че за развитието на децата е много важна живата комуникация, “лице в лице”. По този начин те учат езика, учат се да разбират и регулират собствените си емоции. Гледайки възрастен, детето се учи да говори, да прави различава израженията на лицето, да реагира на него. Когато на децата им липсва жива комуникация, се оказва, че важните етапи на развитие избягват, остават незавършени.  Освен това децата не трябва да чувстват, че трябва да се конкурират с електронните устройства за вниманието на родителите си.

Превод – Нина Жишева

The post Зависимостта на родителите от смартфона влияе върху развитието на децата им appeared first on Зелен Свят.

Ние сме най-сладки като бебета. Тогава сме и най-безпомощни. Но всяко бебе има начин да потърси помощ – Включва на режим „Плач“ и, най-вероятно всеки възрастен, щом го чуе, се втурва да го спасява или да го успокои с нежна песен.

Други видове примати, включително шимпанзетата и макаците, също люлеят и носят своите бебета. Но хората, които се грижат за тях, правят нещо допълнително. „Добавихме пеенето“, казва психологът Сандра Трехуб, почетен професор в Университета Mississauga в Торонто.

Никой не знае кога родителите за първи път са започнали да пеят на бебетата си, но практиката е древна и универсална. “Изглежда има доказателства за пеене на бебетата през цялата история”, казва Трехуб, която е изучавала музикалността при бебетата и децата от десетилетия. Всички човешки култури изпълняват песни специално за бебета – така наречените „песни, насочени към бебета“. По-прости, по-бавни и повтарящи се, тези приспивни песни изглежда успокояват бебетата, изпаднали в беда, по-добре от другите видове песни.

Но как и защо хората създават детски песни? През януари еволюционният психолог на Харвардския университет Макс Краснов и студентът Самуел Мер публикуват първата официална теория за произхода на приспивни песни в „Еволюция и човешко поведение”. „Песните, казват изследователите, може да са били резултат от надпреварата на родителите и децата за един ценен ресурс: родителско внимание“.

„От генетична гледна точка родителите и децата нямат еднакви интереси“, казва Краснов. “Децата искат повече от всички ресурси, отколкото родителите са готови да дадат.”

Новата теория на Краснов и Мер в широк мащаб представя общия консенсус за начина, по който са били създадени приспивните песни. Шанън дьо Летюал, професор по музикална терапия във Frost School of Music на Университета в Маями, представя теория, че песните, насочени към бебето, са се развили от необходимостта от „хендсфри родителство“.

„Помислете за периода, когато ранните хора са станали двуноги”, казва дьо Летюал. „Това съвпадна със стесняване на таза, за да се даде възможност да се ходи изправено, което ограничава размера на бебето по време на раждането – всички хора се раждат в определено състояние на недоносеност. Ние не сме като, да речем, коне, които се изправят и тръгват да ходят след няколко минути. “

Нашата присъща уязвимост, като бебета, означава, че човешките бебета се нуждаят от продължителен период на грижа, обяснява дьо Летюал, който изучава детската песен, но не участва в изследванията на Краснов и Мер. Тя добавя: „В същото време бебето нараства с експоненциална скорост. Идва момент, в който то е твърде голямо, за да бъде носено през цялото време, но все още се нуждае от грижи. Но майката също трябваше да се движи, да си взема вода, да приготвя храна“.

Пеенето позволява на майката, която по традиция най-много се грижи за бебето, да го остави, но в същото време да му осигурява успокоение и доказателство, че не е само.

„Ако бебето се разтревожи, то би могло да привлече хищник“, казва дьо Летюал, „Една майка, която е в състояние да използва гласа си, за да успокои детето си, е по-вероятно да оцелее – и децата също ще имат по-голяма вероятност да оцелеят. Бебешките песни може да бъдат сметнати и за доказателство за наченките на първата музика.”

Макар и да не противоречи на този възглед за произхода на приспивни песни, Краснов и Мер предлагат по-тъмен елемент на еволюцията.

„Отношенията между родител и бебета не са само цветя и рози“, казва Мер. “Има много конфликти.”

Краснов и Мер вярват, че войната между бебето, търсещо колкото се може повече внимание и грижещите се, които разделят вниманието и към други деца и задачи, които са от решаващо значение за оцеляването, може да са поставили основата за еволюционна надпревара във въоръжаването.

Състезанието започва достатъчно просто: бебето настоява за внимание и родителят се стреми да му осигури достатъчно, за да го задоволи. Но как родителят изразява това внимание без ръце и как може детето да прецени качеството на полученото внимание? Чрез вокализации, според теорията на Краснов и Мер.

Лесно е да се произведе проста вокализация. Но по-сложните вокализации – като пеенето – изискват памет, фокус и умения, които могат да предадат по-високо качество на внимание към бебето. На повече изисквания за внимание от бебето чрез плач може да се отговори с по-сложни вокализации от страна на родителя.

„Вниманието е невидимо. Имате нужда от честен сигнал за неговото качество, казва Краснов. – Ето къде е мястото на пеенето. Не мога да ви пея, докато бягам от хищник или докато говоря с някой друг. Дори завъртането на главата влияе на качеството на гласа. Бебето може да прецени къде е насочено вниманието на родителя. Това са неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.”

И бебетата са много внимателни към този конкретен сигнал, установиха други изследователи. Например, през последните няколко години дьо Летюал проучва отговора на кърмачетата на приспивните песни. В многобройни проучвания те са били изложени на редица стимули, включително майка им или непознат, пеещ за тях. Във всички случаи, “всички бебета бяха много внимателни към всички певци. Песента, насочена към бебето, беше това, което привличаше вниманието“. – казва дьо Летюал.

Трехуб се съмнява, че необходимостта да се успокоят бебетата тласкат вокализациите да се превърнат в приспивни песни. Хората използват различни средства, за да успокоят бебетата си: люлеенето и носенето на ръце, например, може да приспи детето. “Песните не са уникално решение за успокояване на деца”, казва Трехуб.

 „Това, което знаем досега, е, че това, че родителите пеят на бебетата си, е универсално за всички хора, споделя Краснов. И това е шокиращо, като имаме предвид колко различни култури съществуват по света. Това ни подсказва, че се случва нещо по-дълбоко и по-функционално.”

Превод – Нина Жишева

The post Защо пеем приспивни песни на бебетата си appeared first on Зелен Свят.

Учете сина си да слуша. Обикновено това е ценно човешко качество. Човек, който знае как да слуша и да вниква в това, което му се казва, е безценен.

Научете сина си да прецени действията си преди да са извършени. Способността да се поеме отговорност за свършеното е първият знак за достоен човек.

Бъдете винаги на негова страна. Изслушвайте и не омаловажавайте позицията му. Човек трябва да знае, че зад него има семейство, което вярва в него.

Насърчавайте любовта на детето към четенето. Как? Давайте нагледен пример. Четете повече сами, прочетете  го на глас, обсъдете с него това, което четете. Намирайте книги според интересите на детето.

Учете сина си да изразява чувствата си с думи. С други думи, да освобождава натрупаните негативни емоции.

Научете сина си да вярва в себе си. За да постигнете това – вярвайте в него вие самите.

Разберете в кои области има интерес и му създайте хоби. По този начин той ще се утвърждава и мотивира да постига повече като голям.

Уверете се, че синът ви има около себе си добър пример, на когото да подражава. Че е заобиколен от достойни, силни, честни хора. Децата абсорбират всичко като гъба. Неговото семейство и обкръжение ще го сформират, преди да се научи да произнася тази дума и да разбере смисъла му.

Обяснете на сина си, че не е срамно да се извинява. Срамно е, като обидиш някого, да се преструваш, че нищо не се е случило.

Ако се върне от улицата мръсен, с разкъсани дънки и гладен, не му се карайте. Мръсното и гладно дете е активно и следователно здраво.

Научете сина си да бъде надежден приятел. Винаги удържайте на думата си, давайки му нагледен пример.

Научете сина си да губи. Той трябва да се научи да се справя с пораженията и да върви напред.

Бащата има задачата да създаде един „мъжки свят” с детето. Например може да го научи как да се справя с чук, отвертка, жици и други ,,мъжки неща“.

Отговаряйте на всичките му въпроси. Дори да ви се струват глупави, или да не са детски.

Учете сина си да бъде последователен и упорит. Късметът и талантът са само половината от успеха. Втората половина е да придобие майсторство и да натрупа опит.

И не на последното място. Дори то да порасне и се превърне в човек извън вашите очаквания, не му се сърдете. Хората са различни и развиват най-добре потенциала си обградени с обич и разбиране.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Как да превърнем момчето в мъж appeared first on Зелен Свят.

В тази статия се постарах да събера малко идеи, които ще разнообразят скучната маса и ще доставят и визуална наслада.

Готови ли сте? Запретнете ръкави. Вие сте на ход…

Едно е просто да сложите плодове на масата и съвсееем друго, ако ги аранжирате под някаква атрактивна форма. В случая – огромна пеперуда. Това не е ли остроумен начин да накараме малките зверчета да посягат по-често към здравословни неща като плодовете?!! Имам предвид, не “пластмасовите” от супермаркета, сещате се…

Предястие от сварени яйца. Но не е ли твърде скучно да ги изтипосаме в чинийка срязани на две…?!? Ето тук една идея как много лесно, сварените яйца с малко помощни материали от резенчета кисела краставица, моркови и да кажем черен пипер на зърна за очите, ще се превърнат в триизмерна картина с малък сюжет…А ако включите и децата в самата подготовка, забавлението ви е гарантирано… Защо не?!? Използвайте ги гадовете… 🙂

Когато говорим за зеленчуци, обикновено малките деца извръщат глави. Ето начин да останат очаровани и да опитат от тях. Тези зеленчукови лалета биха ви свършили работа и за други поводи, не само детски партита.

Вижте само колко вида животинки може да се получат с малко зеленчуци и доста въображение.

Това не е просто гофрета, това си е истински шедьовър.

Ето как нещо обикновено и обичано като мъфините, може да се превърнат в мъдри и вкусни бухалчета.

Никога не съм си мислила, че един шоколадов бонбон, може да лае 🙂

Вижте как една палачинка се е превърнала в любим приказен герой. Не е ли чудно това лисиче?!?

Освен дългоочакваната торта, предполагам винаги е приятно да има алтернатива за десерт. Кой би отказал атрактивно изглеждащ пудинг, в съчетание с вкусни плодове в закачлива форма… Ммм, да ти е жал да го хапнеш..

Айде, дано да съм ви вдъхновила и усмихнала.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вдъхновение за масата на децата appeared first on Зелен Свят.

Някои може да попитат защо тези родители така и не разбират моралните последици от действията си?

Двайсетгодишни изследвания в областта на моралната психология подсказват много причини, поради които хората се държат неетично. Когато става въпрос за богатите, научните изследвания показват, че те се стремят да поддържат по-високия си статут. Чувство за правомощия играе роля.

Нека първо разгледаме какво позволява на хората да действат неетично и въпреки това да не чувстват вина или разкаяние.

Изследванията показват, че хората са добри в рационализирането на неетичните действия, които служат на техния личен интерес. Успехът или неуспехът на децата често има значение за това как родителите виждат себе си и биват видени от другите. Те са по-склонни да се наслаждават на отразената слава на децата си; сякаш получават почит, основана на връзката им с успешните деца. Това означава, че родителите могат да бъдат мотивирани от личен интерес да осигурят постиженията на децата си.

В случай на измама в името на децата, родителите могат да оправдаят поведението чрез сравнения, които им помагат морално да се разграничат от действието си. Например, те могат да кажат, че другите родители правят много по-лоши неща или минимизират последствията от действията си чрез думи като „Моето поведение не е причинило много вреда“.

Разглеждането на неетичните резултати като служене на други хора, включително и на децата, може да помогне на родителите да създадат психологическа дистанция за рационализиране на нарушенията. Няколко проучвания показват, че хората са по-склонни да бъдат неетични, когато действията им помагат на някой друг. Например, за служителите е по-лесно да приемат подкуп, когато планират да споделят приходите с колеги.

Усещане за правота

Когато става дума за богатите и привилегированите, чувството за право или убеждението, че човек заслужава привилегии над другите, може да играе важна роля в неетичното поведение.

Привилегированите лица също така са по-малко склонни да следват правилата и указанията, като вярват, че правилата са несправедливи. Тъй като се чувстват заслужили повече, те са склонни да нарушават нормите на подходящо и социално съгласувано поведение.

Чувството за право на глас също кара хората да бъдат по-конкурентоспособни, егоистични и агресивни, когато усещат заплаха. Например, белите мъже са по-малко склонни да подкрепят утвърдителни действия, дори и на терена, ако това заплашва техния привилегирован статут.

Изследванията показват, че правото може да дойде отчасти от това да бъдеш богат. Установено е, че заможните хора, които се считат за “висша класа” въз основа на доходите си, лъжат, крадат и мамят повече, за да получат желаното. Също така те са по-малко щедри. По-вероятно е те да нарушават закона при шофиране, да дават по-малко помощ на непознати в нужда и като цяло да не обръщат повече внимание на другите.

Освен това, израстването с богатство е свързано с по-нарцистично поведение, което води до егоизъм, нужда от възхищение и липса на съпричастност.

Лицата, които смятат, че заслужават несправедливи предимства, са по-склонни да предприемат действия, за да повишат своето ниво, като например да гарантират, че децата им ще посещават университети с висок статус. Загубата на статут изглежда особено заплашителна за индивидите с висок статус.

Неотдавнашен преглед на изследването на статута показва, че загубата на статус, или дори страх от загубата му, е свързана с увеличаване на опитите за самоубийство. Индивидите показват и физиологични промени като повишено кръвно налягане и ускорен пулс.

Такива лица полагат и все по-големи усилия да избегнат загубата на статута си, като са готови да платят пари и да отклонят средства за себе си.

В книгата си “Разглезването на американския ум”, експертът по Първата поправка Грег Лукяноф и социалният психолог Джонатан Хайд твърдят, че родителите, особено във висшата класа, са все по-загрижени за това децата им да посещават висши университети.

Тези автори твърдят, че ако икономическите перспективи са по-малко сигурни поради стагнацията на заплатите, автоматизацията и глобализацията, по-заможните родители са особено загрижени за бъдещите икономически възможности за децата си.

Чувство за неуязвимост

Хората, които усещат чувство за власт, често вървящо заедно с богатство и слава, са по-малко склонни да вярват, че са уязвими за вредните последици от неетичното поведение.

Преживяването на психологическо чувство за сила води до фалшиво чувство за контрол. Това би могло да доведе и до по-голямо поемане на риск и намаляване на загрижеността за другите.

Възможно е някои от тези причини за морална психология да стоят зад тези богати родители, които изневеряват в името на децата си. Желанието да положите по-големи усилия, за да помогнете на детето си, е възхитително. Въпреки това, когато тези усилия преминават етичните граници, постъпката става твърде неетична.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Богатите са по-неетични appeared first on Зелен Свят.

Днес, в месеца наситен с най-много „празнична треска” и лов на подаръци, предлагам да поговорим малко за силата на дребните, ежедневни жестове, които могат да зарадват близките ни и извън празниците.

Надявам се, че повечето от нас осъзнават колко кратък е животът и колко сме преходни?!? Преживявали сме загубата на близък най-неочаквано… Именно на понятието СЕГА искам да обърна внимание, защото времето си тече като неуловим пясък… Защото има смисъл да казваме и показваме на близките си, че ги обичаме.  Да ги изненадваме и показваме обичта си всеки ден, всеки час.

Ето няколко примерни ситуации над, които да се замислим, а защо не и да ги прилагаме по-често.

Вечерта ще излъчват важен мач на отбор, чийто фен е съпругът/гаджето ви. Защо пък, ей така за разнообразие, не му изпържите картофки, заредите хладилника с любимата му бира и не се изнесете някъде за два часа (или колкото там, трае футболният мач)… Искате ли да се хванем на бас, че ще се усмихне или не?!?

Един ден, за майтапа, вие сложете масата за вечеря, докато тя е в банята… Дали пък няма да срещнете дълбока изненада и благодарност, а?!?

Пробвайте само за 1 ден да се държите като старомодна двойка – демек, ако сте мъж, дръжте се като фин джентълмен, отваряйте ѝ вратата, подавайте ѝ ръка да не се хлъзне на токчетата си, стоплете я, ако ѝ е студено. Ако сте жена, не крещете, ако е закъснял, не се цупете, ако е забравил нещо… Да видим дали няма да настане вселенска хармония вкъщи, ако уравновесим малко полюсите…

Скрийте между дрехите му/ѝ закачлива бележка, с която да го/я усмихнете.

Вземете си почивен ден и го прекарайте целият с децата си. Или ако все още нямате, с племенниците, със съседските деца. Имам предвид в игри и занимания, които на тях са им любими. Това не е нужно непременно да струва пари. Подарете им внимание и обич.

На вечерята вкъщи, скрийте телефоните. Благодарете гласно на тези, които са с вас на масата. Просто така, защото ги има. Дайте си сметка, че има хора, които си нямат никого. За тези, които нямат маса дори не ми се говори в момента…

Следващият път сиренето в салатата му/курабийките, които му печете или каквото обича да му приготвяте, може да  бъде под формата на сърчица. Дребно, ама толкова ефективно като жест.

Обадете се на родителите си и им кажете колко ги обичате.

Направете/Купете ѝ торта. Без повод.

Изведете я на вечеря. Навън. Само двамата. Зарежете битовите проблеми вкъщи. Нямам предвид децата…

Поканете на гости майка му/ѝ , сгответе вкусни неща и се дръжте мило. На бас, че накрая благодарната няма да е само тя.

Нека да видим, ако си позволим да оценяваме, да полагаме мънички, дребни усилия дали отсреща няма да има топла вълна от обич и оценяване. Дали в крайна сметка, на печалба няма да сте вие самите?!?

Доброто е заразно. Доброто води добро. Искам, много искам да вярвам в това и да заразявам света с тези идеи. Да пробваме, а?!?

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Силата на малките жестове appeared first on Зелен Свят.