Около тях трупове се издигат от гробове, присъединявайки се към редица други, които чакат Страшния съд. Това е графична, увлекателна сцена и не е чудно, че 500-годишната картина е спечелила манастира Воронет титлата „Сикстинската капела на Изтока“.

Това е един от осемте манастира с подобна рисунка, които заедно съставят църквите на Молдова, обект на ЮНЕСКО за световно наследство. Няколко се открояват, разказвайки своята приказка в жив цвят. Манастирът на Воронет използва синьо-сив нюанс, толкова характерен, че е дал името си на цвят: Воронет син. Манастирът Хумор има съвсем различно усещане, с теракотово червено. А цветовете, украсяващи църквата в Суцевита, остават най-ярките, с пигменти, експертно получени от натрошени минерали, полускъпоценни камъни и редки глини.

Сградите са поръчани през 15 век от Стефан Велики, който защитава региона от нашественици и дори сключва съюз с Влад Импалър, историческа фигура, известна още като Дракула.

Тъй като малко селяни можеха да четат, Източноправославната църква покрива сградите отвътре и отвън с графични картини, за да преподава религиозни теми, създавайки библейска книжка с картини на византийското изкуство.

Скитайки из църковните площадки, можете да срещнете монахини и монаси, които обявяват молитвени времена, като бият чук по дървена дъска, традиция, датираща от времето, когато окупаторите забраняват звъненето на камбаните.

The post Стенописи в румънски манастири appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

През 1986г. група учени в Румъния са търсели добро място за да построят геотермална централа, когато случайно открили една от най-странните пещери. Това, което намерили е било „капсула на времето“. В пещерата, наречена Мовила, живеят организми изолирани от всичко в продължение на милиони години. Намира се на повече от 20 метра под земята. Пещерата е абсолютно тъмна, топла и пълна с токсични газове. На дъното има езеро, за което казват че вони на изгорена гума и развалени яйца.

Освен шахтата, която учените са пробили до нея, пещерата е затворена от всички страни. Смятат, че е била изолирана за поне 5 и половина милиона години до наши дни. Благодарение на дебелите слоеве глина нищо не може да проникне в пещерата, дори светлина и вода. Там са се формирали някой изключителни интересни бактерии. Повърхността на езерото е покрито с хартиеноподобен слой от бактерии, които са създали уникална еко система. Те могат да превръщат въглеродният диоксид заедно с някаква част от енергията си в храна. Въздухът там има около 100 пъти повече въглероден диоксид от този. който ние дишаме. Организмите буквално използват токсичните реакции, които се случват в пещерата за да се хранят. По-големите организми, като паяци и стоножки се хранят с тях.

Малките бактерии са създали единствена по рода си еко система, но в същото време са оформили и пещерата. Токсичните реакции, които се случват ерозират варовика, което прави пространството по-голямо и произвежда повече въглероден диоксид, за да може целия процес да се повтаря.

Пещерата Мовила е Румъния е единственото такова място, за което знаем. Това обаче се отнася за земята. В дълбините на океаните съществуват организми и еко системи, които вероятно са също толкова чудновати и различни, но все още нямаме възможност да достигнем до тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пещерата изолирана за 5 милиона години appeared first on Зелен Свят.

Малкото останали той заточава да построят истинският замък на Дракула – замък Поенари. Избрал скала над реката Арджеш. Намирала се на границата между Влашко и Трансилвания, а пътят до замъка бил толкова стръмен, че било невъзможно за превземане. Строежа бил изключително труден и много умрели в процеса. Въпреки това замъка бил построен за отрицателно време.

След премахването на болярите, Влад преминал към екзекуцията на стари познати – саксонските търговци. Заради тяхното богатство те притежавали власт, която застрашавала управлението му. Те подкрепяли негов враг и е трябвало да се справи с тях бързо. Стратегически, тъй като израснал там той знаел слабите места в неразрушимата защита.  Нападнал през нощта, първо покрайнините преди да могат да се покрият зад дебелите стени. Атаката на града вдъхновила едно от най-познатите изображения на Влад – гора от хора набучени на колове докато той си хапва и ги наблюдава. От тук произлизат много от слуховете, че ядял хора или пиел кръвта им. Всъщност изображението е тогавашната версия на пропаганда от неговите врагове.

Да, той изваял името си в историята с невиждана жестокост, но толкова преди него били убити от собственият си народ, неговият баща също. Той се заклел, че никога няма да остави някой друг да владее неговите хора и използвал всичко, за да направи това истина. Неговият нрав вдъхновил и най-известният злодей – вампирът Дракула. Той е считан за успешен и добър владетел макар и страховит.

Aвтор: Мартина С. Попова

The post Истинският Дракула – Влад III Цепеш – Част II appeared first on Зелен Свят.

Какво общо има той с познатия ни вампир?

Писателят Брам Стокър взаимства псевдонима на Влад III Цепеш. Той наследил името от баща си, Влад II Дракул, който владял Влашко преди него и бил част от Ордена на Дракона. Символа на дракона бил част от семейния герб. „Дракул“ преведено означава „дявол“, а  Влад Цепеш със сигурност постигнал подобаваща репутация за това име.

Родното му място е Сигишоара, малък град, но изключително богат. Градът бил един от най-безопасните по това време, с дебели стени за да се предпази занаята на многобройните саксонски търговци, които живеели там. Те били асоциирани с алчност. Бащата на Влад Цепеш направил сделка с тях в замяна на позволение да живеят в града. Там едно било сигурно – че градът ще бъде защитаван и опазен на всяка цена.

Там израснал бъдещият владетел. Но през 1447г. Влад II Дракул бил убит. Влад III Цепеш избягал на север в Трансилвания. Мястото, в което живял днес е познато като Замъка на Дракула. Истинското име е замъка Бран, но популярните истории за вампира Дракула завинаги белязали това място като извор на зло и нещастие. Това било перфектното място за Влад да започне да планува завръщането си на трона.

През 1456г. той успява да се завърне на трона. „Сина на дявола“ завладява Търговище, Влашко като столица. Но там животът му е в непрестанна опасност. Градът бил столица на убийства и интрига. Очаква да бъде отровен за това всичко, което консумира бива пробвано от асистент. Бил поставен в дилема – да убие или да бъде убит. Влашкият народ променяли многократно лоялността си към властта, а това било твърде голяма несигурност за новия владетел. За него отговорът бил ясен.

Автор: Мартина С. Попова

The post Истинският Дракула – Влад III Цепеш – Част I appeared first on Зелен Свят.