Да помислим за цветовия спектър. Видимата светлина – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – е част от електромагнитния спектър, който нашите очи могат да възприемат. За разлика от повечето цветове, които срещаме, не можем да представим розовото с една-единствена честота на светлината. Няма Р в системата ROYGBIV. Не е съвсем червено, но със сигурност не е и виолетово. Вместо това то е комбинация от няколко дължини на вълните.

Ако се вгледате в голям балон от розова дъвка, вие не просто виждате куп розови светлинни дължини, които удрят задната част на очната ви ябълка. Вие сте свидетел на разнасяне на различни отразени дължини на вълните, предимно на червено и бяло, които мозъкът ви сглобява и възприема като розово.

Така че, истинска розова дължина на светлината не съществува, но означава ли това, че розовото не е цвят?

Типичното човешко око реагира на дължини на вълните от около 369 до 769 нанометра.

“Разбира се, че розовото е цвят,” казва Джил Мортън, експерт по теория на цветовете и психологията на цветовете, през 2012 г., “но розовото наистина не е част от светлинния спектър и трябва да се смеси, за да се генерира. “

Ако се придържате към правилата на електромагнитния спектър, би било по-точно да наричате розово „нюанс на червено“. Както можете да видите на изображението по-долу, нашето възприемане на цвета не е толкова просто като линеен спектър, а включва и нюанси (добавени светлинни стойности) и отсенки (добавени тъмни стойности). Чрез добавяне на нюанси в червеното, ние олекотяваме цвета, както и го преместваме към синия край на спектъра и му придаваме различно качество. Ние наричаме това качество “розово”.

Това е моментът, когато нещата започват да звучат тромаво, съмнително и объркано. И изведнъж – ето го! Определяме ли цвят, като залепим етикет върху усещането в нашия мозък? Когато мислим за това по този начин, всички “цветове” – всъщност всички усещания – са просто абстракции, основани на тълкувания на тялото и ума ни, които не могат да съществуват извън зрителната система.

“Цветът всъщност не е свойство на светлината или на обектите, които отразяват светлината, това е усещане, което възниква в мозъка”, обяснява биологът Тимоти Голдсмит в статия от 2006 г. в Scientific American

Автор – Нина Жишева

The post Розово? Няма такъв цвят! appeared first on Зелен Свят.

Хилиър – най-тайнственото розово езеро в света.

То  се намира на остров Средини в архипелага Recherch в югозападна Австралия. Към днешна дата причината за розовия цвят на водата не е решена.

Само си представете: розово езеро, заобиколено от бял пясъчен бряг, който преминава в гъста зелена евкалиптова гора, а след това от едната страна на езерото, само няколко десетки метра започва лазурното синьо на Тихия океан.

Смята се, че това невероятно красиво езеро е било открито от британския поданик Матю Флиндър през 1802г. по време на изследването си в тази област на Австралия, когато се изкачил на най-високия връх, за да разгледа близкия остров.

Невъзможно е да останете равнодушни пред такава гледка. Цветът му е толкова розов, че почти съвпада с розовия цвят на дрехите на куклата Барби или цвета на дъвката. Наистина прилича на гигантска дъвка, която някакви гиганти са размазали на земята.

Езерото е плитко, дължината му е около 600 м, ширината му е 250 м. В зависимост от сезона, цветът на водата може да варира от по-ярко до по-тъмно коралово бордо.

В езерото Хилиър можете да се плува, това не представлява опасност.

(дори и ако не мога да плувам лиииии…)

Водата в него е изключително солена: нивото на солта в него е няколко пъти по-високо от солеността на океанските води край бреговете на Австралия. Ето защо в началото на 20-и век, сол се е добивала до известна степен в езерото.

В света има няколко езера с подобен цвят на водата, но за разлика от езерото Хилиър в тези езера, учените са били в състояние точно да определят причината за розовото. Виновникът е специален вид микроскопични водорасли – Дъналиела Солтвауър, Но в езерото Хиллер със своето скалисто и гладко дъно тези водорасли липсват.

Също така има теория, че специални микроорганизми може би са отговорните за оцветяването на водата, но учените не могат да ги идентифицират.

Това е…! Аз казвам на учените. Явно езерото е изпратено от висшите сили да приюти всички с напиращи кифленски настроения… Хайде, момичета, грабвайте фламингосите и да се заселим покрай розовото езеро…

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Хилиър – сбъдната розова мечта! appeared first on Зелен Свят.

Култът към розовото фламинго започна сравнително  скоро, но личното ни мнение е, че се задържа по-дълго от обичайното. Дали защото примитивният ни аз има нужда от тотем, на който да се кланя или е поредната комета в модната индустрия ще разберем във времето.

Тази вълна заля дори най-невинните, току що акостирали в пристана на моминството девойки и опръска всичко наоколо с розови краски…

Мечтата на всяка уважаваща себе си съвременна кифла/гърла/ мацка

(или сами изберете епитета да няма сърдити)- селфи на розово фламинго!!! По-възможност в поза с онази патешка физиономийка , с очила скриваща личицето и щедро изложени прегорели солетки…

(оу, пардон, не солетки, а  краченца под жаркото слънце). Воаля…!!!

Производителите бързо надушиха вкусно ухаещият на пресни кифлички аромат на  сладка печалба и горкото , нищо неподозиращо фламинго взе да наднича отвсякъде.

 БУКВАЛНООО…    🤦‍♀️ 

Роклички, тениски , декоративни възглавнички, всякакви  текстилни, декоративни елементи и аксесоари ,  окичени с каротиноидно натъпканата екзотична птица. СТОП. Може би тук е ключът към небивалият интерес. Екзотика. Копнежът на нашего балканският индивид – да пътува, да се докосне , да изживее екзотиката, да я почувства , задължително да се снима обграден с екзотика и после да накара близки и не толкова да се пръсне от яд и завист! Честна дума, много народ изпитва истинско удоволствие от това. То изпълва всяка една свободна ниша между сивото вещество на гореупоменатите индивиди. А повярвайте, те не са никак малко. Размножават се безполово , опасно бъро и заплашително розово.

И ако не дай си Боже иронизираш , осмееш тази модна вълна, изведнъж се оказваш задръстен, старомоден и с хаштаг            #Абе#ТиКаквоЛи#РазбирашОтМода#   д

Тази година реших да не водя детето на претъпкан плаж, дори в крайна сметка

не го заведох на никакъв плаж. Заведох на градски басейн. Но какво беше изумлението ми, когато мислейки, че съм постигнала пълна изолация и синхрон с изоставената като след катаклизъм пустинна атмосфера на малкото провинциално градче и градският басейн и изведнъж- какво да видя! В съседният басейн тълпа превъзбудени тийнеджъри се боричкаха и спореха кой първи да „яхне „ розовото надуваемо фламинго във водата.

Всичките ми илюзии пропаднаха.

Модата е един от най-мощните инструменти за промиване на мозъци.

Остава ми едно единствено нещо – да се моля да отшуми по-бързо…иначе…накрая и аз ще си купя едно.

Защо ли? Ей така, да си се снимам…

The post Синдромът “Flamingo LOVE” appeared first on Зелен Свят.